Интервю с д-р Кремена Георгиева, медицински директор на ГлаксоСмитКлайн България
– Д-р Георгиева, имате ли данни за пазара на ваксини у нас? Какво е съотношението между ваксините от т.нар. имунизационен календар и тези на свободна продажба?
През 2010 г беше направена голяма крачка, като се финансира задължителната имунизация срещу пневмококовите заболявания и хемофилус инфлуенце тип В. Така българските деца бяха предпазени от заболявания като менингит, сепсис, пневмонии, отит . Това нововъведение, от което Имунизационния календар имаше нужда, след като 17 години не беше обновяван с нови антигени, повиши публичните средства отделяни за ваксини и сега те са около 27 млн. лв. Въпреки повишението, това е едва 5% от средствата отделяни за лечение. Частният пазар също не е голям, в сравнение с други лекарствени групи и в сравнение със средствата, отделяни за ваксини в другите европейски страни . Полша напр. която е с население близо 5 пъти по-голямо от българското, има над 90 пъти по-голям частен пазар на ваксини. Когато се сравняваме със западноевропейските държави диспропорцията нараства. Причините са по-ниската култура на профилактика в България, както и липсата на механизъм държавата да заплаща напълно или частично доброволните имунизации, извън задължителния имунизационен календар.
– Какво се случва в условията на криза ?
Независимо от икономическата ситуация, инвестициите в здраве трябва да са приоритет както за личните, така и за публичните финанси. Още повече, че средствата за ваксини и профилактика спасяват живот и спестяват бъдещи разходи.
– Какви тенденции се налагат тук и в кои области са най-перспективните ниши?
Ваксинопрофилактиката е една от най-бързоразвиващите се и иновативни сфери в медицината. Само през последните няколко години сме свидетели на регистрация на редица нови ваксини – срещу рак на маточната шийка, ротавирусни заболявания, пневмококови заболявания . Стимулирането на личната отговорност и заплащането им от касата напълно или частично са сред тенденциите, които ще позволят ваксинопрофилактиката да заеме полагащото и се място в общественото съзнание. Що се отнася до перспективните ниши – съдбата на много от ваксините е да са масови, а не ниширани, защото пълният ефект от ваксинацията за ограничаване на дадено инфекциозно заболяване се корени в премахване на възможността то да се разпространява. За много от заболяванията това означава масова имунизация.
– Къде е мястото на новите ваксини, когато става въпрос да се заплащат с публични средства?
България е сред държавите от ЕС, в които срокът от регистрация на дадена ваксина до включването и в имунизационния календар е най-дълъг. Въпреки това, независимо от икономическата криза, през последната година държавата направи много за осъвременяване на имунизационния календар. Надяваме се, тази тенденция да се запази. На Кръглата маса в Народното събрание, проведена във връзка с Европейската имунизационна седмица през април 2010 г., експерти и институции се обединиха около разбирането, че увеличението на публичните средства за ваксинации е инвестиция в здравето на българските граждани и спестява от бюджета за здравеопазване в дългосрочен план. Средствата за лечение, социалните разходи и пропуснатите ползи за държавата от едно непредотвратено заболяване или дори епидемия, многократно превишават средствата за профилактика. Например епидемията от морбили през миналата година струваше на държавата над 4 млн. лв. Клиничната пътека за лечение на морбили е над 400 лв, а имунизацията е 20 лв. Ето защо е добре да се търсят начини за стимулиране на българските граждани да се имунизират. Пълната или частична реимбурсация на ваксини извън задължителния имунизационен календар за деца и възрастни е такава мярка, която допълнително ще повиши ефективността на имунизационната политика у нас.
– Може ли да се говори, че има настроения срещу ваксините у нас и как си го обяснявате?
Ако има настроения срещу ваксините, те са породени от незнание или недостиг на информация от достоверни източници. За съжаление в публичното пространство се среща много погрешна или неправилно разтълкувана информация, която поражда неоправдани съмнения. Когато човек се запознае с ползите от ваксинацията, фактите и научните данни за безопасност, място за такива съмнения няма. Благодарение на ваксините вече няма едра шарка, а дифтерията, тетанусът и полиомиелитът са на изчезване. Същевременно, когато спрем да се ваксинираме срещу заболяване, което все още се среща по света, инфекциозните болести се завръщат и епидемията от морбили през м.г. у нас е пример за това. Търсенето на ваксини е право-пропорционално на нивото на здравна култура на дадено общество. Колкото по-информирани сме за рисковете от инфекциозните заболявания и отговорността за своето здраве, толкова по-позитивни сме към профилактиката и ваксинациите.
– Какъв е профилът на хората, които купуват допълнително ваксини за своето здраве?
Ваксините са лекарствен продукт по лекарско предписание и затова именно лекарят е този, който трябва да препоръча една или друга ваксина, както и да прецени дали тя е подходяща за конкретния пациент в съотвения момент. Хората, които са позитивни към ваксинациите са с различен профил, но ги обединява едно, а именно отговорността към здравето.