Хората в България дават от джоба си за здравеопазване поне толкова, колкото и държавата, разкрива проучване за достъпа до първична медицинска помощ на доц. Петко Салчев и екип. То бе представено в Центъра по обществено здраве и анализи. Данните са от Националния статистически институт. Има и други, по-малки проучвания, които твърдят, че делът на личните разходи за лекари, лекарства и болничен престой е дори два пъти по-голям от тези, които дава касата.
2,071 млрд. лв. са били общо разходите за здраве, които прави държавата през 2009 г. За същата година гражданите са извадили от джоба си още 2,020 млрд. лв. Според доклад на Световната здравна организация в България хората доплащат 40-42% за здравни услуги, докато в Европа този дял е 20, допълни Емилия Тончева от офиса на СЗО в София. Този факт поставял под съмнение дали здравеопазването е достъпно за всички, каза тя.
Проучването представя още данни за ефективността по региони на профилактичните прегледи, имунизациите, майчиното здравеопазване и контрола на диспансеризираните. Най-малко хората ходят на профилактичен преглед в Хасково, там ефективността е 19,96%. Най-добре в тази сфера работят джипитата от Видин, Разград, Силистра и София-регион, където ефективността е 100%. Това не означава, че съответният процент от хората са отишли на преглед, а само, че там личните лекари работят най-добре в сравнение с останалите градове, поясни доц. Салчев. Най-висока ефективност е отчетена при имунизациите, където тя е под 80% само в два региона. Данните обаче са от отчети, по които здравната каса е платила. След епидемията от морбили през 2010 г. здравните власти у нас обаче отчетоха, че много джипита отчитат фиктивно имунизации, без те реално да са направени. Най-зле са нещата с майчиното здравеопазване. Има градове, където е отчетена ефективност от 0,16% (Сливен) и 0,39% (Кюстендил). Най-висока е тя в Благоевград, Пловдив, Разград, Видин, Търговище. Тези градове се приемат като еталон, по който се равняват другите, затова са обозначени със 100% в проучването. Ефективността е отчетена само по количествени параметри – брой заплатени прегледи спрямо населението, тя не дава сведения за качеството на оказаната помощ, поясни един от авторите на проучването Тодор Кондурджиев, статистик.
Данните са една моментна снимка на състоянието на първичната медицинска помощ, която констатира, но не обяснява защо нещата са точно така, поясни доц. Салчев. Това е първото по рода си научно изследване, което трбява да постави основата на дебат за най-ефективното разпределянето на ресурса за здравеопазване у нас.
