Дерматоскопията е специална методика, чрез която се извършва изследване на бенките с цел – ранно откриване на малигнен меланом. Все още е слабо позната в България, но в Европа съществува от 20-30 години и е придобила призната стойност в изследването на пигментните кожни лезии, т.нар. бенки, както и на много други образувания по кожата. При метода се използва уред, наречен дерматоскоп.
Това е една оптична система с изкуствена светлина, която позволява да се изследват пигментните кожни лезии по кожата, напълно безболезнено и в дълбочина. Съществува изградена система от признаци и критерии, чрез които се поставя диагнозата. Ранната диагноза на малигнения меланом е от изключително значение за пълното излекуване на пациента. Само ранното изрязване на тънките лезии гарантира такъв изход. Това е истинският шанс за пациента да му бъде спасен животът.
Чрез дерматоскопията се разви едно ново измерение, една нова връзка между клиничното изследване на пигментните кожни лезии с невъоръжено око, каквото се е практикувало досега, а и в момента също, с последващото хистологично изследване на изрязаната бенка с окончателна диагноза.
Целта на дерматоскопа е да открива меланом в бенки, които погледнати с просто око, не изглеждат променени. Отначало за неопределен период, меланомът е невидим. Той е най-опасният невидим враг на човека. Това, че една бенка не се променя външно, не означава, че не може да е претърпяла малигнена трансформация. Ако е налице меланом и бенката се променя, потъмнява, увеличава своя размер, кърви, това вече са късни белези за меланом, които най-често означават, че той е навлязъл в дълбочина.
Меланом може да възникне, както при стара бенка, така и при нова. В България, за съжаление, диагнозата обикновено се открива късно. Затова пациентът не бива да чака една бенка да се промени на външен вид. Идеята на oерматоскопията е, чрез регулярни прегледи на 6 или 12 месеца, да се открие меланомът навреме. Тогава той е съвсем тънък, не е дал разсейки и усложнения, т.е., е в стадий „ ин ситу“. Така няма опасност раковите клетки да се разпространят в човешкото тяло.
В света се увеличават случаите на пациенти с диагноза малигнен меланом. В Германия има между 10 и 12 случая на 100 хиляди жители. Всяка година там се появяват 9-10 хиляди нови случая. В САЩ честотата на новите случаи е между 10 и 20 нови случая на 100 хиляди души популация. В Австралия има още по-висока честота – около 50 случая на 100 хиляди души популация. В България също нараства броят на болните с тази диагноза. 75% от смъртните случаи при кожните тумори се падат на малигнения меланом.
Ако с дерматоскоп се постави диагноза в ранен етап, на т. нар. тънък меланом, то след неговото отстраняване се счита, че пациентът е излекуван и практически няма да се налага провеждането на химиотерапия и лъчетерапия. Избягват се тежките последици на късно откритите кожни тумори. За меланомите с по-голяма дебелина, открити в късен стадий, се води статистика за 5-годишна и 10-годишна преживяемост.
Досега, при преглед на бенки се използваше клиничното правило „A, B, C, D“. Всяка поредна буква означава: асиметрия, граница, цвят и размер. Но, това досегашно правило не е достатъчно специфично. Защото, ако то стриктно се спазва, може да стане така, че да се оперират доброкачествени бенки. Такива, които нямат нужда от премахване. Това означава излишен стрес за пациента и ненужни финансови средства за операцията. Не всяка променена бенка означава непременно наличие на меланом. Всъщност, злокачествената трансформация на бенките се среща рядко. Те са доброкачествени образувания по нашата кожа и са изцяло физиологични. И представляват част от структурата на нашата кожа. Те не са обречени да претърпяват такава промяна и наличието на бенка, не означава, че има място за притеснение. Човек трябва да може да живее и да бъде спокоен със своите бенки. И затова трябва редовно да се преглежда и да ги контролира, така както всеки свой орган.
Д-р Валентин Велков е дерматолог и венеролог в МБАЛ „Софиямед“.
СНИМКА: АРХИВ
