Само едно отделение в цяла България приема болни на смъртно легло

PRINT

Драмата на онкоболната Гергана Вълчева (виж най-долу) развълнува много хора, след като стана ясно, че нито една болница не иска да се грижи за 29-годишната жена, която е в тежко състояние. В крайна сметка тя бе приета в Онкологията за палиативни грижи, тъй като заболяването й е доста напреднало. Това бе постигнато след намесата на здравния министър Десислава Атанасова. Много други онкоболни обаче нямат този късмет и близките им сами трябва да се грижат за тях, въпреки че нямат квалификацията за това.

Защо у нас липсва организация на грижите за умиращите? Причината е, че палиативната грижа, тоест грижата за умиращите в болнични условия, на практика липсва. Болните от рак в България са над 300 000 и немалка част от тях са именно в последния, терминален стадий. Д-р Николай Йорданов ръководи единственото отделение за палиативни грижи у нас, то се намира във Враца.

– Д-р Йорданов, вие ръководите единственото за България отделение по палиативни грижи. Защо е толкова трудно да се организира този тип болнична помощ?

– В закона за здравето е записано, че всеки нелечимо болен има право на палиативни грижи. Право, което у нас остава само на хартия. Единственото отделение за палиативни грижи у нас се намира на територията на онкоцентъра във Враца. Друга възможност за хосписите, но там се плаща. Колкото и да е напреднала медицината, хората са смъртни. В онкологията е най-видно кога трябва да се престане с лечението на всяка цена. Човек трябва да си отиде в мир и покой.

Палиативните грижи нямат за цел удължаването или скъсяването на живота на болния, а само подобряване на неговото качество. Основната ни работа е да контролираме симптомите – болка, гадене, повръщане и т.н. Това не е химиотерапия в класическия смисъл. Може да се приложат бифосфонати, но за да намалят болката в костите.

– Но не е ли длъжна държавата да организира грижи за нелечимо болните в последен стадий?

– Директива на Съвета на Европа от 2003 г. казва, че палиативните грижи са задължителни и всяка страна членка трябва да ги развива. Първият министър, който даде заповед да се разработи медицински стандарт за целта, е Десислава Атанасова. Аз съм председател на работната група. Проблемът не е толкова в липсата на стандарт, колкото в липсата на пари. Палиативните грижи са скъпи. В калкулацията влизат лекарства, апаратура, режийните разходи и поддръжката на сградния фонд, трудът на лекари и сестри. В Западна Европа над 50% от разходите са за човешки труд. Най-малък е делът на лекарствата. У нас е точно обратното – най-големият разход са лекарствата, а най-малкият – човешкият труд.

– Наистина ли е толкова скъпо да се полагат грижи за умиращи?

– Знаете ли колко струват 4 седмици живот? 18 000 евро. Толкова струваше курсът за лечение на мой пациент, който живя 4 седмици по-дълго от прогнозата.

Палиативните грижи са и медицинска, и социална дейност. За лекарите обаче не е атрактивно да работят на място, където всеки ден се сблъскват със смъртта. Освен това грижите в последните месеци от живота на болните са скъпи. Една болница трябва да се издържа от приходите си. Клиничната пътека за палиативни грижи е за 20 дни в рамките на 6 месеца. Наложи ли се пациентът да остане по-дълго, само трупа загуби за болницата. При 85% от тези болни грижите може да се полагат в домашна обстановка. Не струва скъпо, включват се преди всичко обезболяващи.

– Как е организирано в другите страни?

– В някои общества е развит доброволческият труд – хора се грижат за тежко болните, без да получават възнаграждение за това. У нас обаче няма закон за доброволчеството. В Полша например имат дневни центрове. Ако болният е зле, но не е чак за болница, близките го карат в центъра, плащат храната му и го оставят за деня. За него се грижат, а роднините могат да отидат на работа. В Полша тези структури се издържат от католическата църква.

Третото ниво на палиативните грижи се провежда в болница. При мен в отделението идват хора в терминален стадий със силни болки. 95% от болните ми умират в рамките на 1 г. Когато дойдат обаче, за 3 до 5 дни успяваме да овладеем тези симптоми и болният може да се прибере у дома. Тогава той е спокоен, защото знае, че има към кого да се обърне в труден момент. Спестяваме на близките драми като тази с онкоболната Гергана.

– Откъде са вашите пациенти, след като сте единственото по рода си отделение в страната?

– В отделението се лекуват основно пациенти на онкоцентъра от областите Враца, Монтана и Видин. Аз съм анестезиолог, но специализирах лечение на болката във Виена. Оказва се, че новите ми умения са много необходими на хората. Единственото отделение за палиативни грижи у нас е губещо от финансова гледна точка. Ние обаче сме големият плюс на другите отделения. Когато те не могат да изпишат болния и просто да го изхвърлят, го изпращат при нас. Нашето отделение се издържа от другите, защото те знаят, че сме им нужни. Например в хирургията оперират пациент, но виждат, че туморът е много напреднал. Няма какво да направят повече за него. Тогава моят екип отива там и поема грижата за болния. В екипа ни освен медици има психолог, социален работник и дори свещеник.

– Давате ли съвети на близките как да се грижат за болния?

– Сестрите учат близките как да сменят превръзките, социалните работници уреждат инвалидни столове и пособия, а психологът подготвя близките за изпитанието. Правихме проучване. Никой не иска да умре в болницата, а в познатата домашна обстановка. Но искат да знаят, че има на кого да разчитат за помощ.

Свързани теми: Три болници връщат безнадеждно болна, частен център й предлага експеримент

Гери вече е в болница, след като три пъти я връщаха

СНИМКА: АРХИВ

[Общо: 13    Средно: 3.4/5]
Само едно отделение в цяла България приема болни на смъртно легло беше последно модифицирана от: ноември 11th, 2015 root

Още

Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *