Ракът на маточната шийка покосява и млади жени на 23 г.

PRINT

Лили Асенова е член на ръководството на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и председател на Сдружение за профилактика на рака на шийката на матката-HPV. Преди години самата се е сблъсквала с болестта – в случая рака на маточната шийка, затова посвещава немалка част от времето си, за да помага на пациенти с подобни проблеми. През последния месец тя участва и в разяснителната обиколка в страната за първата скринингова национална програма „Спри и се прегледай“.

Лили, вие участвахте в обиколката из страната в рамките на първата у нас национална скринингова кампания „Спри и се прегледай“. Какви са впечатленията?

Да, участвах в разяснителната кампания към националната скринингова програма „Спри и се прегледай“. Обиколихме доста градове – по три на ден. Мисля обаче, че разяснителната кампания беше закъсняла мярка. Тя трябваше да е преди изпращането на поканите. Това, което видях е, че много от лечебните заведения не са подписали договори, а са вписани в поканите за безплатните скринингови прегледи, разпратени до хората. Третото ми разочарование е, че хората изобщо нямат тази здравна култура – нито за профилактика, нито за скринингова програма. Налагаше се да обясняваме азбучни правила – защо се налага да бъдат избирани здрави хора на случаен принцип, защо не могат всички да отидат. Дори за една мамография, за една цитонамазка се изискват специалисти, които да разчетат правилно резултата от изследването. Няма достатъчно специалисти всички хора да бъдат прегледани. Затова са избирани на случаен принцип в определена възрастова група.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Жена открила, че има рак на маточната шийка едва в шестия месец
Ракът на маточната шийка се развива до 15 г. след упорита инфекция с HPV
Тръгна първи масов скрининг за рак у нас, поканите плашат хората
Гинекологът: Преглед веднъж на 1 г., цитонамазка – на 2 г.

Срещнахме доста хора, които бяха получили покана. На срещите хората вадеха писмата и казваха, че след срещата с нас ще отидат да се прегледат. Без директен контакт вероятно нямаше да се решат. Имаше и пациенти, които са прекарали онкологично заболяване и сега са получили дори по две покани за различни локализации. Въпреки че в поканата е обяснено, че се изпраща до здрави хора, те бяха изплашени. Смятат, че като са имали рак на гърдата в миналото и сега получават покана за преглед срещу рак на маточната шийка и на дебелото черво, може лекари някак си да са намерили признаци и за други онкологични заболявания при тях.

Това означава, че принципите на скрининга са напълно непознати у нас…

Да. Но и самият проект за модел на скрининг в България е направен стратегически погрешно и затова е тази хаотичност по самото му изпълнение. Налага се да обяснявахме на хората, че е по-добре да се ходи на профилактика, отколкото да се лекува напреднало заболяване. Единствено съм доволна, че това, което се искаше от нас като екип, го дадохме на 100%. Беше доста трудно, но сме удовлетворени, че разказахме всичко на хората. Те имаха нужда да знаят.

Информирани ли бяха те за самото заболяване?

Не. Казваха, че са чували за свои познати, съседи, на които са откривали такова заболяване и които след няколко месеца умирали. В отговор ние пояснявахме, че това може да се избегне. Трите локализации – рака на гърдата, на маточната шийка и на дебелото черво, за които сега върви скрининга, може много добре да се проследят още в ранните им стадии. Убеждавахме хората, че не трябва да се страхуваме да искаме направления. Впрочем хората бяха много негативно настроени към личните си лекари, които им отказвали направления за профилактика.

Това е вероятно защото джипитата плащат глоби на касата, когато надвишат лимита за талони.

Така е, но хората ни споделяха, че имат нагласата да ходят на профилактика, но личните лекари ги връщат заради липса на направления в момента или пък с аргумента, че само те могат да преценят кога имат нужда от профилактика. Това е абсурд – здравен работник да разубеждава пациента си, че има нужда от профилактика.
Нашата здравна система е построена така, че да получаваш помощ, когато вече си сериозно болен. Точно това обяснявахме по време на обиколката. Здравето обаче зависи много от нас. Ние трябва да започнем да изискваме, а не да се смиряваме, когато чуем от личния лекар, че няма направления. Ние научихме докторите на рушвети. Трябва да има повече гражданска позиция, да не се отказваме бързо. Не си знаем правата, а и нямаме здравната култура. Да не говорим за знания, свързани с причините, които водят до тежките заболявания – начинът на живот, неинформираността.

Имаха ли хората поне интерес да научат повече за онкологичните заболявания?

Имаха жажда за знания, да бъдат навреме информирани. Чуха се доста гласове: Браво, веднъж държавата да се сети за нас и да ни изпрати покана за безплатен преглед!

Вече има доста информация безплатно в интернет. Търсят ли я там?

Да, така е. Но в малките населени места, например Чирпан, невинаги имат достъп до интернет, особено възрастните. В големите градове хората са по-информирани, но пак не ходят достатъчно често на преглед. А в малките хората бяха наистина жадни за знания.

Може ли да се каже колко приблизително от хората, които са получил покани за скрининга, ще отидат на преглед?

Увеличават се непрекъснато, но според мен обявеният срок до края на декември е много кратък и трябва да се удължи. В повечето големи градове ни посрещаше представител на РЗИ. Например в Шумен споделиха, че от около 200 прегледани, са открити близо 50 случая на рак в ранен стадий или предракови изменения. Това е доста показателно за нивото на здравната система. Вече много пъти се убеждавам, че каквито и пари да се дават, важно е нивото на човешкия фактор – ако нямаш отношение като лекар към пациентите си, нищо няма да се промени.

Например за да отидеш на профилактичен преглед при АГ специалист, личният лекар трябва да ти напише някаква диагноза. Не може да отидеш просто на профилактика. Каква е ролята на пациентските организации?

Напоследък покрай скандалите за онколекарства стана ясно, че те не бива да дублират функциите на държавата. Ние трябва да сме при хората и да защитаваме техните интереси. Не съм броила колко пациентки съм завела до вратата на АГ кабинета. Уча ги на хигиена на здравето, да възпитават това и у децата си. Паралелно с това питам и представителите на РЗИ какво се случва с ваксините, понеже те са вторичната профилактика. Ако предоставим на населението двете възможности – ваксини и скрининг, ще бъдем много по-здрави като народ.

А има ли интерес към ваксината срещу рака на маточната шийка, която вече се плаща от държавата за 12-годишните момичета?

Има, питала съм РЗИ и оттам отговарят, че имунизирането върви. Антиваксинални настроения има във всички страни. Някои хора изтъкват желанието си да водят природосъобразен начин на живот. Но защо смятат, че ваксините са в разрез с него? Напротив, те прекрасно се допълват. Аз съм един от най-големите привърженици на природосъобразния начин на живот. Но съм боледувала от рак на маточната шийка и съм се ваксинирала. Сега съм здрава.

Вече се съобщава за доста млади жени, развили този вид тумор. Има ли актуални примери?

Да, говорила съм по този въпрос със специалисти. Наистина има 23-годишни жени, които отиват на преглед, за да видят как се развива плодът им, а се оказва, че се налага да пожертват бебето, за да лекуват тях самите от рак на маточната шийка. Казвах тези примери навсякъде, където пътувахме с кампанията. Схващането, че ракът е болест, която застига само възрастните, е погрешно.

СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

[Общо: 0    Средно: 0/5]
Ракът на маточната шийка покосява и млади жени на 23 г. беше последно модифицирана от: ноември 11th, 2015 Iliana Angelova

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *