четвъртък, 28 март, 2024
- Реклама -
НачалоНовиниСмъртоносните травми са "болестта" на младите между 25 и 35 г.

Смъртоносните травми са „болестта“ на младите между 25 и 35 г.

Травмата е една от най-честите причини за смърт във възрастта между 5 и 45 г. Това е „болестта“ на младите хора, пояснява доц. Николай Петров, началник на Клиниката по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във ВМА. Пикът на тежкия травматизъм е между 25 и 35 г. Две трети от случаите са заради пътно-транспортни произшествия.

Закритите травми са по-коварни

„Повечето травми са закрити. Така картината може да подведе околните, че няма нищо опасно“, допълва доц. Петров. Благодарение на новите модерни технологии за диагностика коварните вътрешни разкъсвания се откриват навреме. 48% от смъртността заради травми се дължи на черепно-мозъчни наранявания, пояснява още специалистът. Ако тежките черепно-мозъчни травми се лекуват достатъчно добре, могат да се постигнат неочаквани резултати, убеден е специалистът. През последните 7-8 г. смъртността при тях е паднала три пъти. От 2008 г. има и тенденция за намаляване на катастрофите. Смъртните случаи годишно вече са под 1000, но ранените все още са много. Травмите им по правило са тежки, засегнати са много органи и части на тялото.

Рецептата за успех в такова тежко отделение като реанимацията е добър мониторинг, добро лечение и екипна работа. Много голямо предимство е, че пациентите на ВМА не напускат болницата, за да търсят даден специалист. Нямаме само кардиохирургия и родилно, казва още доц. Петров. Успеваемостта на клиниката е много висока. Смъртността от черепно-мозъчни травми например през последните 5-6 г. е снижена три пъти благодарение на новите технологии, но и на неформалните консултации от различни специалисти в болницата. Случи ли се някой по-заплетен случай с пациент, винаги търсим съответните колеги, обяснява доц. Петров. В КАРИЛ са благодарни на ръководството на болницата, което въпреки кризата успява да осигури модерна апаратура за наблюдение на болните. Сенсори например следят непрекъснато важни жизнени показатели като мозъчното налягане, насищането на мозъка с кислород, кръвната захар и други.

Някои от пациентите ми стават като роднини, години по-късно ме търсят за съвет когато боледуват, споделя още доц. Петров. При нас е всичко друго, но не и скучно, шегува се той. Хората в най-тежко състояние са пострадали в катастрофи, улична престъпност или битови драми. Стигнат ли до задънена улица в лечението на пациенти в тежко състояние, клиники от цялата страна търсят помощ именно от реанимацията на ВМА. Това доверие е тежко бреме за лекарите от реанимацията.

„Отговорността е огромна. Знаете ли какво е да говорите с близките на човек, за когото няма надежда, – споделя доц. Петров. – Щастливата развръзка при нас се среща доста по-рядко от другите клиники, но пък, когато успееш, радостта е толкова голяма, че не мога да я опиша.“ Докато разговаряме в кабинета на доцента влиза стар познат – пациент, който счупил шиен прешлен при скок на плитко в морето преди 11 г. Тогава 25-годишният мъж бил със сериозна опасност за живота. С времето обаче успял да възстанови и двигателните способности на крайниците си.

„В момента имаме подобен случай, но е засегнат втори шиен прешлен и няколко гръдни. Мъжът е пострадал при катастрофа. Операцията му продължи над 12 часа. Вече дойде в съзнание и движи ръцете. Краката още не ги усеща, но се надявам и там да се възстанови“, казва доц. Петров.

Реанимацията е един от най-тежките сектори във всяка една болница. За да бъде лечението най-доброто за пациента, в КАРИЛ лекуваме само по протоколи, а не както на някой лекар би му харесало, допълва доц. Петров, който вярва, че медицината е точна наука.

 

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -