Доц. Киров: Безплатната ваксина за рак на маточната шийка да е за момичета от 11 до 14 г.

PRINT

Доц. д-р Любомир Киров, дм, е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Вицепрезидент е на Асоциацията на лекарите по обща/фамилна медицина от Югоизточна Европа. Завършил е медицина в MV-Пловдив, с отличен успех през 1990 г. От началото на реформата в здравеопазването в България работи като общопрактикуващ лекар. Има специалности по вътрешни болести и по обща медицина. 

– Доц. Киров, общопрактикуващите лекари са най-ангажираните с първичната профилактика на рака на маточната шийка у нас. В Европа на 18 минути една жена умира от това заболяване, колко разпространено е в България?

– В България всеки ден умира по една жена от рак на маточната шийка (РМШ). За 2012 г. честотата на РМШ у нас е 27,5 на 100 000 жени. Връзката между човешкия папилома вирус и рака на маточната шийка е доказана от проф. Цурхаузен, за което той получава Нобелова награда за медицина. Вирусът се предава по полов път и обикновено инфектирането става след започване на активен сексуален живот. Повечето сексуално активни жени са били в контакт с вируса или в момента са заразени. Инфекцията протича безсимптомно и след време в преобладаващите случаи вирусът бива елиминиран, т.е. организмът се самоочиства от него. По-късно пак може да настъпи инфекция, пак самоочи-стване и т.н. Проблемът е, че при около 20% от жените не настъпва самоочистване или самоизлекуване от вируса и се създава възможност за развити на рак на маточната шийка.
Най-общо казано, всяка жена се е срещала с вируса, но не всяка се разболява

– При какви условия организмът излиза по-силен от вируса?

– Невинаги се стига до рак, да. Но всички инфектирани с вируса са изложени на риск да се разболеят, ако не се получи самоочистване. Напоследък има спад във възрастовата граница на развилите рак на маточната шийка, т.е. всеки организъм има своята индивидуалност и силният имунитет не е единствената бариера пред развитието на РМШ. Но със сигурност при всички жени с установен РМШ или предраково състояние човешкият папилома вирус е налице.

– Толкова лесен начин на инфектиране не прави ли трудна профилактиката?

– Ваксинопрофилактиката е най-ефективна в този случай, тъй като тя е първичен метод на превенция. Не е толкова трудно, ако се започне в подходящия момент, който е след деветгодишна възраст, защото гарантира, че е стартирала преди започване на Полов живот. Вероятността да има инфекция с вируса в този момент от живота е нулева, а имунитетът, който се създава в резултат на ваксината, е много по-напрегнат (силен). Резултатът е максимално висок процент на защита, тъй като организмът след ваксинацията е вече готов да се пребори с евентуалния вредител, когато бъде инфектиран. Това, разбира се, не означава, че не може да се ваксинират и девойки до 19- годишна възраст и жени, особено до 25 г., тъй като организмът има способността да се самоочиства от вируса и след прилагането на ваксината развитият имунитет „затваря вратата“ за причинителя на РМШ. Важно е да се знае, че ваксината не лекува наличната инфекция, а създава защита срещу повторна инфекция или инфектиране за първи път. Имунизацията не отменя редовните профилактични прегледи при акушер-гинеколог след започване на полов живот, тъй като само тогава може да
говорим за гарантирана защита от развитие на карцином на маточната шийка.

– Националната програма за първична профилактика, която стартира през 2012 г., си постави за дългосрочна цел 75% обхват на момичетата на 12 г. Как е избрана възрастта?

– Тя е съобразена с препоръките на Българската педиатрична асоциация, Българското дружество по онкогинекология и други сдружения на медицински специалисти, ангажирани с темата, както и с намаляващата възраст на първи полов контакт при момичетата. 12-годишните са целева група в почти всички държави, в които има първична профилактика. Разликата между България и останалите страни е в липсата на т.нар. catch-up програми, които осигуряват безплатна имунизация и за по-големи момичета и жени на възраст до 25 г. На експертна среща, организирана от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България на 18 и 19 юли в Смолян, водещи специалисти от различни специалности – епидемиология, педиатрия, гинекология, вирусология, микробиология и др., взехме решение и ще предложим възрастта за имунизация да се разшири и да бъде от 11 до 14 г., а 3-дозовият режим да бъде намален на двудозов съобразно промените в кратките характеристики на ваксините. Момичетата няма да бъдат убождани 3-кратно с игла, а 2 пъти. Така средствата няма да бъдат драстично увеличени, но ще се даде възможност да се увеличи обхватът. Подготвяме и официален документ с предложение към Министерството на здравеопазването националната програма да бъде актуализирана, като се разшири възрастовият обхват и се въведе двудозовият режим. Така България ще се доближи с още една стъпка към добрите европейски и световни практики за първична профилактика на рака на маточната шийка.

– У нас ваксината се поставя по желание, а стойността й се поема от държавата и е безплатна за момичетата. Какъв е реалният обхват?

– Да, това е първата ваксина в България, която се заплаща чрез НЗОК, като средствата са осигурени по програма на МЗ. Обхватът за първата година от прилагането на ваксината е впечатляващ – 24%, като има няколко области, в които той надхвърля заложените като цел 75 %. Анализът ни показва, че този обхват е по-висок от процентите в съседни страни като Гърция и Румъния, но трябва да се стремим към високите резултати на Англия и Португалия, където ваксинираните момичета от целевите групи са над 85%. За съжаление, ако сравним постигнатия обхват на национално ниво за периода от 1 януари до края на юни 2014 г. с обхвата за същия период през 2013 г., ще видим, че е намалял почти два пъти. Тези резултати изискват анализ, установяване на причините и предприемане на мерки за решение на проблема. Една от вероятните причини е, че за разлика от масираната образователна кампания сред обществото и медицинските специалисти при старта на програмата през тази година такава почти липсва. Хората не са длъжни да знаят, а трябва да им бъде обяснено, и това е както финансова, така и организационна отговорност на съответните
институции. Ако не се поддържа постоянно високо ниво на информираност, не може да очакваме добри резултати. Да не забравяме, че става дума за препоръчителна, а не за задължителна ваксина.

– Кога ще се знае колко надеждна защита е тя?

– Ваксините се прилагат отскоро в България, но опитът в световен мащаб датира от 2007 г. Тогава започва реалното им прилагане в Австралия и Америка. Поне-10 г. на клинични изпитвания и строго проследяване на резултатите са необходими, за да се допусне една ваксина за масова употреба. Така че може да говорим за поне 15-17 г. опит в прилагането на имунизациите срещу човешкия папилома вирус в световен мащаб. Редица проучвания показват, че ако момичетата се имунизират и след започване на полов живот редовно посещават своя гинеколог, шансът за намаляване заболяемостта от рак на маточната шийка е 94 процента, т.е. при ефективно прилагане на първична (имунизация) и вторична (прегледи при лекар) профилактика на РМШ може да говорим за реална възможност за елиминиране на заболяването в световен мащаб. Надеждната защита бе докладвана и на последния европейски конгрес по детски инфекциозни болести, където се отбеляза, че вследствие на имунизацията, въведена през 2007 г. в Австралия, наличието на вируса в организма на ваксинираните момичета е намаляло драстично – с над 30%. Това неминуемо ще доведе и до спад в заболяемостта и смъртността от РМШ в дългосрочен план. У нас трябва да минат поне 20-25 г., дори и малко повече, за да установим първоначалния ефект върху заболяемостта. Това прави още по-трудна задачата ни да убедим родителите, девойките и младите жени в ползата от прилагането на ваксината, тъй като видимият резултат не се проявява на мига Това е защита в дългосрочен, дългогодишен план.

– Каква е истината за страничните ефекти от ваксината?

– Народът казва „На страха очите са големи“. Като разумни хора, ние приемаме страха като една предпазваща човека реакция, която го подтиква да се информира, прецени и вземе решение. Но да прикриваш зад страха злонамереност или пък друго, не е редно. Не трябва да се изпада в крайности. Искам да припомня, че благодарение на масовата имунизация срещу хепатит Б, стартирала у нас през 1992 г., в момента огромен брой хора не се разболяват, не лежат в болница и не са изложени на риск от усложнения и смърт. Защото са били ваксинирани. И какво по-хубаво от това? Данните са официални -на Националния център по заразни и паразитни болести, и по-конкретно на проф. Мира Кожухарова, доказан през годините епидемиолог. Тогава също се говореше, че ваксината води до смърт, рак, стерилитет и какво ли не още. Сега този „репертоар“ се повтаря. Странно е, че мнозина забравят за ползата от ваксините, които отдавна са утвърдени и се прилагат. Припомням за полиомиелита – само в САЩ над 100 000 деца са умирали ежегодно от него в началото на миналия век. А по света? Сега има отдавна наложила се ваксина и положението е коренно различно, защото има ефективна приложима защита. Пример – ваксинирането на бежанците от Сирия, които дойдоха у нас от място, където има епидемия от полиомиелит. Говорейки за полиомиелит, малцина помнят последната тежка епидемия в България, защото тя беше преди над 20 г., отново сред главно неимунизиран контингент. Все още срещаме трайно увредени от тази епидемия младежи.

Конкретно за страховете от ваксината срещу човешки папилома вирус: не е възможно заразяването с рак от ваксината – в нея не се съдържа самият вирус, а само „обвивката“ му Т.е. във ваксината се използва само „дрехата“ на вируса, по която имунната система на човека го разпознава и изгражда антитела (защита), без риск от заболяване от рак или друго вследствие на ваксината.

Най-често срещаните странични реакции са болка, зачервяване, оток на мястото на убождането, повишена температура и др., които не се отличават от тези при останалите ваксини. Препоръчвам на колегите, които поставят ваксината и по принцип ваксини, да предупреждават хората за възможните странични реакции, тъй като става дума за евентуален, макар и краткотраен и малък дискомфорт у иначе здрави хора.
Ако човек е болен от рак, дано на никого не се случва, търси и е готов на всякакви методи на лечение, без оглед на риска, защото алтернативата е смърт. Въпросът е: трябва ли да се стига до това поради необоснован страх, да се изгуби шансът за живот при условие че има ефективен начин да се избегне това страшно заболяване?

Любомира Николаева, в. „24 часа“

Click to rate this post!
[Total: 4 Average: 4.3]
Доц. Киров: Безплатната ваксина за рак на маточната шийка да е за момичета от 11 до 14 г. беше последно модифицирана от: ноември 11th, 2015 Iliana Angelova
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.