Всеки родител иска най-доброто за детето си. Понякога сме склонни леко да преувеличаваме, като казваме: “Ти си най-важното нещо в живота ми!” Защо правим лоша услуга с това на малките и кои си изказванията, които наистина им дават сила в живота – коментира семейният терапевт от Мюнхен Анете Франкенбергер.
В дните на пандемията родителите прекарват повече време с децата си от когато и да било. Тази идилия обаче има и негативни страни. Как да говорим на децата си, за да израснат те пълноценни личности със самостоятелно мислене и добро самочувствие?
Има значение не само какво правят възрастните у дома. Важно е и с какви думи изразяват отношението към малките, казва д-р Франкенбергер. Тя дава примери за това, как не бива да се изразяваме пред тях, както идеи как по-добре да изразяваме подкрепата и задоволството си.
Изказвания, които не се отразяват добре на децата
Често срещана грешка е, когато родителите изразяват обичта си в известна степен натрапчиво, като по този начин упражняваме натиск върху детето, вместо да му създадем самочувствие. Като пример терапевтът посочва следните изречения:
- Бих направил всичко за теб, ти си най-важният човек в живота ми!
- Никой не може да го направи по-добре от je/!
- Ти си ми толкова скъпо, мое дете!
- Можеш да направиш всичко!
- Толкова си страхотен, много си специална!
„Някои третират децата си като малки принцове и принцеси“, отбелязва Франкенбергер. „Никой не може да изпълни такива високи очаквания. Децата също подозират това на този етап от развитието си, а по-късно го разбират с категоричност. Рано или късно те осъзнават, че има други, които са по-добри от тях, могат да се справят по-добре с определени задачи или да постигнат по-добри резултати.“
Подобни уж стимулиращи думи тежат на децата и за тях става трудно да се справят. Хората, които са били идеализирани в детството си, често се борят с проблеми за цял живот. „Те винаги ще бъдат заети да вършат всичко и да се опитват да отговорят на високите очаквания на родителите си, заложени още в детството им“, коментира Франкенбергер.
Бъдете конкретни в хвалбите и критиката
Но как тогава да се държим към малките? В крайна сметка всяко едно от нашите деца е специално и ние искаме да им покажем това!
Важна насока от перапевта: Трябва да сме конкретни в това, което казваме. Ето един класически пример. Типичният родителски рефлекс, когато детето показва нарисувана от него картина, е да каже: Еха! Красиво си го направил!
„Често реагираме без да се замислим – някои родители дори не поглеждат както трябва“, казва Франкенбергер. В такива моменти е важно да проявите истински интерес:
? “Разкажи ми, какво точно си нарисувал/а!”,
? “Много ми харесва, как си направил/а слънцето с усмихнато лице”.
? Думите, на които децата не могат да се наситят.
Детските болести може да са заради психоклимата в семейството
Казвайте по-често „Обичам те!“
Изказвания, от които малките черпят сили за израстването си, според Франкенбергер са:
?Обичам те!
Това може да ви се струва очевидно, но в практиката си терапевтът често вижда друго. Децата по-често чуват, как родителите им се карат и се оплакват. Логично е в такива ситуации да се питат дали родителите им наистина ги обичат. Ето защо е добре да изразявате обичта си и с думи достатъчно често, съветва Франкенбергер.
След проучване в продължение на десетилетия американският терапевт Джон Готман заявява: Във всяка щастлива връзка положителните преживявания превъзхождат отрицателните в съотношение 5:1. Тази „формула на любовта“ се отнася за различни ситуации: за двойките, за семействата, за отношенията родители-деца. Положителните забележки, жестове и действия трябва ясно да надделяват над отрицателните, допълва и Франкенбергер.
? Аз съм тук/ до теб съм
„Наша работа като родители е да се грижим за детето, каквото и да се случи. Например то стои в горната част на пързалката и възкликва: „Виж, татко!“ Много родители отговарят обикновено с нещо като: „Еха! Страхотно е, колко високо се изкачи!“
За детето обаче не е толкова важно да получи оценка. То просто иска да бъде видяно, казва Франкенбергер. Когато казваме „Виждам те“, ние предаваме на детето две послания: “Виждам какво правиш” и “Ще се погрижа за теб”.
? Много се забавлявах с теб
? Благодаря за вашата помощ!
След съвместни дейности признанието, обратната връзка са важни. Не бива да забравяме да кажем „моля“ и „благодаря“, допълва Франкенбергер.
? Мисля, че можеш да го направиш
Когато децата ни се борят с нещо, не бива да скачаме веднага и да се намесваме. По-добре кажете: „Можеш да го направиш!“ Франкенбергер смята , че това е важно послание. По този начин ние подкрепяме децата си, без да се втурваме да вършим нещата вместо тях, както някои свръхпротективни родители правят. В конкретното предизвикателство, което се овладява в момента, ние предаваме посланието: „Можеш да го направиш – дори и сам. Аз съм тук и ще те подкрепя“.
Важно за детето: Приемете чувствата му!
При неприятни преживявания или разногласия може да кажем:
? Разбирам, че си тъжен и ядосан
? Разбирам, че си ми ядосан
Коментарът на Франкенбергер: „Да разбираш, не означава да се съгласиш!“ С фрази като „Не преувеличавайте“, „Спокойно, това беше просто игра!“ не помагате на никого. „Всички чувства са позволени“, подчертава Франкенбергер. „Ако се опитаме да омаловажим емоцията, детето не се чувства привлечено. Напротив, ще иска да покаже, колко зле е положението в действителност.“
Най-добре е да поговорите с разбиране. Не се опитвайте нито да омаловажавате, нито да ескалирате чувствата в конкретна ситуация. Малките тогава ще се почувстват разбрани, ще усетят, че възрастните те не се страхуват от това, което те изпитват. Така ще излязат по-лесно от това състояние.“
? Много ми хареса как помогна на сестра си да си обуе обувките
Ако детето е успяло в нещо, подходящата похвала е от голямо значение. Ключът отново е: Бъдете конкретни! Важно е детето да знае, че някой е видял усилията им.
Безусловна родителска любов
Детето знае, че сме доволни, когато ни помага – много хора си мислят така. Защо обаче е толкова важно да го кажем на глас? „Детето може да разсъждава върху собственото си поведение, – обяснява Франкенбергер, – ние съществуваме, защото сме възприемани от другите. Ако не ви забелязват, вие не сте там. Ето защо обратната връзка за собствените действия е толкова важна.“
Колкото и безусловно да обичаме децата си, важно е да внимаваме в това, което казваме. „Всички деца искат да бъдат обичани безусловно, но не и прекомерно хвалени“, казва Франкенбергер. „Ние предаваме безусловна любов с нашите жестове и изражения на лицето и като казваме: Обичам те. Но не и като хвалим безусловно: Ти си толкова невероятно дете!“
Редактор Ина Димитрова
