Само едно отделение в цяла България приема болни на смъртно легло

PRINT

Драмата на онкоболната Гергана Вълчева (виж най-долу) развълнува много хора, след като стана ясно, че нито една болница не иска да се грижи за 29-годишната жена, която е в тежко състояние. В крайна сметка тя бе приета в Онкологията за палиативни грижи, тъй като заболяването й е доста напреднало. Това бе постигнато след намесата на здравния министър Десислава Атанасова. Много други онкоболни обаче нямат този късмет и близките им сами трябва да се грижат за тях, въпреки че нямат квалификацията за това.

Защо у нас липсва организация на грижите за умиращите? Причината е, че палиативната грижа, тоест грижата за умиращите в болнични условия, на практика липсва. Болните от рак в България са над 300 000 и немалка част от тях са именно в последния, терминален стадий. Д-р Николай Йорданов ръководи единственото отделение за палиативни грижи у нас, то се намира във Враца.

– Д-р Йорданов, вие ръководите единственото за България отделение по палиативни грижи. Защо е толкова трудно да се организира този тип болнична помощ?

– В закона за здравето е записано, че всеки нелечимо болен има право на палиативни грижи. Право, което у нас остава само на хартия. Единственото отделение за палиативни грижи у нас се намира на територията на онкоцентъра във Враца. Друга възможност за хосписите, но там се плаща. Колкото и да е напреднала медицината, хората са смъртни. В онкологията е най-видно кога трябва да се престане с лечението на всяка цена. Човек трябва да си отиде в мир и покой.

Палиативните грижи нямат за цел удължаването или скъсяването на живота на болния, а само подобряване на неговото качество. Основната ни работа е да контролираме симптомите – болка, гадене, повръщане и т.н. Това не е химиотерапия в класическия смисъл. Може да се приложат бифосфонати, но за да намалят болката в костите.

– Но не е ли длъжна държавата да организира грижи за нелечимо болните в последен стадий?

– Директива на Съвета на Европа от 2003 г. казва, че палиативните грижи са задължителни и всяка страна членка трябва да ги развива. Първият министър, който даде заповед да се разработи медицински стандарт за целта, е Десислава Атанасова. Аз съм председател на работната група. Проблемът не е толкова в липсата на стандарт, колкото в липсата на пари. Палиативните грижи са скъпи. В калкулацията влизат лекарства, апаратура, режийните разходи и поддръжката на сградния фонд, трудът на лекари и сестри. В Западна Европа над 50% от разходите са за човешки труд. Най-малък е делът на лекарствата. У нас е точно обратното – най-големият разход са лекарствата, а най-малкият – човешкият труд.

– Наистина ли е толкова скъпо да се полагат грижи за умиращи?

– Знаете ли колко струват 4 седмици живот? 18 000 евро. Толкова струваше курсът за лечение на мой пациент, който живя 4 седмици по-дълго от прогнозата.

Палиативните грижи са и медицинска, и социална дейност. За лекарите обаче не е атрактивно да работят на място, където всеки ден се сблъскват със смъртта. Освен това грижите в последните месеци от живота на болните са скъпи. Една болница трябва да се издържа от приходите си. Клиничната пътека за палиативни грижи е за 20 дни в рамките на 6 месеца. Наложи ли се пациентът да остане по-дълго, само трупа загуби за болницата. При 85% от тези болни грижите може да се полагат в домашна обстановка. Не струва скъпо, включват се преди всичко обезболяващи.

– Как е организирано в другите страни?

– В някои общества е развит доброволческият труд – хора се грижат за тежко болните, без да получават възнаграждение за това. У нас обаче няма закон за доброволчеството. В Полша например имат дневни центрове. Ако болният е зле, но не е чак за болница, близките го карат в центъра, плащат храната му и го оставят за деня. За него се грижат, а роднините могат да отидат на работа. В Полша тези структури се издържат от католическата църква.

Третото ниво на палиативните грижи се провежда в болница. При мен в отделението идват хора в терминален стадий със силни болки. 95% от болните ми умират в рамките на 1 г. Когато дойдат обаче, за 3 до 5 дни успяваме да овладеем тези симптоми и болният може да се прибере у дома. Тогава той е спокоен, защото знае, че има към кого да се обърне в труден момент. Спестяваме на близките драми като тази с онкоболната Гергана.

– Откъде са вашите пациенти, след като сте единственото по рода си отделение в страната?

– В отделението се лекуват основно пациенти на онкоцентъра от областите Враца, Монтана и Видин. Аз съм анестезиолог, но специализирах лечение на болката във Виена. Оказва се, че новите ми умения са много необходими на хората. Единственото отделение за палиативни грижи у нас е губещо от финансова гледна точка. Ние обаче сме големият плюс на другите отделения. Когато те не могат да изпишат болния и просто да го изхвърлят, го изпращат при нас. Нашето отделение се издържа от другите, защото те знаят, че сме им нужни. Например в хирургията оперират пациент, но виждат, че туморът е много напреднал. Няма какво да направят повече за него. Тогава моят екип отива там и поема грижата за болния. В екипа ни освен медици има психолог, социален работник и дори свещеник.

– Давате ли съвети на близките как да се грижат за болния?

– Сестрите учат близките как да сменят превръзките, социалните работници уреждат инвалидни столове и пособия, а психологът подготвя близките за изпитанието. Правихме проучване. Никой не иска да умре в болницата, а в познатата домашна обстановка. Но искат да знаят, че има на кого да разчитат за помощ.

Свързани теми: Три болници връщат безнадеждно болна, частен център й предлага експеримент

Гери вече е в болница, след като три пъти я връщаха

СНИМКА: АРХИВ

[Общо: 16    Средно: 3.3/5]
Само едно отделение в цяла България приема болни на смъртно легло беше последно модифицирана от: ноември 11th, 2015 root

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *