Реклама
Начало Заболявания и лечение Таргетна терапия превръща рака на белия дроб в хронична болест

Таргетна терапия превръща рака на белия дроб в хронична болест

0
Реклама

Таргетната терапия е по-ефективна от химиотерапията пр рака на белия дроб. За съжаление помага само на част от пациентите – тези, които имат специфична генна мутация, каза д-р Красимир Койнов, началник на отделението по химиотерапия в МБАЛ „Сердика“.

Ракът на белия дроб се разделя на две основни групи в според хистологичния вид – дребноклетъчен и недребноклетъчен. Най-агресивен е дребноклетъчният карцином на белия дроб (20-25% от всички случаи). Той е с друга биология, смята се дори, че при първата клинична проява вече се е разпространил в организма и затова не се препоръчва провеждане на оперативно лечение, пояснява д-р Койнов пред Credoweb.bg. Прилага се медикаментозна терапия, която при ограничените форми на заболяването се комбинира и с лъчелечение. При правилно проведена терапия, въпреки агресивността на болестта, могат да се постигнат продължителни ремисии, дори излекуване при малък процент пациенти. Дребноклетъчният рак е най-агресивен, но най-чувствителен на химиотерапия. Това са недиференцираните тумори с бързо делящи се клетки и затова химиотерапията е ефективна – тя действа само на делящите се клетки.

Реклама

Ракът на белия дроб настъпва без симптоми

Недребноклетъчният рак се дели на няколко хистологични видове

лечението на рака на белия дроб е трудно.Останалите 80-75% от рака на белия дроб е голямата група на недребноклетъчния рак, в която се включват няколко хистологични варианта. Тези тумори се характеризират с по-бавно развитие и по-добра диференцираност, но за сметка на това са по-слабо податливи на химиотерапия.

Стадият при поставяне на диагнозата е решаващ за определяне на терапията при недребноклетъчните тумори. В по-ранните стадии може да се прилагат локални методи на лечение – оперативно лечение или при противопоказания – лъчелечение, посочва д-р Койнов. Основен критерий за извършването на хирургичната интервенция е възможността първичният тумор да се отстрани радикално заедно със засегнатите регионални лимфни възли. Ако това не може да се извърши, не се пристъпва към оперативно лечение. В граничните по отношение резектабилност тумори, може да се започне първоначално с химиотерапия, за да се намали размерът на тумора и така да се постигне последваща радикална операция.

Пациентите в напреднал стадий се лекуват изключително с химиотерапия, но тя има изцяло палиативен характер. Все още лекарственото лечение не може да излекува болни с метастазирал недребноклетъчен рак на белите дробове. За съжаление българите не ценят достатъчно здравето си, докато не го загубят, смята специалистът. Често не обръщат внимание на ранните симптоми, а това води до откриване на заболяването в по-късен стадий. Има и грешки в нашата здравна система – при първия контакт на пациента с джипито не се мисли за рак, назначава се лечение за бронхит, пневмония или нещо друго. Това забавя болния понякога с месеци. Колкото по-късно се открие заболяването, толкова по-лоша е прогнозата.

На Конференцията по медицинска онкология, която се проведе в София на 24-26 април, бе изнесен случая на пациентка, която живее 6 г. с рак на белия дроб. За късмет, тя има такава генна мутация в туморните клетки, която се повлиява много добре от таргетна терапия. Това е много скъпо лечение – около 50 000 лв. годишно, но се изплаща от здравната каса.

Дребноклетъчният рак на белия дроб е по-агресивен

Таргетната терапия е най-новото лечение на рака

Тя обаче е подходяща само за част от пациентите – изследванията им трябва да покажат, че имат специфична генна мутация. При пациенти с недребноклетъчен рак на белите дробове тя е с честота 9.2%. Следователно от 100 пациенти с това заболяване, 9-10 от тях ще са носители на мутацията и могат да получат таргетна терапия. Тя е много по-ефективна и по-добре поносима от химиотерапията.
Откриването на генната мутация става чрез изследване на туморни биомаркери. Именно те определят дали таргетната терапия ще бъде ефективна или не. Развитието на медицината в тази насока е все още в своето начало и за сега стандартизираните и валидирани маркери са само няколко. Откриването на голям брой такива туморни биомаркери и създаване на съответни медикаменти ще доведе до революция в лечението на злокачествените заболявания.

В България според статистиката все още преобладават пациентите с плоскоклетъчен рак на белите дробове, за който основна причина са цигарите, докато в западните страни повечето случаи са на аденокарцином, казва още д-р Койнов. Няма точно обяснение за тази съществена разлика, но да не забравяме, че и в западните страни през 60-те години на миналия век преобладаваха случаите с плоскоклетъчен рак на белите дробове. От тогава пациентите с аденокарцином непрекъснато се увеличават за сметка на плоскоклетъчния карцином и вече съставляват най-голямата популация болни с рак на белите дробове. Тази тенденция съществува и у нас. „Като клиницисти, ние наблюдаваме непрекъснатото увеличаване на случаите с аденокарцином. Лично аз, не съм напълно съгласен с данните на официалната статистика, тъй като в практиката си срещам изключително много пациенти с този хистологичен вид на тумора“, допълва специалистът.

Проф. Манеголд: Ракът на белия дроб се развива много бързо!

Всеки четвърти онкоболен с неясна диагноза

Счита се, че една от причините за увеличаване на пациентите с аденокарцином е въвеждането на цигарения филтър, принуждаващ пушачите да поемат по-силно тютюневия дим, който от своя страна достига по-надълбоко, до периферните структури на белите дробове. Друга причина за увеличаване на случаите с аденокарцином е намаляване броя на пушачите. Този вид тумори се свързват с действието и на други фактори, докато цигарите причиняват по-често плоскоклетъчен рак. Тенденцията, най-вече в САЩ, е за намаляване на тютюнопушенето. Там политиката за борба с раковите заболявания започна още в началото на 70-те години на ХХ в. при президента Никсън. Едва 20 г. по-късно започнаха да се забелязват първите резултати – пада смъртността от рак на белите дробове.

За съжаление има и доста пациенти без морфологична диагноза. Около 25% от цялата популация болни са без хистологично верифициран тумор. Част от тези болни са много възрастни, в тежко общо състояние или в напреднал стадий на заболяването. При тях не е хуманно, а и напълно безмислено, извършването на инвазивни методи за хистологична верификация, тъй като лечебните възможности на противотуморната терапия са сведени до минимум и тези болни подлежат само на симптоматично лечение.

По текста работи Ина Димитрова

Реклама

Exit mobile version