Епигенетиката е нова наука, която изучава влиянието на околната среда върху гените и поведението на клетката. Докато генетиката обяснява как гените определят и влияят на нашата биология, епигенетиката показва точно обратното – как външната среда и начина, по който я възприемаме влияят върху нашия организъм. С това се хвърля нова светлина върху природата на заболяванията, включително рака и шизофренията.
Всички знаем още от училище колко важна е ДНК в ядрото, която изглежда като „мозъка“ на клетката. Оказва се, че мембраната, посредникът между клетката и околната среда играе не по-малка роля по отношение на управлението на клетъчния организъм. Протеините в клетъчната мемрана са основните физични подразделения в механизма на „разума“ на клетъчния мозък. Те „ловят“ сигналите от околната среда и изпълняват комуникационна функция. Естествено при еволюиралите многоклетъчни организми контролът се поема от специализирани клетки. Те се подчиняват на единен център, който събира всички сигнали от всички клетки, интегрира ги и може да взема решения, които са полезни за целия организъм. Този център е мозъкът. Той управлява клетките в нашето тяло. Много пъти сме чували фразата „Всичко идва от главата“, без да се замисляме, че зад тази иронична шега се крие самата истина.
Учените, работещи в тази насока, отиват още по-далеч. Те твърдят, че мисловната енергия може да активира или да възпрепятства дейността на протеините, които предизвикват функциите в клетката. Положителните мисли оказват съществено влияние върху поведението и гените, но само когато са в хармония с вътрешната нагласа. Отрицателните мисли притежават същата сила, отбелязват те.
Още навремето Петър Дънов казва, че ако 10 сутрини човек посреща изгрева с формулата „Ще се разболея“, той ще се разболее и ако после 10 сутрини посреща изгрева с формулата „Ще оздравея“, той ще оздравее. Естествено това не е толкова просто. Умът, който казва това или онова е повърхностния ум, върхът на айсберга. Това, което стои под шапката на айсберга е подсъзнателният ум, който действително управлява и контролира. Може да не ни харесва тази идея, но тя е факт. За съжаление подсъзнанието ни носи програми, които са записани в нас, още докато сме били в утробата и първите години от детството – период, през който „записът“ е вървял безпрепятствено, т.е. всичко което е достигнало до съзнанието на малкия човек е записано 1:1 – и положително и негативно. Тези програми управляват нашия съзнателен ум и се намесват във вземането на решения непрестанно. Казано на метафоричен език „нашите“ решения се вземат от нашите баби и дядовци, независимо че тях може и да ги няма вече на този свят. Това е нерадостното положение на съвременния преуспял и „независим“ човек.