Прогестерон – хормон на жълтото тяло, регулира менструалния цикъл и има активна роля по време на бременността. Хормонът подготвя матката за бременността и помага за износването на бебето.
Какво е прогестерон
Прогестерон се образува в яйчниците. Синтезирането му се стимулира от лутеинизиращия хормон (LH), който се образува в предния дял на хипофизата.
След съзряването на яйцеклетката останалата обвивка на фоликула, т.нар. жълто тяло, започва да отделя повече прогестерон. Това помага на лигавицата на матката да се разгъне и да се кръвоснабдява по-добре. Така тя се подготвя по-добре за загнездването на оплодената яйцекетка. В дните, когато това се случва, телесната температура се повишава. Според проучванията прогестеронът стимулира подвижността на сперматозоидите и тяхната способност да проникват в яйцеклетката.
Когато жената забременее, жълтото тяло продължава да отделя прогестерон в първите седмици. След една преходна фаза тази задача се поема от плацентата. Това се случва към 12-ата седмица на бременността.
Ако не се получи бременност, жълтото тяло се свива, така че се отделя все по-малко прогестерон. В даден момент се стига до менструация.
Прогестерон се образува в малки количества и в кората на надбъбреците.
Кои са нормалните стойности
В първата фаза на цикъла концентрацията на прогестерон в кръвния срум е до 1,4 µg/l. След отделянето на яйцеклетката концентрацията стига от 3,34 до 25,6 µg/l. След менопаузата нормално пада до 1,00 µg/l.
По време на бременност са нормални следните стойности:
Първи триместър: 11,2 до 90,0 µg/l
Втори триместър: 25,6 до 89,4 µg/l
Трети триместър: 48,4 до 422,5 µg/l.
Кога стойностите се покачват?
Стойностите на хормона са по-високи след отделянето на яйцеклетката и по време на бременност.
Кога стойностите са по-ниски?
При т. нар. дефект на лутеалната фаза жълтото тяло отделя по-малко прогестерон. Възможни последици са нередовен месечен цикъл, по-малко дни между отделните менструации. Може да има затруднения в забременяването.
За това възможните причини са различни. Понякога те са свързани със самото жълто тяло или пък с това, че предният дял на хипофизата образува прекалено малко лутеинизиращ хормон.
Слабост на жълтото тяло може да се установи с кръвни изследвания с две до три кръвни проби, взети в разстояние на 3 до 4 дни всяка.
Консултант: Проф. Петер Лупа, Институт по Клинична химия и патобиохимия, Технически университет Мюнхен