Как да се борим с вирусите, които си остават завинаги наши

PRINT
д-р Снежина Михайлова

Д-р Снежина Михайлова е имунолог в Александровска болница. Говори по една тема, за която малко се знае – много вируси остават завинаги в организма в „дремещо“ състояние, след като острата фаза на инфекцията е отминала. Така понякога години по-късно може да причинят неразположения или нови здравни проблеми. Хората изобщо не подозират, че първопричината са именно тези „забравени“ вируси. 

– Д-р Михайлова, малко хора знаят, че има много вируси, които завинаги остават в човешкия организъм, след като веднъж са попаднали там. Бихте ли посочили конкретни примери?

– Всъщност повечето вируси си остават завинаги наши, след като имунната система успява да ги изолира и контролира. Такива са хепатитните вируси, Епщайн-Бар, цитомегаловирусът, варицелата и др. Природата на самия вирус е такава – да търси резервоар, където да се скрие и да оцелее. Понякога той може да провокира тежко заболяване – например хепатит В може да отключи цироза или хепатоцелуларен карцином. Не всички инфекции обаче завършват фатално.

90% от хората са носители на вируса Епщайн-Бар, който причинява инфекциозна мононуклеоза. Изследват ли се антителата, ще се види, че имунната система се е срещала с него. В повечето случаи до 6 месеца след първата среща тя се справя с него, макар той да остава в нейните клетки. Понякога обаче може да се получи реактивация и да се стигне до хронична Епщайн-Бар инфекция. Може да се засегнат много органи и системи, да се стигне дори до карцином, допълва имунологът.

Имунната система на пациенти, изкарали инфекциозна мононуклеоза, обикновено успява да ограничи вируса в резервоари до 6 месеца. След този период се смята, че организмът се е справил. Вирусът може да си остане „арестуван“, без да създава повече проблеми. Може да се активира отново, ако настъпи спад в имунитета – стрес, или хормонални смущения (бременност, ендокринни заболявания, остра инфекция).

Цитомегаловирусът е доста разпространен

– Опасно ли е, ако се заразим с него?

– 80-90% от хората са изкарали инфекцията с цитомегаловируса като лек грип, при някои е минало само като лека хрема. В повечето случаи организмът го овладява. Стигне ли се до имунен срив – повторната проява може да протече като имунохепатит, пневмония, да има гастроентерстинални или неврологични прояви. Затова при такива усложнения трябва да се търси и този вирус като виновник. Вирусът рядко се реактивира при здрави хора, които не са подложени на някакви екстремни изпитания.

– Как може да се разбере дали инфекцията е активна в даден момент?

– Има различни начини да се направи това. По-важният е, когато в серум от пациента се търси самият вирусен геном. Може обаче да се изследва кръв и за антитела, които са два основни класа. Първият е антиген клас IgM – сочи скорошен имунен отговор веднага, в рамките на седмица. Другият вид са IgG антитела – те са паметови, говорят за среща с дадения вирус. Те имат определен титър.

Ако той е повишен, означава, че имунната система е напрегната, произвежда повече антитела. Вирусът се е активирал, но не е ясно до каква степен и дали продължава да се възпроизвежда. Допълнителни изследвания за търсене на самия вирусен геном в кръвта се правят най-вече при хора с компрометирана имунна система – например трансплантирани пациенти.

ъвременните технологии – PCR, позволяват директно да се мери вирусният товар – търсят се частици ДНК от вируса в серума. Това позволява да се оцени дали в момента вирусът се размножава и имунната система не е успяла да го ограничи, или вирусният товар е нула – означава, че имунната система е успяла да контролира инфекцията. Това са много скъпи изследвания, затова рутинно се изследват само определен контингент пациенти. При тях те се поемат от специални програми.

– Обикновено хората се изследват само за антитела. Има ли основание за тревога, ако нивата им са завишени?

– Завишените антитела са само индиректен показател – свръхпроизводството им може дори да означава, че имунната система се справя. Имали сме много случаи, когато паметовите тела са били над нормите, но търсенето на ДНК показва, че няма вирусна репликация. Все пак завишените антитела са една сигнална лампа. Добре е изследването да се повтори след 1-2 месеца, за да се види дали титърът расте във времето. Ако се увеличава, значи инфекцията е активна. Но ако остава един и същ, няма особено основание за безпокойство.

Вирусът може да остане „спящ“ някъде по клетката. При здрави хора, без диабет или други хронични заболявания, скритите вируси си остават „арестувани“ до края на живота и може само от време на време да създават леки проблеми. Например да ни избие херпес на устната след лека настинка. Херпесните вируси са различни. Най-разпространен е херпес симплекс, който е два типа – тип едно засяга лигавицата на устата, а вторият – гениталиите. При херпес зостер има болезнени обриви по тялото – най-често гърба и гърдите. Предаването е по контактен път. Това важи за повечето вируси, някои се разпространяват още по въздушно-капков път или чрез кръвопреливане. Има и такива, които се предават от майка на дете.

– Какви са външните прояви да една активирана, дремеща доскоро инфекция?

– Има ли огнище на инфекция, се наблюдава и клинична картина – тя е в зависимост от вируса. При хроничните хепатити с лека репликация на вируса външната проява може да е само умората. При умерено ниво на реактивация на цитомегаловируса или Епщайн бар също се наблюдава отпадналост, хората не могат да си изпълняват всекидневните задължения като преди. Може да има влошени хематологични или чернодробни показатели.

Имали сме пациент – дете, изкарало преди година инфекция с Епщайн бар вируса, но лимфните му възли си стоят увеличени, чувства умора, разказва д-р Михайлова. При него се установява увеличена репликация на вируса. Други пациенти идват с неопределени оплаквания – диспептичен синдром (тежест след нахранване), мускулни болки или хронична умора, има и такива с очни оплаквания – иридоциклити, увеити. Проблеми може да има и в урогениталната област. При тези симптоми се търси възможен вирусен причинител. Лекарите разпитват пациента за историята на заболяванията му, за да се ориентират по-добре къде е причината.

При истински рецидив се наблюдава по-изявена симптоматика. Например при реактивиран Епщайн-Бар се увеличават лимфните възли, хемоглобинът пада, има увеличен далак (слезка) или черен дроб. При хепатита чернодробните показатели са променят. Съвременните медикаменти, които се използват за стимулиране на имунната система – предимно интерферони, всъщност временно спират репликирането на вируса. Те не могат да излекуват докрай инфекцията, целта е да я държат под контрол.

– Какви са възможните терапии?

– Подходът за терапията е различен. При хепатит и херпес се прилагат препарати, които директно унищожават вируса. Най-добър ефект се постига, когато едновременно с това се стимулира и имунната система. При цитомегаловирус и Ебщайн бар вирусни инфекции обичайно се включват и имуномодулатори. Ефектът от антивирусната терапия е най-голям при ХИВ инфекцията.

В Александровска работят основно с имуностимулатори, чиито ефект е доказан. „Не е лошо човек да пие билки, черен бъз, народната медицина си има своето място. В клиниката обаче на пациентите се дават само препарати, чиито ефект сме оценили обективно. Преди началото на терапията се измерват различни показатели на имунната система, антитела. След като приключи лечението с препарата, се прави ново изследване. Най-лекият имуностимулатор е инозин. За постигане на терапевтичен ефект се пие по определена схема.

Много лични лекари правят грешка, като го изписват само за една седмица – например ако детето боледува много често. За да се получи дълготраен ефект, е необходимо да се пие 1-2 месеца по схема, назначена от имунолог“, коментира специалистът. Други препарати са имуноглобулините, интерфероните, различните стимулиращи фактори (за макрофаги, гранулотоцити), растежни фактори.

Търси се начин за стимулиране на имунната система чрез ваксинотерапия. Не мога да коментирам различните имуномодулатори, които се предлагат в аптечната мрежа, тъй като не сме правили изследвания за ефекта от тях, допълва д-р Михайлова.

– Сринат ли е имунитетът на българина? Тази теза се подкрепя и от лекари.

– Пониженият имунитет е по-скоро проблем на съвременния човек, а не само на българина. Свързан е със замърсената околна среда, химикалите или некачествената храна. Прекаленото използване на антибиотици също потиска имунната система. Но това са проблеми, които водят и до по-голямо разпространение на алергиите, хроничните заболявания.

[Общо: 21    Средно: 3.7/5]
Как да се борим с вирусите, които си остават завинаги наши беше последно модифицирана от: май 27th, 2018 root

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...