Заекването е често срещано нарушение с прекъсване на плавността на речта поради неволево повтаряне на звуци и срички, думи или фрази, удължаване на някои звуци или наличие на паузи при говоренето. Познато е от древността. Днес над 70 милиона души страдат от това заболяване. Среща се около два до пет пъти по-често при мъжете.
Степента на изразеност на заекването е различна
Най-често възниква между 2-5 годишна възраст. При до 80% от децата през този период настъпва спонтанно подобрение. Степента на изразеност на заекването е различна – варира от почти незабележим козметичен до тежко изразен говорен дефект, който нарушава комуникативните възможности. Последствията могат да бъдат самоизолация, тревожност, стрес. Особено при децата точната причина на заекването не е напълно изяснена. Има различни хипотези и теории, като се обсъжда комбинирането на генетични и външни невропсихологични фактори.
Генетичната теория се базира на фактите, че децата с родственици, които страдат от заекване, по-често страдат самите от същия дефект. През 2011 година при 9% от пациенти с наследственост за заекване са изолирани 3 гена, за които се смята, че са свързани с този проблем – GNPTAB, GNPTG, NAGPA. Има и деца със заекване, без фамилна обремененост. Обсъждат се и ролята на пре- или перинатална патология за говорните и езикови проблеми при децата с церебрална парализа и интелектуален дефицит, ролята на слуховата зона в мозъчната кора и дисбалансът в активационните процеси на доминантната и недоминантната за речта мозъчна хемисфера с превалиране на недоминантната, свързана с емоциите.
| ОЩЕ ПО ТЕМАТА |
| Психическият стрес от яслата може да отключи алергии |
| Може ли стресът да ни разболее и как? |
| Педиатър: Майки искат детето да не боледува изобщо, грешка е! |
Потвърждения за това са някои невроизобразяващи изследвания при възрастни по време на заекване. С позитронна-емисионна томография е установен намален метаболизъм в речевата зона в челната област доминантно хемисфера (т.нар. гънка на Брока), а функционална магнитно-резонансна томография – абнормна активация в челната област на недоминантната хемисфера. Подобни изследвания не са провеждани при деца, при които заекването е най-често.
Основни клинични прояви на заекването
Установено е, че острите или хронични стресови ситуации и невротичност не причиняват заекването, а при хора с говорен дефект могат да предизвикат изостряне и влошаване на симптомите. Основните клинични прояви на заекването – нарушаването на плътността на речта са поради повтаряне на срички, началните звукови на думата, на цели думи или фрази. В някои случаи успоредно с това се извършват и двигателни стереотипи с устните, покашляне, има напрежение при говорене.
За ранното диагностициране родителите трябва да обърнат внимание именно на повторенията на звукове и срички, думи или фрази, удължаване на звуковете в думите, напрежение на лицето и мимиката или мимически и телесни движения, когато се затруднява при говорене. Заекването се диагностицира и лекува от логопеди, особено при ранните му изяви, подходяща е и работа с психолози. В повечето детски заведения и училища има квалифицирани специалисти. Извършва се и поведенческа терапия за коригиране на ранното заекване. Опитвани са и различни медикаментозни средства като бензодиазепини, антиконвулсанти, антидепресанти, антипсихотици, антихипертензивни медикаменти и допаминови агонисти, като няма клинични проучвания, доказващи сигурна клинична ефективност. Прогнозата на заекването в детската възраст е много добра. 65% от децата в предучилищна възраст се подобряват спонтанно за двегодишен период, 74% до 10-годишна възраст при наличие и на поведенчески промени около 18% се подобряват за 5 години. При възрастните настъпва различна степен на повлияване от логопедични и поведенчески терапии.
Проф. Венета Божинова, началник на Клиника по нервни болести за деца, УМБАЛ по неврология и психиатрия „Св. Наум“ – София