четвъртък, 28 март, 2024
- Реклама -
НачалоЗаболявания и лечениеДислексията се проявява с трудности в четенето

Дислексията се проявява с трудности в четенето

Дислексията е специфично разстройство на уменията за четене и е част от специфичните разстройства на училищните умения, които включват и разстройствата на уменията за писане, смятане, усвояване на граматичните правила и др. Във всеки конкретен случай трябва да се прецени дали то е изолирано разстройство, или е част от смесено разстройство на училищните умения.

Дислексията е неспособност за четене и разбиране на прочетеното. Объркват се някои букви с други например „б“ с „д“ или „н“ с „п“. Понякога се разместват местата на буквите в думите или хората пишат, както говорят. Дислексията не е вид умствено изоставане и дори понякога при наличието ѝ се наблюдават феноменални способности в други направления. Хората с дислексия не правят еднакви грешки. Те правят, обаче, еднакви по смисъл грешки, например могат да прочетат дума на една страница, но на другата не я разпознават. Познават писмената форма на една дума, но не могат да я разпознаят в гласов вид.

За да се диагностицира дислексия, е необходимо интелектът на затегнатото дете да е в рамките на нормата. Невъзможността или затрудненията при усвояване на четенето при някаква степен на умствена изостаналост не се диагностицира като дислексия – те са част от контекста на умствената изостаналост. Често дислексията е в комбинация с други психични разстройства – емоционални, поведенчески, включително с разстройство на хиперактивност и др., поради което, особено при първоначалната оценка, обръщането към детски психиатър е от изключително важно значение.

Дислексията може да е наследствено, вродено или придобито болестно състояние: При различаването им трябва да се събере информация за наличието му при родителите, прародителите (баби и дядовци), сиблингите (братя и сестри) на двамата родители и техните деца. Ако се очертае фамилност в предаването на разстройството, с голяма степен на вероятност може да се твърди, че това е наследствена форма на разстройството.

Естествено, рискът и вероятността за едно дете да е с наследствена форма на разстройството е толкова по-голям, колкото по-подчертана е фамилността, особено по линия и на двамата родители. Когато до такава информация за фамилност не може да се достигне, нараства вероятността това да е вродено (но не наследствено) или придобито състояние.

При вроденост бихме достигнали до информация за някаква вредност за плода по време на вътреутробното развитие, т.е по време на бременността, или по време на раждането. При информация за по-значителни минали травми, минали инфекции или тумори на централната нервна система, което, за щастие, е доста рядко, бихме могли да обсъждаме невъзможността за усвояване на четенето като придобито състояние, но в този случай то ще е част от картината на основното заболяване.

Оценката на едно дете с дислексия задължително е мултидициплинарна и се осъществява от екип, включващ детски психиатър, детски клиничен психолог и логопед. Тук от най-голямо значение са компетентността, уменията и отговорността на клиничния психолог, защото в крайна сметка със своите оценки той е и с най-големи отговорности в определянето на бъдещата образователна съдба и развитие на засегнатото дете.

Доц. Антон Славчев, детски психиатър в УМБАЛ „Александровска

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -