Към 45-тата си година много хора изпадат в криза на средната възраст, казва Свеня Лютге, психолог от Кил, цитирана от немското сп. „Апотекер умшау“. Причината е, че в средата на живота си човек се опитва да направи равносметка на постигнатото досега и в същото време си задава тежки въпроси, свързани с бъдещето, давайки си сметка, че вече не е така млад.
Мъжете и жените са в еднаква степен застрашени от подобна криза, смята и д-р Гернот Лангс, психотерапевнт и главен лекар в специализирана клиника в Бад Брамщед. Типичният случай на засегнат от кризата на средната възраст е човек между 40 и 50 г., със семейство и установена работа. Децата са пораснали и в някои случаи са напуснали дома. Мъжът или жената усещат, че косите сивеят, бръчиците стават все по-дълбоки, а добрата физическа форма отслабва. В тази ситуация не е трудно човек да бъде нападнат от мрачни мисли. „Това ли беше всичко?“ и „Какво искам още да преживея или да направя по-различно?“ са основните въпроси, които човъркат отвътре.
Определени емоции издават кризата на средната възраст, отбелязва Лютге. Хората често са недоволни от себе си и обкръжението си, искат промени, бунтуват се. Един си купува отдавна мечтаната скъпа кола, друг се заема да учи китара. В този критичен момент често се разпадат връзки. И мъжете, и жените откриват, че повече не си пасват с партньора и по-скоро обитават едно жилище, отколкото споделят живота си. Страстта си отива.
Разпространено клише е, че мъжете в средата на 40-те си хващат 20-годишни приятелки. Донякъде това е вярно, някои мъже търсят по-млади партньорки, казва Лютге. С новата той усеща повече енергия и страст, вярва, че поизгубената мощ от младини се е завърнала. Подобни връзки често не траят дълго, предупреждава психоложката. Младата жена искала също деца, жилище, установен живот. Поддаде ли се мъжът, попада в същия кръговрат от който се е опитвал да се измъкне. При дамите кризата на средната възраст имала подобен ефект. Жените също си търсели по-млади партньори в този момент. Те обаче не демонстрирали толкова публично завоеванията си.
Тази житейска криза не е нищо негативно и не е болестно състояние, подчертават и двамата експерти. Дори давала невероятни шансове в средата на живота човек да осъзнае какво го вълнува истински и да се стреми да го постигне през следващите години, казва д-р Лангс. „Всеки може да завърти кормилото в друга посока. И той, и тя могат да се опитат да осъществят мечтите си, да преобърнат може би за последен път живота си с главата надолу“, допълва и Свеня Лютге.
Вместо да изпадаме в депресия, нека направим равносметка на постигнатото и да се запитаме какво още можем да постигнем, съветват експертите. Най-добре е човек да си постави краткосрочни и дългосрочни цели. Ако например се притеснявате, че сте качили доста килограми, трябва да прецените каква крачка, макар и малка, можете да предприемете веднага. Много е важно целите и желанията да бъдат подкрепени с дела. Това давало веднага някакво чувство на удовлетворение.
Ако човек смята, че е нещастен с партньора си, трябва добре да помисли дали наистина иска да се откаже от един 20-годишен съвместен живот, казва още Лютге. Има и други въпроси, които чакат отговор: какво ще стане с децата, къщата, общите спомени? Може пък едно преосмисляне на връзката да помогне. Тя вече се крепи не толкова на страстта и физическото привличане, колкото на общите неща, които са държали двойката заедно толкова години.
Всъщност кризата в живота не е само една, смята Лютге. Обикновено човек преживявал по една на всеки 10 г. – след училище, след висшето образование, в средата на 40-те години. Те помагали човек да преосмисли и оформи по нов начин живота си на всеки етап.
СНИМКА: SXC
