Реклама
Начало Заболявания и лечение Рискът за увреждане на бъбреците при диабет е след 10-ата година

Рискът за увреждане на бъбреците при диабет е след 10-ата година

0
проф. Емил Паскалев
Реклама

Как да отложим бъбречното увреждане при диабет? Защо диабетът уврежда първо бъбреците? Отговорът на тези въпроси засяга пациентите, които получават диагнозата захарна болест. Причината диабетът да уврежда бъбреците е, че увеличената кръвна захар засяга първо фините кръвоносни съдове. Бъбрекът е кълбо точно от такива малки съдове, обясни проф. Емил Паскалев от Александровска болница по време на Конференцията по нефрология и ендокринология в Слънчев бряг.

Там лекарите от двете специалности се разбраха да направят работна група, която да изработи ясни критерии за проследяването и лечението на пациенти със захарен диабет. Целта на този консенсус е да се отложат максимално във времето възможните усложнения и увреждания. Документът ще обедини най-новите добри практики за изследване и терапия, ще регламентира кога пациентът с диабет да се изпраща на консултация с бъбречен специалист, дори да няма оплаквания.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Всеки втори на диализа в много тежко състояние, постъпва през спешното
Бъбреците се променят при бременност, но не е болест
Болестите на бъбреците и сърцето са свързани
Нов метод ще чисти антитела при бъбречноболни 
Проста формула разкрива риска за бъбреците

Как точно диабетът уврежда бъбреците?

Реклама

При тази болест инсулинът не може да вкара глюкозата в клетките и те остават без храна. Излишната захар в кръвта първо уврежда клетките, с които е тапицирана стената на съдовете. По-уязвими са по-малките. Бъбрекът представлява едно кълбо от фини кръвоносни съдове, затова той е един от първите потърпевши. По същата причина диабетът уврежда и очите, които също имат много малки съдове. При диабетната ретинопатия загубата на зрение е тежка и необратима. При бъбречната нефропатия пък се стига до диализа. Високата кръвна захар може да увреди и големите кръвоносни съдове – например артериите на краката или на сърцето. Този процес обаче протича по-бавно, уточнява проф. Паскалев, който ръководи Клиниката по нефрология и трансплантация в университетската болница.

Различните клетки в организма имат реагират с различна чувствителност към глада. Тези, които са по навътре в стената на съдовете, са по-стабилни, защото тяхната обмяна не е толкова активна. Едва около 3% от хората с хронично бъбречно заболяване знаят за него и се лекуват, заяви проф. Емил Паскалев. В България това са 12 000 души, а според статистики от различни страни честотата е 5 до 10%, казано иначе – 350 до 700 хиляди души. Най-големият брой на неизвестните бъбречно болни е в групата на диабетиците. Една трета от хората със захарна болест развиват хронично бъбречно увреждане. Диабетиците в България надхвърлят 500 хиляди души. В определен момент всеки може да достигне до бъбречно увреждане. Рискът нараства след 10-тата година от появата на диабета. Често обаче заболяването се хваща едва когато е напреднало. Има и друг проблем – не са малко пациентите в затруднено финансово положение, които не могат да си позволят да купуват всички лекарства, необходими за лечението.

Какво трябва да се проследява при диабетиците във връзка с бъбреците?

Има редица маркери, с които работим, пояснява проф. Паскалев. Един от тях е креатининовият клирънс. Важна е микроалбуминурията. Ендокринолозите имат правила за добра медицинска практика и когато при един диабетик се появи белтък в урината или креатининът му стигне 60, задължително се започва консултация и с нефролог (бъбречен специалист). Следи се и съотношението на белтък и креатинин в урината. Това ще отложи диализата с години. Ако се стигне дотам, най-доброто лечение е трансплантацията. Любопитното при диабетиците е, че по-подходящо е присаждането на бъбрек от трупен донор. Той издържа повече, защото е непознат за пациента, казва проф. Паскалев. Ако той получи например майчиния бъбрек, с който е живял в утробата, органът ще се увреди по-бързо. Има и друго съображение – по-етично е да дадем бъбрек от трупен донор, посочва нефрологът.

Бъбреците влияят на много процеси в организма. Например реналната анемия е желязодефицитна, дължи се на увредената бъбречна функция, която нарушава резорбцията на желязото през червата. Природата е създала двоен орган там, където иска да се застрахова. В обмяната на веществата и човешката хомеостаза на първо място са бъбреците, а на второ място – белия дроб. Единичните органи имат една особеност – когато ги няма е проблем, но пък те издържат най дълго на увреждане, обобщава специалистът.

Реклама

Exit mobile version