вторник, 26 март, 2024
- Реклама -
НачалоЗаболявания и лечениеСтволови клетки дават надежда на диабетиците

Стволови клетки дават надежда на диабетиците

Диабетът е заболяване, при което пациентът има високи стойности на кръвната захар, обяснява доц. д-р Ивона Даскалова, началник на клиниката по ендокринология във ВМА, София. Именно те са отговорни за повечето усложнения при тази болест като слепота, бъбречна недостатъчност, сърдечно-съдови заболявания, инсулт, невропатия и ампутации.

Тип 1 захарен диабет, известен като младежки, засяга основно деца и млади хора. Той е автоимуно заболяване. Появява се, след като имунната система вижда собствените си клетки като чужди, атакува ги и ги унищожава. Така островните клетки на панкреаса, които нормално произвеждат инсулин, биват разрушени. Липсата на инсулин води до покачване на захарта в кръвта.

Тип 2 захарен диабет е заболяване, което засяга основно възрастни хора, особено тези с наднормено тегло и фамилна обремененост. При този тип диабет организмът не може да използва инсулина ефективно и това състояние се нарича инсулинова резистентност. Относителният инсулинов дефицит и инсулиновата резистентност водят до завишени стойности на кръвната захар.

У нас няма надеждна статистика колко са болните от диабет. През 1992 г. имаше епидемиологични проучвания, в които участвах, разказва доц. Ивона Даскалова, началник на ендокринологията във ВМА. Тогава се установило, че засегнати са 3% от населението. Предполага се, че цифрата е около 250-300 хиляди души. Броят им днес може да е нараснал до 4% или дори повече, но с точност е трудно да се каже. Няма добър регистър, въпреки че болестта се разглежда като социалнозначима в Европа и САЩ. Освен това има доста хора в преддиабетно състояние. Други пък си имат диабет, но изобщо не са го диагностицирали, нито пък се лекуват, казва ендокринологът. Преди 1989 г. имало много скринингови и профилактични програми. Лекарите ходели по предприятия, за да изследват урина и кръвна захар.

Днес за някои пациенти е трудно бързо да намерят квалифицирана помощ. Жена на около 40 г. например 3 месеца имала симптомите – суха уста, рязко отслабване,  но не успявала да иде на лекар. Джипито й първо бил в отпуск, а после напуснал. Новият заявил да иде при него чак след един месец. Накрая жената била приета по спешност във ВМА с кръвна захар над 20. Бременна с диабет пък била оставена да ражда по нормален път, въпреки риска от увреждания за майката. Диагнозата изисквала бебето да се роди със секцио.

Диабетът засяга целия организъм

Диабетът не е хрема, това е сериозно заболяване на целия организъм. Диабетът е равен на сърдечносъдов риск. Има много данни от проучвания, които сочат, че пациентите със захарна болест много по-рано правят инфаркт, тяхната смъртност е по-ранна, по-висока. Понякога хората научават за някой познат, че е починал от инфаркт в 40-те си години. Но истинската причина е бил диабетът. Трябва да се обръща внимание на рисковите фактори – наднормено тегло, високи нива на лошия холестерол и др.

В световен мащаб честотата на заболяването за 2007 г. е 246 милиона души, което прави 6,6% от населението в света. За сравнение, по данни на Световната здравна организация честотата на диабета през 2000 г. е била 2,8% или 171 милиона души в света. Очакванията са за продължаващо, значимо нарастване на това заболяване. През 2025 г. болните ще бъдат 380 млн. души.

В настоящият момент човек не може напълно да се излекува от захарния диабет. Пациентите с тип 1 трябва да получават ежедневно индивидуално определена доза инсулин, но също така да спазват диета, да имат физическа активност и постоянно да контролират кръвната си захар, обяснява доц. Ивона Даскалова от ВМА. Честото следене на кръвната захар е много важно, защото това позволява да се поддържат стойности, колкото е възможно по-близки до нормалните. Така се понижават съществено рисковете за много от усложненията на диабета като ретинопатия (заболяване на малките кръвоносни съдове на очите, които могат да доведат до слепота) и сърдечносъдовите заболявания. При пациентите с диабет тип 2 терапията е медикаментозна, но те трябва да промяна съществено и начина си на живот. Кръвната захар се контролира с диета, физическа активност, с перорални медикаменти и при нужда – с инсулин.

Лечението на диабета е според индивидуалната ситуация

Каква таблетка ще се даде, зависи от индивидуалния случай, обяснява доц. Даскалова. Терапията се съобразява и с други придружаващи заболявания. Хората често питали, дали ако минат от таблетки на инсулин, ще могат ли да се върна пак на таблетки. Опасявали се, че връщането няма да е възможно. Има ситуации като заболяване с висока температура или операция, при които временно може да се наложи преминаване на инсулин. Може да остане така месец или два, но ако не е показан по принцип за инсулин, след време пак може да се върне към таблетките, казва доц. Даскалова.

Нов метод за лечение са инсулиновите помпи. За съжаление, касата не поема нито лев от разходите тях. „Инсулиновата помпа помага да се намалят дозите инсулин още в началото с 38%“, пояснява доц. Даскалова. Справка сочи, че по цени на дребно най-евтините излизат около 4500 лв., но има и по-скъпи (7-8 хил.лв.). Консумативът месечно е около 60-70 лв. за твърда игла и около 120-140 лв. с мека игла. Всички, които са на помпи, се включват в началото с гликиран хемоглобин 10-12, а само след месец стойностите му са вече около и под 7, казва специалистката. Това компенсира неудобството от носенето на самата помпа, която е с големината на джиесем. Ако касата направи търг, помпите ще излязат по-евтини, смятат лекари.

От иновационните подходи за лечение на диабета рутинно вече се прилага трансплантацията на панкреас. Всяка година приблизително 1300 души с диабет тип 1 се подлагат на такава операция. След година тя е успешна при 83%, казва доц. Даскалова от ВМА. Най-големият минус след присаждането е, че пациентът трябва да приема медикаменти, които да подтискат имунната система, т.н. имуносупресори. Те обаче предразполагат към други заболявания. Рискът от инфекции е повишен. По тази причина много болници не предприемат панкреасна трансплантация, ако пациентът не се нуждае и от бъбречна трансплантация. Тогава се прави двойна трансплантация бъбрек-панкреас. Така имуносупресорите се пият не заради един, а заради два присандени органа.

Инжектиране на панкреасни стволови клетки като възможност

Много надежди се възлагат на лечение чрез инжектиране на панкреасни островни клетки, обяснява доц. Даскалова. Това са клетките, които секретират инсулин и други хормони. И в този случай обаче не може да се мине без имуносупресори, прилага се стероидна терапия. Тя от своя страна намалява капацитета на клетките да продуцират инсулин. Най-късно до 1 г. след преливането на островни клетки, те вече са изтощени от допълнителните медикаменти.

Добрата новина е, че учените по света продължават да търсят начин да усъвършенстват технологията, така че пациентът да спечели дългосрочно. Смятат, че това може би е възможно, допълва диабетологът. Има научен експеримент, това е т.нар. Едмонтон протокол. Екипът, който го осъществи доказа, че трансплантирането на островни клетки в по-голям брой и с различна имуносупресивна терапия води до много по-добри резултати. Седем от седем пациенти, получили иновативното лечение, вече не се нуждаят от лечение с инсулин и тяхната кръвна захар е нормална 1 г. след процедурата. Пациентите обаче трябва да знаят, че методът все още е в сферата на научно-изследователските проучвания, а не рутиннен терапевтичен метод на лечение на захарния диабет, предупреждава доц. Даскалова. Съществували клиники извън страната, които вдъхвали празни надежди у диабетиците, че със стволови клетки там те ще могат да се избавят веднъж завинаги от заболяването си. Наскоро лекарката имала пациент, който признал, че се е подлагал на процедури с преливане на стволови клетки у нас. Предупреждава, че на резултати от такива експерименти не може да се разчита.

Водещите световни центрове за изследване на диабета иначе смятат, че ембрионните стволови клетки имат потенциални предимства за лечение на болестта и проучванията в тази насока трябва да продължат. Надеждите са, че един ден ще може да се разработи такава терапия със стволови клетки, която ще може да създаде нещо като капсула около бета-клетките. Тя ще може да ги предпазва от автоимунното разрушаване.

Пациентите се примиряват с факта, че трябва да доплащат за инсулин и консумативи. Повече им тежи, че трудно намират кой да ги посъветва компетентно по всички въпроси, свързани с всекидневните предизвикателства пред диабетиците. Жана, на 35 г., от Хасково, получава т.нар. гестационен диабет по време на втора бременност. След раждането се налага да мине на инсулин. Ето какво мисли за здравното обслужване на диабетоболни:

„Има доплащане при инсулините от около година и половина, но не е много голямо. Касата поема само една игличка за един пенсил. Това е еднократен консуматив, а у нас или трябва сам да си купиш останалите иглички, или да ползваш една до 20 пъти. Освен че може да се получи замърсяване, силиконовият връх се поврежда и убождането става болезнено и неприятно. Сама си купувам и лентите за глюкомера, опаковката излиза 50 лв.

Ползвам и човешки, и аналогов инсулин за през нощта. Хубавото при аналоговия е, че има по-малко отрицателни ефекти – не предизвиква хипогликемия, не е задължително да ядеш, след като го сложиш.

Живея в Хасково, но ходя редовно на консултация в София при специалист диабетолог. Заслужава си, защото там получавам компетентни съвети, които тук мисля, че не бих могла да намеря.

На 6 месеца ми сменят протокола, очаква се предварително да бъдат пуснати изследвания и на тяхната база лекарят да прецени дали има нужда от корекция на дозата. Мисля, че изследвания се полагат поне веднъж на 6 месеца. Не знам точно, защото когато са ми необходими, отивам и си плащам, за да ги направя. Проверява се кръвен профил, урина и гликиран хемоглобин. Меря са захарта и вкъщи.

Има излишна бюрокрация около отпускането на медикаментите, за които касата плаща. Оттам презаверяват протоколи за лекарства на 6 месеца. Доста обикаляне е. Първо се ходи при ендокринолога, после в здравната каса, след това при личния лекар и чак тогава в аптеката. Освен това при джипито трябва да се ходи всеки месец, за да изпише дозата за 30 дни. Това е напълно излишно, тъй като общопрактикуващите лекари нямат компетенциите дапроменят дозата или лечението въобще. Диабетът не е и болест, от която можеш да се излекуваш, затова би могло да се съкратят посещенията при джипито за „заверка“ до две вместо 6 за половин година.“

Тази статия съдържа само общи указания и не може да се използва за самостоятелно поставяне на диагноза. Не може да замести и посещение при лекаря.

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -