Какво въздействие върху начина ни на живот оказва кръвната група? Дали тя влияе върху нуждата от консумирането на определени храни, или дори върху характера? В научната литература в областта на имунохематологията и трансфузиологията не са описани подобни зависимости. Но пък са посочени връзки между носителството на дадена кръвна група и генетични предразположения към заболявания.
Локализацията на тумори се свързва с кръвната група
Медицината е установила връзка между кръвната група А и генетично предразположение към рак на гърдата, на белия дроб, на стомаха, на панкреаса, на дебелото черво, на устната кухина и хранопровода, на щитовидната жлеза. Но без паника! До тези диагнози има някаква вероятност да се стигне след натрупването на много рискови фактори. Т.е. ако човек живее здравословно, избягва опасните мазни, пържени и пушени храни, спортува, не злоупотребява с цигари и алкохол, той сам може да се предпази от заболяванията.
Кръвната група В се свързва с риск от карцином на костите, на панкреаса, на устната кухина и хранопровода, нулева – с рак на пикочния мехур, на простатата, с болест на Ходжкин и автоимунни заболявания , а АВ – с рак на гърдата, на панкреаса и гинекологични тумори.
Освен при кръвопреливането групата е от значение за трансплантациите. Няма как те да са успешни, ако донорът и реципиентът не са с едно и също носителство. Групирането е важно и при бременност. Ако например плодът унаследи дадена кръвна група, както и тъканна (това е друго разделение, става дума за човешките левкоцитни антигени), но майката не ги „носи“, настъпва т.нар. имунологичен конфликт.
Най-често това се случва преди или по време на раждането, защото тогава се наблюдава кървене поради разкъсването на тъканите, докато плодът излиза на бял свят. Тогава антитела от майката преминават у бебето. Наблюдава се описаният конфликт и се „отключва“ жълтеница“. Подобен проблем може да възникне също когато жената е нулева група, а съпругът е А, В или АВ, както и в случаите, когато майката е с резус фактор отрицателен.
Такива пациентки и плодът се нуждаят от контрол и внимателно проследяване на бременността. Трябва да се наблюдават и антителата в кръвта на майката, а след раждането или аборта се прави профилактика в първите 72 часа. Прилага се имунизация с анти-Д-гама глобулин. Мярката е профилактична и по отношение на последващи инциденти. Нороводеното също изисква повишеното внимание на неонатолога.
У нас можеш да станеш кръводарител 4 пъти в годината, т.е. веднъж на 3 месеца. Донорите трябва да са между 18 и 65 г. Поставената граница до 65 г. е физиологична. Причината е, че активният костен мозък при възрастните се замества с мастна тъкан и доста често те страдат от анемия. Обяснението е, че анемията може да е причинена, от една страна, именно от недостатъчната продукция на червени кръвни клетки от костния мозък, а от друга – от евентуално недоимъчно хранене и повишените нужди на кислород от организма. Освен това имунната система на хората над 65 г. е потисната и не е желателно да даряват кръв.
Проф. Фани Мартинова е и.д. директор на Националния център по трансфузионна хематология, национален консултант по специалността и зам.-председател на Българската асоциация по алтернативи в трансфузиологията
СНИМКА: АРХИВ
