Магнезият е един от най-важните минерали, той участва в над 300 ензимни реакции в човешкия организъм. Влияе за регулиране на съдовия тонус, върху пулса, участва в образуването на тромби, а също и в процеса на костно ремоделиране. Доказано е значението на магнезия и за секрецията на инсулина. Епидемиологични проучвания показват, че дефицитът на магнезий е доста често срещан при пациенти с диабет. В Русия например дефицит на магнезий в кръвния серум се установява при 47,8% от пациентите, които търсят медицинска помощ. Същото се диагностицира и при 90% от пациенти с остър коронарен синдром и в 70% от пациентите в интензивно отделение.
„За съжаление личните лекарите много рядко правят изследвания за определяне нивата на магнезия, като по този начин неволно влошават прогнозата при много заболявания. Магнезият предпазва сърцето, увеличава притока на кръв, предотвратява коронарен спазъм и отпуска мускулните влакна. Магнезиевите йони имат ефект на бронходилататор, увеличаване на силата на свиване на дихателните мускули, влияят благотворно върху пулмоналната хипертония, намаляват недостига на въздух, което може да послужи като повод за назначаването на тези лекарства при лечението на ХОББ. Препарати с магнезий могат да бъдат използвани в комбинация с други препарати при сърдечно-съдови заболявания и такива на дихателните пътища“, казва Марина Буланова, ръководител на лаборатория Хеликс пред Meddaily.
Най-често прилаганият тест за оценка нивата на магнезий е чрез измерване на концентрацията му в кръвния серум. Но тези стойности отразяват неговата концентрация само в междуклетъчната течност и в костта, което обаче представлява едва около 2% от магнезия в организма. Ето защо при част от пациентите с хроничен магнезиев дефицит резултатите уж да в нормата, но въпреки това има недостиг на магнезий в клетките на целия организъм.
Повишеният магнезий в междуклетъчната течност се наблюдава при вегетарианци и вегани, след кратки, но интензивни силови упражнения, а понижаване се наблюдава след продължителни упражнения за издръжливост и в третия триместър на бременността. Концентрацията на магнезия е по-голяма в младите еритроцити, което може да е актуално за пациенти, които са на лечение с еритропоетини.
Друг подход за оценка на баланса на магнезия може да е чрез анализ на почасовата екскреция на магнезия. Този метод обаче е по-трудоемък за пациентите, въпреки че позволява точно да се прецени реалния физиологичен статус.