Подуването на краката е често срещан проблем, за който може да има различни причини. Отоците на крайниците се свързва не само с разширени вени, но и с проблеми на лимфните съдове (лимфедем), с травма или със сериозни заболявания като сърдечна недостатъчност. Кога състоянието е спешно, как да се ориентираме в диагнозата и без да са правени изследвания, възможно ли е лечението – говори проф. Андрея Андреев, един от най-добрите наши съдови специалисти, работил дълги години в големи болници като ВМА и МБАЛ „Тракия“, а също и в чужбина. Той приема пациенти в МЦ „Искър“ в София, записване на тел. 0877 58 90 40.
Проф. Андреев, кои са най-често срещаните причини за отоци по краката?
Има различни видове отоци според първопричината. Важно е да се постави диференциална диагноза, за да се препоръча правилно лечение.
Някои отоци настъпват бързо за часове, а други прогресират постепенно в продължение на години. От значение е дали е засегнат само единият крак или и двата. Има няколко показателя, по които можем да различим отоците, без да правим специални изследвания. Опитният клиницист – съдов хирург или ангиолог, може да различи вида на отока, още след като огледа крайника и разпита пациента.
Как да ги разграничим според причините и външните прояви?
При венозния оток причината е във венозната система. За остър травматичен оток причина е травмата. За бавно възникващия оток има различни етиологични фактори.
Острият венозен оток настъпва внезапно и в 99% от случаите засяга само единия крак. Когато се вдигне кракът нагоре (елевация), отокът намалява. Локализиран е под коляното и в глезена, по-рядко засяга бедрото, но без стъпалото. Оплакванията са от тежест и тъпа болка. Отокът е мек, за разлика от лимфния оток. Когато венозен оток се натисне с пръст, остава трапчинка. Кожата е леко морава, пациентите казват, че кракът им е станал червен. Негова причина почти винаги е дълбоката венозна тромбоза. Важно е навреме да бъде диагностициран и да се започне антикоагулантно лечение.
Може ли лимфният оток да се обърка с венозен?
Венозният оток е предимно едностранен, засяга най-често подбедрицата и глезена, като винаги засяга и стъпалото, което го отличава от венозния. Когато видя отекло стъпало, знам, че става дума за лимфен оток който засяга и пръстите на стъпалото. Няма болка и пациентите често се депресират предимно от външния вид на крайника, който е значително деформиран, почти нямат други оплаквания освен тяжест. Отокът е плътен, не остава трапчинка при натиск, бял е на цвят.
Лимфният оток се дължи на промени в лимфните съдове, венозната система може да не е увредена. Има различни видове лимфедем – венозен оток, но в повечето случаитой е вроден. Няма аплазия – липса на лимфни съдове, а има хипоплазия – част от тях липсват. До към 20 г. организмът компенсира, но най.често след това настъпва декомпенсация и се появява оток. Някои пациенти слагат горещи компреси, което е абсолютно противопоказано, защото ттокът става още по-голям. Често болните обикалят по лекари в търсене на правилната диагноза. Не всички медици знаят, че лимфният оток може да се появи толкова късно, без да има травма.
Накрая искам да спомена още един оток – посттравматичен. Пациентите понякога забравят обстоятелството, че са имали травма на глезена, че са носили шина/ ортеза или гипс. Ако шината не се носи достатъчно дълго, има риск да остане оток на мястото на травмата.
Какво характерно за хронични отоци, свързани със сърцето?
В напреднала възраст и при сърдечно болни се среща сърдечен оток като симптом на хронична сърдечна недостатъчност. Този оток винаги засяга и двата крака и то предимно подбедриците, без стъпалата.
При някои възрастни пациенти, които цял ден са седнали, с провиснали надолу крака, също се появяват застойни отоци. Механизмът е подобен на сърдечните отоци, където при увреждане на дясна половина на сърцето се получава застой в черния дроб и оттам – застой в долните крайници. Тези отоци са винаги двустранни, защото проблемът засяга целия организъм.
От какво се повлияват отоците на краката?
Всички венозни отоци се повлияват добре от повдигане на краката, докато лимфедемът не се повлиява значително. Някои пациенти не обръщат достатъчно внимание на сърдечните отоци, тъй като имат задух и други по-тежки симптоми.
Кой вид отоци е най-често срещан в практиката ви?
В клиничната практика много често се среща хронична венозна болест с венозна недостатъчност. Тогава отокът на краката е двустранен и хроничен. Причината е, че с годините венозните съдове и по-специално техните клапи се увреждат, както се износват и други системи в тялото. Ето защо постепенно тяхната възможност за провеждане на кръвта към сърцето намалява. Голяма роля за това има дългото седене или стоене неподвижно при съвременния начин на живот.
Сърцето изтласква кръвта към всички органи на тялото с налягане от 120-130 мм живачен стълб. В краката единствено движенията на мускулатурата връща кръвта към сърцето. Затова човек понякога няма външни белези на подуване, но усеща тежест в краката, след като цял ден е седял и не се е движил. Сутрин обикновено няма оплаквания. В такива случаи диагнозата се поставя лесно – хронична венозна недостатъчност в ранен стадий. Грешка е да се смята, че нищо не може и не трябва да се прави в този етап, като се пренебрегват оплаквания като тъпа болка, опъване, дискомфорт в краката. В този ранен стадий лечението дава много добри резултати с малко усилия.
Може ли човек да противодейства на появата на тези заболявания или генетиката е твърде силно влияние?
В някои от тези заболявания, свързани с отоци по краката има и генетичен момент. За други по-голямо влияние оказват други фактори. Работа, свързана със седене на стол или прав по цял ден като сервитьори, фризьори води до много високо венозно налягане в краката, със съответните последствия. Колкото по-дълго стои човек неподвижно, толкова по-голяме отоци се получават.
Какво е лечението на отоците?
Лечението е според първопричината. Първо искам да обърна внимание на венозният оток, който е настъпил бързо. Той е сигнал за спешно посещение на специалист, защото е сериозно състояние изискващо спешно лечение.
Хроничният венозен оток засяга над 60% от хората над 60 години. Противодействието е комплексно. На първо място трябва да се носят специални еластични компресионни чорапи. Видът им се определя от специалист – има различни модели като размер и сила на компресия. Не съветвам хората сами да избират такива чорапи!
Второто нещо е режимът на живот. Много полезно е упражнението с движения в глезена, тъй като то ангажира мускулите на подбедрицата, които изтласкват кръвта към сърцето. Това движение се прави лесно, дори докато седим пред компютъра. На всеки два часа седнали пред компютъра следва да правим едно кратко по-енергично раздвижване. Американците имат навик да си вдигат краката на масата, но в нашето общество това не е прието. Можем обаче да си намерим стъпала за изкачване като оптимално е да изкачим поне шест етажа, така кръвта от краката се изпомпва към сърцето.
Има ли медикаменти, които помагат?
Вече има доста медикаменти на пазара, лекарите преценяват какво да предпишат. Моят съвет към хората е да не се влияят от рекламите по телевизията, а да потърсят съвет от специалист, преди да пият нещо.
Отводняваща терапия с диуретици например се прави само при сърдечните отоци и не помага при подуване на краката от друг произход.
При лимфедем (лимфен оток) профилактично нищо не може да се направи, но следва да се предприеме лечение. Медикаментите помагат много слабо, не дават исканото спадане на отока, по-ефективна е терапията със специални масажи и компресивни превръзки. Добре е пациентите да потърсят физиотерапевти, но такива, които владеят техники за лимфен дренаж. Подхожда се, обаче, с повишено внимание. Така лимфни отоци, като този на ръката след операция от рак на гърдата, изискват проследяване на пациента, защото е възможно той да има микрометастази, които да се разнесат от масажите. Рискът може да се прецени само от лекар, най-добре е да се прегледа документацията от онколога.
Най-важното е да се постави точна диагноза, а при лимфедем това понякога се оказва трудна задача в практиката. Лекарите имат ограничено време за преглед и не успяват да направят диференциална диагноза.
Може да се опита следното: на гърба на стъпалото срещу втория пръст при лимфния оток не може да се направи гънка. Този симптом на проф. Стемер е класически и е точен за това, че има лимфедем.
Редактор Ина Димитрова