Тестовете за определяне коефициента на интелигентност дълго време се смятаха за точна методика на оценяване. Учени от университета в Западно Онтарио доказват, че системата не е толкова надеждна, съобщава CTV News. Те помолили 100 000 души да минат на 12 когнитивни теста. Освен това хората разказвали за живота си.
Изяснило се, че на резултата влияели минимум три фактора – краткосрочната памет, способността да се разсъждава и вербалният фактор. Само един от компонентите не можел да обясни резултата. Освен това на работата на мозъка се отразявала възрастта, пола на човека и дори това, дали играе на компютърни игри. Това било потвърдено от магнитен резонанс.
Например геймърите имали добра краткосрочна памет и по-добре разсъждавали. Пушачите лошо се справяли с тестовете за краткосрочна памет, по-лоши били и речевите им умения. На паметта негативно се отразявала и тревожността. Учените открили още нещо изненадващо: редовните тренировки на мозъка не подобрявали когнитивните показатели. Стареенето обаче категорично влошавало нещата.
Определянето на интелигентността е изключително сложен процес и поради това е неправилно използването на IQ тестове при наемане на работа или постъпване на обучение. Освен това такива тестове никога не отразявали мотивацията и емоционалното състояние. В отговор учените от Онтарио разработили свои тестове.
СНИМКА: SXC
