Лекарите в „Пирогов“ откриха 30 пациенти с кожен рак, които нямали и представа за забояването си. Те потърсили помощ, като си мислели, че става дума за някакви странни ранички по кожата. Това съобщиха от лечебното заведение по повод Кампанията за трудно заздравяващи рани.
В нейните рамки за 2014 г. са прегледани близо 500 пациенти с трудно заздравяващи рани. В акцията участваха лекарите от Българска асоциация за раните (БАР), а хората идваха в Центъра за лечение на рани към Медицински център „Пирогов“. Според председателят на БАР и началник на Втора хирургична клиника в „Пирогов“ проф. д-р Владислав Христов (на снимката), най-честата причина, поради която пациентите са търсили помощта на специалистите са венозните рани – това са 223 души.
„Има 120 с артериална недостатъчност и на базата на нея хронични рани, а пациентите с рани вследствие на диабет са 50, с декубитални са 10, а с кожни карциноми са 30 пациенти, които преди посещението си са мислили, че имат ранички“. Проф. Христов подчерта, че лечението се осъществява в колаборация със съдов хирург, пластични хирурзи и други специалисти.
Данните на екипа, който извършва прегледите, сочат, че сред най-малките пациенти са 3-годишно момче, която е с дълбока рана на лицето, след като е ухапано от куче и момиче на 12 години, което има вроден дефект на стъпалото на единия крак. Сред най-възрастните са 92-годишен мъж и 91-годишна жена. По време на кампанията една част от пациентите са лекувани безплатно, а другите са с направление от личния лекар.
Трудно заздравяващите рани са сериозен проблем за целия свят. Това са упорити рани, които не заздравяват от 4 до 6 седмици след появяването си. Тяхното лечение се извършва много трудно и по специален начин. Те са са изключително специфични за лечение, разясни м.с. Галина Славчева, която е сред малкото сертифицирани сестри у нас, които се занимават имаенно с подобни рани. „Специалистите, които работят в тази сфера, трябва да бъдат много добре запознати с превръзките, които се поставят на тези рани“, подчерта сестра Славчева. Според нея, за да бъде малксимално бързо и добро лечението, в него трябва да се включат и пациентът и близките му. Тук е ролята на медицинската сестра. Тя е онази, която учи близките на пострадалите как да се сменя превръзката предвид случаите, когато пациентът няма възможност да посещава болничното заведение, заради отдалеченото местоживеене.
Ето защо според проф. Владислав Христов е важно центрове за лечение на пациенти с упорити рани да има не само в Медицински център „Пирогов“ и в една болница в Кюстендил. Според него те трябва да се увеличат и да ги има на повече места в страната, за да не се налага пациенти от цяла България да пътуват до София, за да получат адекватно, съвременно лечение. Ето защо Асоциацията си поставя няколко цели: в следващите години да се създадат такива центрове и в другите областни градове на страната; да създадат модулни екипи, които да посещават и да оказват помощ на трудноподвижни хора, които не могат да бъдат транспортирани до медицинското заведение; още тази година да стартират няколко модула на обучение на лекари, медицински сестри, пациенти и близките им.
Лечението на трудно заздравяващите рани у нас не се покрива от НЗОК. Опитът, който споделят другите асоциации, които членуват в Европейската асоциация за раните, член на която е и БАР, сочи, че при тях лечението се покрива от фондове. В Англия лечението на един пациент продължава средно 3 месеца и струва около 12 000 паунда. То не се заплаща от пациента, а именно от фондовете.