четвъртък, 28 март, 2024
- Реклама -
НачалоИнтервюОтворените операции са рядкост при камъни в бъбреците

Отворените операции са рядкост при камъни в бъбреците

Болката от камъни в бъбреците е една от най-неприятните, свързани с болест. Понякога пък те нарастват неимоверно без никакви сериозни симптоми и могат да изпълнят почти изцяло кухината на бъбрека. Проф. Илия Салтиров, началник на Киниката по ендоурология и екстракорпорална литотрипсия във ВМА, обяснява, че е имал пациенти с камъни, големи до 15 см. Напредъкът на медицината и най-вече на технологиите гарантират бързо и ефективно лечение на бъбречнокаменната болест (уролитиаза). Важно е да се попадне на правилния специалист. Проф. Салтиров раказва, че при него във ВМА идват хора от цялата страна, като много от случаите са тежки и с усложнения. Някои са пробвали да се избавят от камъните с помощта на апарат литотриптер, но без успех. Рекордът е на пациентка, която се подлагала цели 32 пъти на процедурата в продължение на година и то в различни клиники. Има различни подходи за лечение на болестта, а отворените операции се прилагат само в изключителни случаи.

Проф. Салтиров, как точно става разбиването на камъни в бъбрека с безкръвни операции?

Тези термини не са точни, но са добили популярност сред хората и се използват в ежедневието. Искам да кажа, че уролитиазата, или камъните в бъбрека и уретера днес могат да се лекуват изцяло само със съвременни малкоинвазивни методи и оперативното лечение вече е в историята.

Най-важно е първо да се направи анализ на големината, местоположението и химичния състав на образуванията, както и на функционалните промени в отделителната система, настъпилите усложнения. Според резултатите се избира и методът за лечение. Може да е и комбинация от методи, като се определя тяхната последователност. Това се прави строго индивидуално за всеки пациент.

Какви са методите за разбиване на конкременти?

Разполагаме с всички методи на съвременната урология. Прилагаме екстракорпорална литотрипсия. Това е разбиване на камъните с ударни вълни, генерирани от апарат извън тялото на пациента. Чрез тези ударни вълни камъка се разрушава на малки частици, които се изхвърлят от организма заедно с урината. Такива апарати има доста в България, но не всички са достатъчно ефективни. Апаратът, който ние използваме в момента е последно поколение и е най-добрият апарат в света като технология и възможности.

Ако не успеете с генерирани извън тялото ударни вълни, тогава какво?

Когато камъкът не е показан за лечение чрез този метод прилагаме т.нар. ендоскопски методи за лечение на камъните. През уретера проникваме понякога чак до бъбрека с ендоскоп (оптичен инструмент). Целта е да достигнем до камъка под зрителен контрол и да го разрушим чрез различни форми на физична енергия. Най-новото е чрез лазер, който е на върха на ендоскопа. Камъкът обаче може да е голям – над 20 мм. Това са т. нар. отливъчни или коралиформени камъни. Те изпълват част или дори цялата кухинна система на бъбрека. Тогава се налага да извършваме ендоскопското разбиване през тесен (8-10 мм) канал. Отворът се пробива през кожата до най-близката на бъбрека точка. При тази операция фрагментите от камъка се отстраняват по време на операцията със сонда.

Как точно разбивате камъка когато достигнете до него?

Разполагаме с всички познати енергийни източници. Изборът е в зависимост от ендоскопа, с който работим, местоположението и големината на камъка, както и от неговия химичен състав. Имаме апарат за електрохидравлична литотрипсия – метод, който вече почти не се използва поради навлизането на лазерите през последните години. Разполагаме с апарати за електрокинетична, ултразвукова и лазерна литотрипсия. Лазерната литотрипсия е най-съвременният и най-ефективният метод, защото може да се прилага с всички видове ендоскопи.

Каква е ползата за пациента?

Уролитизата – образуване на камъни в бъбреците, е заболяване, което често повтаря. При класическите хирургични методи в миналото се нанасяше сериозна травма върху организма, бъбрека или уретера. Получаваха се сраствания. Възстановителният период за пациента беше доста дълъг. При новите технологии престоят на пациента в болницата е от няколко часа до 2-3 дни, липсва травма, или тя е минимална, а пациентът дни след интервенцията се връща към нормален ритъм на живот.

Всички интервенции се извършват поне под частична упойка.

За да се стигне до толкова големи камъни – 10-15 см, пациентът е търпял с години. Кои са ранните симптоми?

Камъните в бъбреците засягат 10% при мъжете и 4-5% при жените. Ако първият камък се е появил рано, има голяма вероятност да има и следващ през живота. Силната болка от бъбречната колика е основен симптом, по-коварно е когато болестта протича години наред напълно безсимптомно. Това се случва при т.нар. „дренажни камъни“, когато заболяването се открива при случаен преглед с ехограф. Клиничната картина е различна при различните пациенти.

Ето на какво трябва да обръщат внимание пациентите:

  • болка, макар и слаба в областта на кръста, която не се влияе от физическа активност, или от положението на тялото;
  • промяна в цвета на урината като помътняване;
  • чести уринарни инфекции.

В тези случаи е добре да потърсят консултация с уролог. Ехографията е бърза и безвредна. След това при нужда се назначават рентгеноконтрастни методи на изследване.

Какъв е химичният състав на уринарните камъни?

Имат разнообразен химичен състав, което означава, че за тяхното образуване има различни причини. Най- често срещани са камъните от калциев оксалат, калциев фосфат, пикочна киселина, струвит (магнезиево амониев фосфат) и цистин. Различни изследвания показват, че камъните от чист калциев оксалат са около 52%, чист калциев фосфат – 13%, смесени от калциев оксалат и калциев фосфат – около 15%. От струвит са 4%, като това са камъните, свързани с инфекция. Тя е предизвикана от уреаза продуциращи бактерии, като Клебсиела или Протеус. Камъните от пикочна киселина са около 8%, като това са камъни свързани главно с метаболитни нарушения, подагра, дехидратация или приемане на предимно белтъчна храна. С друг химичен състав са 8% от камъните. Сред тях са цистиновите камъни, които са около 1% и са свързани с вроден дефект в метаболизма, водещ до нарушения в абсорбцията на аминокиселини в тънките черва и проксималните ренални тубули.

Как да се пазим от образуване на камъни?

Това е много сложен въпрос. За някои от тях има генетични причини. Значение има колко и какво пием, диетата, фамилното предразположение, климатът, географското местоположение, а също и много други фактори или комбинация от фактори. Мога да препоръчам да се пият достатъчно течности – над 2-2,5 л дневно. Да се яде балансирано с много плодове и зеленчуци. Да не се прилагат строги диети.

Автор Ина Димитрова

Свързани публикации

1 коментар

  1. Kakav e nachina da se svarjem s docent Saltirov? Hodim 2 pati do bolnicata i vse ne iskat da ni zapishat chas pri nego sekretarkite mu. Naistina ni e speshno.

Коментарите са затворени

- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -