Пациенти с хронични бъбречни заболявания в изключително тежко състояние не получават адекватна и навременна медицинска помощ, принудени са сами да плащат за необходимите им изследвания. Някои идват от различни краища на страната да търсят помощ в Клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска. Това разказа проф. Емил Паскалев, председател на Българското нефрологично дружество и шеф на клиниката. Жена от Видин например дошла с креатинин 1200, при положение че при стойности от 400-500 се започва диализа. Ако я бяхме върнали, нямаше да оцелее по пътя към къщи, каза проф. Паскалев. Друг пациент – мъж, загубил съзнание в коридора в клиниката докато идвал от спешното отделение.
Едва един от петима реално нуждаещи се от бъбречна трансплантация се записва в листата за чакащи, поясни водещият нефролог. 950 души са в списъка, а трябва да са 4000-5000, ако се съди по честотата на хроничните бъбречни заболявания, която е 12,8% от населението.
Кои са причините?
Липсва административен ред и регламент за насочване на бъбречно-болните към специалист и включването им в листата на чакащи за трансплантация. Изследванията за това струват 500-600 лв., но не е уредено кой да дава направления. Джипитата често отказвали да дават талони, а много пациенти не могат да отделят средства и да ги направят сами. Необходими са и консултации с различни специалисти. Никой не напътства пациентите, които не знаят, че някои от изследванията имат давност. Така докато си набавят целия списък от документи, някои от изследванията вече са с изтекъл срок. Всичко това може да стане за една седмица, ако се създаде ред, посочи проф. Паскалев. От години той праща становища в Министерство на здравеопазването, но отговор не е получен.
Някои недобросъвестни лекари в страната дори внушавали на пациентите си, че първо трябва да изкарат 2 г. на диализа, преди да бъдат записани в листата на чакащите за присаждане на бъбрек. Това разказа 33-годишният Мариян Георгиев от Ловеч, който се е преборил за тази „привилегия“. Всъщност трансплантацията преди диализата е най-добрият вариант, каза още проф. Паскалев. Тя не само качествено подобрява живота на пациентите, но и е пет пъти по-евтина от поддържането на диализа. С времето диализата може да увреди различни органи и системи, които ще останат в това състояние и след трансплантацията, изтъкна нефрологът. В този случай трансплантираният си остава с по-лоши резултати – по-малка преживяемост на бъбрека и по-малка продължителност на живота на самия пациент.
Затова сега Дружеството по нефрология стартира проект за обучение на лекарите в диализните центрове. Целите са няколко – да се разбере в кои ситуации трансплантацията е противопоказана (рак на кръвта или други тумори, лоша прогноза за преживяемост по-малка от 2 г.); да бъдат убедени специалистите в тези центрове своевременно да насочват пациентите към включване в листата на чакащите; да се постигне качествено медицинско обслужване на пациентите с хронични бъбречни заболявания.