Обездвижването при фрактура е според вида на счупването

PRINT

Костното срастване е основна цел при лечението на фрактурите. Съвременното разбиране за лечението на счупванията обаче поставя на първо място възстановяването на функцията. Днес костното срастване в съчетание с оптималното възстановяване на функцията и активността на пациента е критерий за добър резултат след лечението.

В този аспект се разглежда и изборът на метод за лечение. Костното срастване зависи от изключително много променливи. По-важните местни фактори са особеностите на фрактурата – къде е, какъв е видът (тежестта) на счупването, какво е качество на костта. От първостепенно значение за костното срастване обаче е стабилността на фрактурата. Чрез обездвижване се осигурява възможност свободното пространство между двата края да бъде примостено от нова кост, наречена калус. За целта е необходимо костните краища да не се местят. При движения новообразуваната костна тъкан се къса и не може да съедини фрагментите.

Ортеза или гипс

В зависимост от вида на счупването стабилизацията може да бъде постигната чрез имобилизация (покой) с шиниране с ортеза или гипсова имобилизация. Често пъти това не е възможно с консервативни методи и се налага оперативно лечение. Чрез външен или поставен в организма метален имплант увредената кост се фиксира в правилна позиция до настъпване на костно срастване, обикновено между три и шест месеца.

Второто важно условие е доброто кръвоснабдяване на костните краища. Запазеното кръвооросяване осигурява подвоз на кислород и хранителни вещества, необходими за зарастване на костта. При нарушаване на единия или и на двата фактора зарастването на фрактурата може да се забави, а в някои случаи може да се стигне и до несрастване, наречено псевдоартроза, или лъжлива става. Оформя се костен дефект с патологични движения и нестабилност, които налагат оперативно лечение.

Забавеното зарастване – заради хормони или болести

Освен локалните фактори неблагоприятно влияние върху биологията на костта и съответно срастването може да имат и някои придружаващи заболявания и състояния. Част от общите фактори, влияещи върху костното срастване, са анемия, недохранване, някои хормонални и вродени заболявания.

Болестите на обмяната на веществата (недоимъкът на белтъчини и минерали) и диетите се отразяват неблагоприятно. Приемът на лекарства, например цитостатици, или лъчелечението също може да доведе до липса или забавено срастване на фрактурата. Познаването на биологията на костта и използването на подходящ метод за имобилизация в зависимост от вида на счупването позволяват постигане на костно срастване.

Доц. Пламен Кинов, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“

Click to rate this post!
[Total: 5 Average: 3.2]
Обездвижването при фрактура е според вида на счупването беше последно модифицирана от: август 18th, 2018 Iliana Angelova
loading...