Минимум осем минути на рецепта или протокол за медикаменти, платени по здравна каса, трябва да отдели един фармацевт. Това записа късно снощи на свое заседание надзорният съвет на НЗОК. Поправката, която слага лимит на дейността на аптеките, е записана в новите договори, които те ще трябва да подпишат. Старите изтичат в края на ноември.
Поправката е притеснителна за потребителите, защото ако се изчерпа лимитът на една аптека, тя ще трябва да връща хората, каза Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки. Осем минути на рецепта означава, че на един фармацевт е позволено да обработи за един час не повече от седем документи за медикаменти, частично или напълно платени от здравната каса. Този административно наложен таван се изчислява за всяка аптека според броя на работещите в нея фармацевти и се засича за всеки отчетен период, който при аптеките е 15 дни.
В момента големите вериги аптеки обработват много повече рецепти на НЗОК, защото са търсени от потребителите заради ниски цени и добро обслужване, а новата мярка ще граничи дейността им, казва Костов. „Сега има аптеки, които надхвърлят подобен лимит. Това са по-силните на пазара. Получава се така, че един преговаря – фармацевтичният съюз, а подписва друг – собствениците на аптеки. Преговорите се водят така, че на аптеките да им е възможно най-тежко“, коментира той.
„Какво означава това за пациентите? Ако един обект изчерпа лимита си на 12-ия ден, през останалите дни до края на 15-дневния период ще връща хората. Така пациентите ще избират аптеката не по качество на обслужване, а по това дали има или не запълнен лимит“, коментира Костов. Той допълни, че ще посъветва членовете на асоциацията да не подписват тези договори и ако касата не се откаже от поправката, ще я дадат на Комисията за защита на конкуренцията, тъй като подходът бил антипазарен. Предложението е на Българския фармацевтичен съюз, казаха от НЗОК. От БФС първо отрекоха, но на пресконференция днес изразиха задоволство от постигнатата промяна.
От БФС скочиха срещу поправка в закона за лекарствата, който допуска аптеката да работи и само с помощник-фармацевт. Според шефа на БФС Мирослав Ненчев има две възможности, ако тя се приеме текстът в закона. „Едната е помощник-фармацевтите са изпълняват разпоредбите и хората да обикалят от аптека на аптека в търсене на магистър-фармацевт, който само има право да им продаде лекарства по лекарско предписание. Другият вариант е да не се спазва закона и да следват глоби. Но това по никакъв начин няма да подобри състоянието на услугата“, категоричен бе той. Липсата на магистър-фармацевт превръща аптеката в дрогерия или във всичко друго, но не и в аптека. Според Николай Костов обаче продуктите без лекарско предписание спокойно могат да се продават и от помощника. В други европейски страни те дори са подредени на щандове със свободен достъп като дрогерийни стоки.
СНИМКА: ДАК
