Реклама
Начало Интервю Коронарография се прави с локална упойка

Коронарография се прави с локална упойка

0
Реклама

Коронарографията е процедура, която използва рентгеново изображение, за да позволи на лекарите да огледат отвътре кръвоносните съдове на сърцето. Обикновено се прави, за да се види дали има ограничение в кръвообращението специално в тази област. Прилага се локална упойка, като пациентите не бива да се притесняват, че процедурата е болезнена. Единствената болка е от началното убождане в ръката, затова и не се налага използване на някаква по-сериозна упойка.

Коронарографията е част от обща група процедури, познати като сърдечни (сърдечни) катетеризации. Те се прилагат както за диагностика, така и за лечение на заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. 

Контрастно вещество, която се изобразява на рентгеновия апарат, се инжектира в тялото. Рентгеновият апарат бързо прави поредица от изображения (ангиограми), което позволява подробен оглед на кръвоносните съдове и тяхната проходимост. В определени случаи коронарографията може да се използва и за отворяне на непроходими сърдечни артерии (ангиопластика) с помощта на стент.

Реклама

Д-р Иван Андреев е специализант по кардиология в Александровска болница, коментира в интервюто основните въпроси, свързани с провеждането на коронарография.

Кога се прилага коронарография и за кои пациенти тя е важна?

Коронарографията е инвазивно изследване, което дава възможност да се направи им в реално време пряка оценка на анатомията на съдовете на сърцето, неговата хемодинамика. Позволява да видим всеки отделен съд и да преценим дали има проблем, доколко той е сериозен. 

При кои диагнози се прилага най-често?

Основното показание по правило е за установяване и лечение на исхемична болест на сърцето, състояние, при което към сърцето не се доставя достатъчно кръв. Тези оплаквания често са свързани с прогресирала атеросклероза

В определени ситуации като остър инфаркт на миокарда се прилага не само с диагностична, но и с лечебна цел. В рамките на самото изследване получаваме информация, но също така имаме възможност да пристъпим веднага към лечение. Спазваме строго индивидуален подход към пациента и действаме според неговото състояние. Често процедурата  започва като диагностична и завършва като терапевтична. 

Необходима ли е специална подготовка за коронарографията? Има ли болка?

Всеки пациент, който постъпи в клиниката, минава подготовка, но тя не е сложна. Основната й част е прилагането на определени лекарства, избягването на храна и течности няколко часа преди изследването. За нас е важно да се фокусираме не само върху процедурата, но и върху всички фактори, които могат да бъдат свързани с промени, които установим. Изследваме доста обстойно пациентите за всички сърдечно-съдови рискови фактори. 

Цялата манипулация отнема около час. Използва се локална упойка, пациентът е в съзнание, разговаряме с него. Най-често използваният достъп е радиален, т.е. е през ръката. Какво означава това? Единственото неприятно усещане е убождането на ръката, за поставянето на дезиле – „специалните абокати“, през които работим. В нормални условия няма някаква сериозна болка, свързана с процедурата, хората могат да бъдат спокойни. 

Подобриха ли се технологиите при коронарографията?

Както и в други области, така и в областта на инвазивната кардиология напредъкът е доста голям. От една страна развитието е по отношение на новата и модерна апаратура, от друга – модерни техники за изпълняване на процедурите, с които лекуваме пациентите. Има напредък и при консумативите – те са много важни. Използваме различни видове устройства, за да извършим изследването не само като диагностика, но и като лечение. В тази група, разбира се, влизат стентовете, като в Александровска болница разполагаме с едни от най-иновативните видове.

Кои са основните видове стентове?

Стентовете се делят на две големи групи. Първата е на тези, които не са покрити с медикамент (bare metal stent). Това са първите стентове, които започнаха да се използват, но вече се смятат за остарели. 

В момента се прилагат основно медикамент излъчващи стентове. Те са покрити със специални лекарства, които се отделят 3 до 6 месеца  в самите съдове на сърцето. Така лекуваме агресивно и локално атеросклеротичната плака, предизвикала симптомите. 

Има различни подвидове стентове, които се различават по своя профил, калибър, флексибелност, дали са бифуркационни или не. Основното което пациентът трябва да знае, е че модерната медицина изисква стентове, които излъчват медикаменти.

коронарография поставяне на стент

Прави ли се подмяна на стентовете след време?

Пациентите често питат, след колко години трябва да дойдат за смяна на стент. Нещото, което трябва да знаят е, че стентовете не се подменят. Те си остават в организма за цял живот, това по никакъв начин не създава проблеми за пациента. Основното, което хората трябва да знаят и да спазват, е да се приемат предписаната им терапия точно по начина, по който им е предписана. Само така могат да контролират рисковите фактори, свързани с тяхното състояние. 

При поставяне на стент задъжително се изписват и лекарства. Кои са основните медикаменти?

Стандартната лекарствена терапия при поставяне на стент е двойната антиагрегантна. Обикновено е за 12 месеца, след това пациентите остават на моно антиагрегантна терапия, най-често с едно лекарства – аспирин. Лекарствата се избират и предписват след преценка на риска от кървене и риска от повторна исхемия. Подходът е строго индивидуален. Допълнително в лечението може да се включат и други медикаменти като статини, бета блокери, АСЕ инхибитори и др.

Има ли точни критерии, кога е наложително да се постави стент?

Да, има ясни правила. Преди да сложим стент, трябва да сме сигурни, че в областта на един съд има стеснение, което е достатъчно значимо. Какво означава това? Стенози (стеснения), които заемат над 70-80% дори 90% от съдовете, са значими и дори не се налага да бъдат изследвани допълнително. Има гранични стеснения – 40-50%, които на пръв поглед може да не изглеждат сериозни. Използването на определени медикаменти по време на коронарографията ни помагат, за да оценим и тези привидно не големи стеснения. 

Дори несигнификантни 30% стеснения при допълнително обстойно изследване показват сигнификантност , т.е. именно те са причината за голяма част от оплакванията на пациента. Въпреки че плаката предизвиква малък процент стесняване на съда, за конкретния пациент тя е значима и подлежи на лечение.

Покриват ли се консумативите за коронарография от касата?

Да, покриват се и пациентът не доплаща за консумативи. Правилото гласи, че в рамките на една операция могат да бъдат поставени до 4 стента, а за една година – до 8 стента. В Александровска болница всичко се прави съобразно правилата на здравната каса и ако се налага поставяне на стент, пациентите не доплащат.

Има ли противопоказания, при кои пациенти не може да се приложи коронарография?

Има абсолютни контраиндикации, но в други случаи се налага само повишено внимание. Пълно противопоказание има в случаите, когато има сериозно активно кървене в момента на изследването, доказана тежка алергична реакция към йод контрастните вещества, които използваме. Напреднали бъбречни, онкологични и други заболявания не са до такава степен абсолютно противопоказание. При тях само е необходимо специално внимание от наша страна, допълнителна медикаментозна подготовка на пациента.

Какво бихте посъветвали хората да правят, за да намалят вероятността от сърдечносъдово заболяване? 

България е водеща в ЕС по сърдечносъдови заболявания, за съжаление. Има рискове, които не можем да променим, но и други, които пряко зависят от нас. Мъжки пол и напреднала възраст са фактор, който не може да се промени. От нас самите обаче зависи да контролираме кръвното, да се грижим за нормални стойности на холестерола. Важно е още да правим профилактика на диабета или ако имаме, да ходим редовно на лекар и да спазваме терапията. Тютюнопушенето също е сериозен рисков фактор. Можем да променим начина си на живот, за да намалим сърдечносъдовия риск.

Много се говори и за стреса, за това, колко много той влияе за болестите. Аз бих пояснил, че стресът е нормална физиологична реакция. Проблемът е по-скоро това, което наричаме дистрес. Това е състояние, в което организмът не може правилно да се справи в стресовата ситуация, в която е попаднал. Забързано всекидневие, стресът на работа имат значение в цялостната картина. 

Какво може да правим? Да водим по-здравословен живот, да избираме правилните храни, да не пушим, да се движим повече. Накрая да обърна внимание, че не трябва да ходим на лекар, само когато имаме някакви болки. Лична отговорност е редовно да правим профилактичен преглед с основни изследвания.

Автор Ина Димитрова

Реклама

Exit mobile version