Онкоболна: Отказаха ми лекарство заради една липсваща цифра в протокола

PRINT
депресия

На теория държавата прави какво ли не за онкоболните, но на практика ги разиграва и мачка достойнството им, отпускайки им едвали не като милостиня полагащите се лекарства. И ако вие – за щастие – не сте попадали в капана на здравноосгурителната бюрократична машина, вижте какво разказва от първо лице една жена с рак а гърдата:

„Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание, е събирателен образ на отвратителното в българската държава.

В това съм вече напълно сигурна след днешните поредни часове, пропилени в опит да си регистрирам поредния протокол за лекарство за рак на гърдата. Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за унижение на достойнството и съсипване на здравето на хората. Същите, с чийто пари тази каса съществува. Тя до такава степен е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер.

Служителките, които контактуват с пациентите, са едни – подписвам се под това – от най-невъзпитаните, груби, мрачни, грозни и прости същества, които може да срещнете. Вече сънувам като кошмар обеления лак на ноктите им, стърчащите на фандъци коси в тупирани прически и торбичките със салам, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред болни хора. Знаете ли какво представлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град – нещо като предверие на морга, ако се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с виновен вид се свиват 50-60 хронично болни.

Знаете ли какво представлява информационната им система – един странен мръсен апарат за номерца. Знаете ли колко брошури, информационни табла, инструкции и прочее полезна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня – николко, нищо, ниенте! Тази каса съществува в собствена паралелна дебилно-бюрократична реалност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение – лист, код, изискване, класификация, майна-си-райна, каквото ще да е, само да могат да те върнат да си оправяш документите, за да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш нищожен и жалък. Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато трябва да си подновявам протокола, поглеждам на сайта на касата – дали пък няма да пише какво ново трябва да донеса, нещо, с което да ме изненадат – и мен, и лекаря ми, някакъв образец, обяснение, улеснение. Не, актуална информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки комуникационни проблеми.

И, разбира се, днес ме върнаха отново. След два часа чакане. Заради липса на една цифра от едно число, което даже не е от новия код на новия ми протокол, който код е правилно изписан, съгласно новите инструкции. Тази липсваща цифра е на края на иначе точно изписаната класификация на диагнозата ми. И проблемът бил голям, защото тази точно цифра, видите ли, обяснява в кой точно квадрант на гърдата ми е бил тумора, който е махнат преди близо две години???!!! Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лечението ми, сега и завинаги. Със сигурност няма и разумна причина, която да обясни защо изведнъж тази цифра трябва да се изписва. Даже няма графа, кутийка, квадратче за нея…Всичко е символика – триумф на мракобесната държава над винаги грешния и осъден да греши в документацията гражданин-пациент! Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми каза: „Ми не може госпожа, ще се върнете при онколога си.“

Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един момент, чакат поне 50 души. Отговорът: „Айде сега, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа“?! Попитах я само дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като й пожелах да не научи. Тръгнах си, почувствах се отново унизена и смачкана, въпреки, че се бях заклела да не се чувствам така, поревах си… За пореден път се убедих, че тази държава не е за хора, а за свини – свини-майки и децата им. Стиснах зъби. Казах си, че все някога ще има справедливост. Проверих си липсващата цифра – оказа се 4. И утре пак отначало.“

[Общо: 1    Средно: 5/5]
Онкоболна: Отказаха ми лекарство заради една липсваща цифра в протокола беше последно модифицирана от: февруари 23rd, 2019 root

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *