Стари водопроводни тръби ни заливат с бактерии

PRINT
проф. Тодор Кантарджиев

Проф. Тодор Кантарджиев ръководи Центъра по заразни и парацитни болести и е национален консултант по микробиология. Той обяснява какви микроби ни дебнат във всекидневието.

– Проф. Кантарджиев, всеки човек има много и различни бактерии. Кои са вредните за човека?

– Хората носят два вида микроби – полезни и вредни. Някои от тях са част от нормалната флора по тялото. Голяма част от естествените за човека бактерии се намират по повърхността на кожата и по потните и мастните жлези. Тези микроби са безвреди, а някои – дори полезни. Те създават кисела среда по повърхността на кожата, която ни пази от вредни „нежелани гости“. Попадайки върху нашата кожа, загиват в рамките на 10 минути.

Разбира се, не бива да разчитаме на това и да не се къпем или да не мием ръцете. Една част от вредните микроби могат да попаднат в организма ни, влизайки в контакт с нашата лигавица, очи, уши. Обикновено през здравата кожа не могат да попаднат опасни бактерии. Но чрез ръцете ни – като се пипаме по лицето или се храним, те все пак могат да проникнат навътре в организма.

– Кои микроорганизми поглъщаме по този начин?

– Най-често това са вируси или бактерии, които причиняват инфекии на храносмилателната система. Обикновено те дразнят храносмилателния канал и водят до диария. Много интересен е фактът, че една част от тях могат да ни заразят дори ако погълнем съвсем малко количество от тях. Такъв е причинителят на дизентерията – шигелата. Достатъчно е да погълнем само 10 микроби, за да се разболеем. За сравнение – при антракс трябва да вдишаш 100 000 микроби, за да се разболееш. Норовирусите също могат да ни разболеят с много малко количество, попаднало в организма. Те бяха виновници за масово разпространявана инфекция чрез водата преди година в Самоков. Почти целият град беше пламнал.

– А грипните вируси, които ни навестяват всяка година?

– Други микроби по нашата кожа могат да причинят инфекции, засягащи горните и долните дихателни пътища. В тази група попадат и грипните вируси. Вече се знае, че ако пипаме очите и  носа си с мръсни ръце, рискуваме да се разболеем от грип или да се заразим с други, подобни на грипа причинители – аденовирусите и коронавирусите. Те също могат да ни разболеят тежко. Попадат по нашите ръце чрез ръкуване или когато ние докосваме повърхностите, пипани от болен. Така може да се заразим при посещение при лекаря. Преди нас е имало болен, който е кихнал или е пипал масата с мръсни ръце. Ако докторът не я дезинфекцира, следващият пациент може да сложи ръце на нея и така да прихване вирусите.

– Къде дебнат още вирусите?

– В Германия преди 10 г. имаше тежка епидемия от аденовирус, който засяга очите с тежки конюнктивити. У нас медиите често го наричат очен грип, макар че в медицината такова понятие няма. Германия е страна с традиции в превенцията на инфекциите. Но как се разпространявала тази инфекция? Там всеки има електронна здравна карта, която се прекарва през четящо устройство. Така се доказало, че чрез ръцете на пациентите и тази карта се разпространява инфекцията. Сестрата взема картата на болния и след това пипа друга на здрав човек, така без да иска предава заразата. Изненадващо за нищо неподозиращия човек очите му се зачервяват, появяват се кървави петна в бялото и той трябва да остане вкъщи да се лекува.

– Кои фекални бактерии пренасяме с ръцете?

– Вече споменахме шигелата, която в малки количества може да причини дизентерия. Другите фекални бактерии са ешерихия коли, но от тях е необходимо голямо количество, за да се разболееш. Например ако остане мръсотия под ноктите. Салмонелата е друго нещо. От нея човек се разболява, ако яде яйца, месо, мляко, които са държани дълго на висока температура. Подобен е проблемът със стафилококите.

– Има ли изобщо проучвания у нас какви микроби носим по ръцете си?

– Преди години се правеха проучвания какво носим по ръцете си. Хората си топваха ръцете в разтвор и след това се анализираше какво остава в него. Сега обаче никой не дава пари за такива изследвания. 

– Трябва ли продавачите да носят ръкавици, ако пипат хранителните стоки?

– Това е задължително, ако продавачът прави сандвичи или пипа направо храната – месо, сирене. Ако те са пакетирани, може и без ръкавици. 

– Колко дълго време може да се пипа храната и да се обслужва с една и съща ръкавица?

– Тя трябва или да се сменя на няколко часа, или да се дезинфекцира. Така, както си мием ръцете, трябва да сапунисваме и ръкавиците. Има и друга особеност – водата у нас не е особено чиста. Няма ешерихия коли, но съдържа много други бактерии. Причината са старите водопроводни инсталации, които са развъдник на всякакви микроби. Те образуват цели колонии – биофилми по тръбите.

– Кои са най-често срещаните рискови бактерии?

– Има псевдомонас – бактерията не е опасна за здрав човек, но е патоген. Инфекция може да се получи, ако тя попадне върху открита порезна рана или рана от изгаряне. Поради тази причина хирурзите не бива да мият ръцете си с вода от чешмата и да търкат ръцете си до разраняване с четка. В Германия например използват стерилна вода. В домашни условия дебне друга опасност. Ако в бойлера има застояла вода и го пуснеш да се изкъпеш, може да се развъдят легионели. Те също засягат белия дроб, става пневмония.

Свързани теми: Млякото от кутия може да е опасно за бременните

Вредни ли са антибиотиците?

Нова ваксина ликвидира менингита при малките деца

Два случая на малария засечени у нас за първи път от 17 г.

[Общо: 1    Средно: 5/5]
Стари водопроводни тръби ни заливат с бактерии беше последно модифицирана от: ноември 11th, 2015 root

Още

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *