Лошият дъх от устата не е само козметичен проблем. В медицината този проблем се нарича халитоза. По правило неприятната миризма се дължи на отпадъчни вещества от обмяната на анаеробни бактерии. Бедните на кислород места в орофарингиалния тракт създават идеални условия за размножаването им. Възприето е, че повечето първопричини за лошия дъх трябва да се търсят в устната кухина и пародонта. В тази статия са разгледани причините, които не са свързани със заболявания на венците.
Има и специфични заболявания в областта уши-нос-гърло, които настъпват със специфичен лош дъх от устата. Най-често те засягат фаринкса. В други случаи болестта е свързана с носа, околоносните кухини, гърлото, хипофаринкса или ларинкса.
Хроничното възпаление на сливиците влияе
Двете сливици и тези в основата на езика са най-важните структури в устата, които се асоциират с халитозата. Характерната им структура, която наподобява гъба с много каналчета (крипти) създава предпоставки за локални бактериални инфекции.
При остро възпаление на сливиците, свързано със специфични бактерии, често се появява особено силен лош дъх от устата. След излекуването този симптом може да изчезне, но и да остане. По-тежко е при хроничния тонзилит. В дълбоките крипти на сливиците се трупат секрети и остатъци от мъртви клетки, които са идеална среда за анаеробните бактерии. При дъвчене, говор или прозяване съдържанието от каналчетата частично излиза навън, а по този начин се освобождава и лошата миризма.
В такива случаи е важно лигавицата в устата да се поддържа влажна. При продължителен или тежък проблем с лошия дъх от устата може да се помисли за премахване на сливиците.
Второто важно място в устната кухина, свързано с лошия дъх, е езикът. Неговите папили благоприятстват образуването на биофилм от клетъчни и бактериални частици, които причиняват халитозата. Ако УНГ-лекарят е добър, той ще огледа езика и за възможни патологични промени. Понякога анаеробните бактерии се закрепват към предракови и ракови лезии на епитела на езика или основата на устата. За съжаление понякога дълбоко разположените епителни промени се разпознават твърде късно. Затова неприятният дъх от устата може да е важен ранен признак.
По езика може да се образуват и характерните бели налепи, причинени от гъбичката кандида (соор). Те се срещат по-често при хора със слаба имунна система или при тези, които приемат имуносупресори. Интензивният прием на антибиотици или химиотерапия също може да станат причина за образуването на биофилм по повърхността на езика.
Халитозата се среща и като ранен симптом на карциноми в ларинкса и хипофаринкса, наричани още тумори на езика. Причината е вторичното населване с бактерии, свързано с епителните лезии, причинени от туморната некроза на тъканите. Лошият дъх не бива да се неглижира, защото другите симптоми при рак на езика – болка при преглъщане, подути лимфни възли на шията, се появяват едва по-късно. Хроничното възпаление на гръкляна също е друга възможна, макар и по-рядко срещана причина за халитозата.
Заболявания на носа и околоносните кухини като причина за лошия дъх
Най-често срещаните причини за халитозата извън устата са заболявания на носа и околоносните кухини. Тогава миризмата може да излиза и през носа. Източниците са бактериите в засъхналия секрет в носа, които се срещат например при атрофичния хроничен риносинуит или при дефекти след операции и лъчелечение.
Доказано е, че лошият дъх се среща много по-често при хора с изкривена носна преградка, уголемена носна лигавица и други анатомични увреди. Всяко затруднение на дишането през носа води до компенсиране с дишане през устата. Това обаче изсушава лигавицата, което допринася за бактериалното заселване на езика и сливиците. При риносинуит например секретът, който се образува вследствие на възпалението, се стича в гърлото към сливиците. Така става още един възможен източник на лошия дъх. При хроничния риносинуит настъпва и частична загуба на обоняние. Затова човек понякога сам не може да усети собствения лош дъх.
Терапията на хроничния риносинуит включва и проблема с халитозата. Консервативното лечение включва антибиотик според вида на причинителя, спрей за нос с кортизон, както и редовно почистване на носната кухина с физиологичен разтвор. Тази грижа за лигавицата подобрява бактериалния баланс в носа и намалява образуването на източниците на лошата миризма – секрети и крусти (корички).
При неуспех на консервативната терапия и продължаващи оплаквания се прави и хирургична интервенция. Целта е оптимиране на дихателните и дренажни пътища. Все пак не може да се очаква проблемът с лошия дъх, който се дължи на възпаления, да отшуми автоматично след такава операция. Чрез естествено обусловени процеси на зарастване на раните се стига до образуване на биофилми в носа, които провокират както осезаем лош дъх от носа, така и от устата. Това обстоятелства трябва да се обясни добре на пациентите, за да се избегне ненужно третиране на проблема.
Сухотата в устата също може да е причина
Сухотата в устата също може да провокира халитоза. По-често засегнати са възрастните хора. В добавка те често се оплакват от парене на езика. Обикновено в добавка се наблюдава и лош дъх от устата.
Проф. Оливер Кашке, началник на УНГ отделение в болницата „Санкт Гертрауден“ в Берлин
Благодаря, имах лош дъх и търсех причината, две седмици бях на антибиотици и както се описали се оказа образуването на биофилм по повърхността на езика.
Иначе имах лош дъх от дълги години и никой не откри причината какво ли не пробвах, оказа се от венците и сам я намерих след като един зъболекар ми каза че трябва редовно да ги почиствам с конец, така открих, че ПОД ВЕНЕЦА се събират микробите т.к. на две места венеца е отлепен и като минах под тях конеца по него остана отвратителната миризма. Дано да съм помогнал на някого.