Едно от усложенията на грипа може да бъде възпаленият апендицит. Много от пациентите на спешната хирургия, особено през зимата, са с тази дианоза. Апендиксът е закърнял в хода на еволюцията орган. Намира се на мястото на прехода между тънкото и сляпото черво и представлява израстък от 2 до 12 см.
КОИ СА СИМПТОМИТЕ НА АПЕНДИЦИТА
Те могат да са много различни. Често започват с болка високо в корема, а след часове или дни преминава вдясно. Тя не е силна, но е дразнеща и не се влияе от медикаменти като спазмолитици или аналгетици. Противно на разпространеното схващане, не е установена връзка между начина на хранене и възпалението на апендикса. Апендиксът обаче може да се възпали, ако анатомично има по-широк вход, който се запушва от т. нар. стерколит (по-твърда фекална маса). Това предизвиква застой на чревното съдържимо в апендикса, а оттам възпаление. До стерколит се стига, ако сме яли слънчогледови семки или други груби и дразнещи храни.
Макар и рядко, възпалението може да се предизвика и от глисти. Подобни случаи са екзотични, но в „Пирогов“ са пристигали доста такива пациенти. В тази ситуация малкият паразит се настанява в апендикса, затова се налага органът да бъде прекъснат с конец. Някои инфекции също могат да провокират възпалението. Има три теории за възникването на оплакването са следните: механична, имунна и анатомична.
ИМА ЛИ ХРОНИЧЕН АПЕНДИЦИТ?
Много болни споделят, че имат хроничен апендицит. Такова нещо не съществува! Апендиксът може да е възпален, тогава се оперира и случаят е приключен. По тази причина не може да е хроничен.
За такъв може да се говори само тогава, когато по някаква друга причина по време на хирургична намеса апендиксът се отстрани, а по-късно при изследването му патоанатомът докаже, че е имало хронично възпаление или сраствания на органа. Ако дете преди години е било прието в хирургия със съмнения на апендицит, а после оплакването е преминало, не значи, че възпалението е станало хронично или че тогава се е наблюдавал апендицит.
КАК ДА ПАЗИМ СЛЯПОТО И ТЪНКОТО ЧЕРВО?
На първо място- хранете се балансирано! Яжте малко и често, без обаче да гладувате и да преяждате. Храната трябва също да е добре сдъвкана. Появи ли се болка в корема и тя продължава повече от 2 или 3 часа, веднага да се потърси лекар-хирург. Да не се вземат медикаменти, да не се пред приема самолечение. Да не се поставя топло на болезненото място, защото то ускорява процеса на възпаление.
Понякога при млади момичета, които имат спукана киста на яйчника, много трудно гинекологичното заболяване може да се разграничи от паралелно развиващото се възпаление на апендикса. Затова пациентите трябва да се лекуват от екип от хирург и гинеколог. Т.е. да има съвместно наблюдение, за да не се стига до тежки ситуации. Сходни симптоми има и при мезаденит – възпаление на лимфните възли по хода на съдовете на червата. Проблемът се наблюдава при вирусни инфекции, а болката му в 99% от случаите е като при апендицит.
ЛЕЧЕНИЕТО Е С ОПЕРАЦИЯ, МОЖЕ И БЕЗКРЪВНА
Лечението на острия апендицит е с класическа или лапароскопска (безкръвна) операция. В първия случай възстановяването на пациента става за около седмица, а при лапароскопската хирургия – за 2-3 дни. Безкръвната интервенция винагии е за предпочитане, защото се избягват доста усложнения, каквито носи самата оперативна рана, каквато липсва при лапароскопската операция). В постоперанивния период пациентите трябва да спазва специален хранителен режим поне 10-ина дни.
Главно да не преяждат и да не консумират газообразуващи храни като боб, грах, леща и зеле. За около месец пък не трябва да вдигат тежко. При лапароскопска операция пак има хранителни ограничения, но не и за движението и вдигането на тежко, тъй като при тях няма направен разрез по време на интервенцията.