Българите смятат, че разбират какво им говори лекаря, но когато трябва да потърсят медицинска помощ в конкретна ситуация, се затрудняват към кого да се обърнат. Това е един от изводите на европейско проучване за здравната грамотност. То обхваща 8000 души в 8 страни. Страната ни е водеща по здравна неграмотност.
61,40% от хората у нас са с ограничена здравна грамотност, каза проф. Елена Шипковенска, завеждащ катедра „Превантивна медицина“ в Медицинския университет в София. Първенец е Холандия, където само 27% попадат в тази графа.
Половината българи не могат да преценят дали информацията по здравни теми в медиите е надеждна. Възрастните над 55 г., социално слабите и необразованите разбират два пъти по-трудно от младите (15-24 г.) какво им казва лекарят. Проблемната група не осъзнава как да следва указанията на доктора, как да дозира лекарствата, кога даходи на контролни прегледи, поясни проф. Шипковенска. Тя призна, че ако липсва държавна политика за повишаване на здравната информираност, не може да се разчита на осемаеми резултати при населението. Информацията за профилактиката на болестите е разнопосочна и още по-трудна за разбиране, според проучването. Най-слабо се разбира темата за промоцията на здравето.
Невежеството създава повишен риск от пациентски грешки, допълни проф. Кънчо Чамов. Майки на деца епилептици от Североизточна България се обаждали например многократно на лекаря си, за да питат отново и отново за правилната дозировка на медикаментите. Други болни пък не схващали как точно дасе пазят от връщането на болестта, след като веднъж са я преборили. Данните от проучването ще бъдат разработени в поне 40 научни публикации, а авторите му се надяват здравните власти да прояват интерес към изводите от него.
СНИМКА: ТК