Реклама
Начало Интервю Стенокардия – кои са новостите в лечението

Стенокардия – кои са новостите в лечението

0
Реклама

Стенокардията, известна още като ангина пекторис или гръдна жаба, представлява най-често сърдечно заболяване –  несъответствие между нуждата на сърдечния мускул, миокарда от кръв и възможността той да я получи.

Доц. Кирил Карамфилов завежда Отделението по инвазивна кардиология към Клиника по Кардиология в Александровска болница. Вече е натрупал солиден опит в инвазивната кардиология. В интервюто той представя видовете стенокардия, типичните симптоми, поставяне на диагноза, както и различните възможности за лечение. 

Доц. Карамфилов,

какво представлява стенокардията?

болести на сърцето инфаркт

Най-честата причина за заболяването е натрупването на холестерол и триглицериди в съдовете, които кръвоснабдяват сърдечния мускул. По този начин те ограничават кръвотока, тъй като се стеснява луменът (просветът) на съда.

Реклама

Стенокардията е клиничен симптоми, израз на недостатъчно снабдяване на сърдечния мускул. За нея може да има и други причини, освен промените, свързани с атеросклероза:

  • Продължителен спазъм;
  • Повишени нужди на мускула;
  • Ниско ниво на хемоглобин в кръвта и съответно недостатъчно възможност за транспорт на кислород към сърдечния мускул.

Значителна част от пациентите са възрастни. Има прогресивно стесняване вследствие на времето и рискови фактори:

  • Високо кръвно, хипертония;
  • Висока кръвна захар;
  • Висок холестерол;
  • Тютюнопушене;
  • Лош, нездравословен начин на живот (ограничена физическа активност и неблагоприятен хранителен режим).

Всички посочени фактори могат да ускорят натрупване на холестерол, триглицериди в съдовете. Има тенденция, симптомите на  стенокардия да дебютират на все по ранна възраст. Това е свързано с нездравословния начин на живот, който много хора в наши дни водят.

Освен това има една рискова популация – т.нар. атлети, които освен хранителни добавки приемат и хормонални препарати за по-бърз резултат. При тях се наблюдава стенокардия, дори инфаркт дори в една скандално млада възраст – 25-30 г., най-често тя е в острите форми.

Друга застрашена група са хора, които приемат различни стимуланти като екстази, кокаин. Вследствие на употребата се получава прекомерен продължителен спазъм, който блокира кръвотока. Съдът силно се свива, а сърдечният мускул страда.

Вярно ли е, че при диабетиците болката често липсва, въпреки че имат проблем?

Специално внимание трябва да се обърне на диабетиците, при които процесът на атеросклероза протича по-агресивно и по-бързо. При тях  диабетът уврежда не само съдовете, които кръвоснабдяват сърцето, но и малките съдове, които кръвоснабдяват нервите. Така те губят усета за болка. Болката е основен фундаментален симптом, че има някакъв проблем. Диабетиците са лишени от този симптом и затова те често идват при кардиолозите вече с инфаркт или нетипична симптоматика, което не е най-добрият възможен момент за търсене на помощ, тоест е твърде късно за адекватно и максимално ефективно лечение.

Кои са видове форми на стенокардия?

Значителна част от пациентите са със стабилна , която е хроничната форма на исхемичната болест на сърцето. По-малка е групата с нестабилна стенокардия – това са пациенти с инфаркт на миокарда или прединфарктно състояние. Те са по-застрашените и при тях трябва да се вземат бързи решения.

Веднъж загинал, сърдечният мускул практически не се възстановява. Има различни авангардни процедури със стволови клетки, но все още специалистите не са намерили точните маркери, точните клетки,  растежни фактори, които да поправят увредата. На този етап от разитието на модерната кардиология няма ефективен метод за възстановяване на загиналите мускулни клетки.

Най-ефективна в този момент е помощта, която оказва инвазивната кардиология чрез поставяне на стентове, балони. В тази област има вече натрупан значителен опит в полза на пациента.

Стабилна стенокардия – какво означава?

В повечето случаи тази форма се диагностицира навреме, тъй като клиничната симптоматика е доста ясна. Това са пациенти със сърдечно заболяване, които следят кръвното и другите рискови фактори. В определен момент може да се стигне до инвазивна оценка. Тя се прави чрез коронарография с впръскване на контраст в съдовете, за които е необходимо да бъдат оценени. Според резултатите се назначава конкретно лечение.

Има и друга група: Това са пациенти, които нямат типична гръдна болка, а ритъмно-проводни нарушения. В случая е засегната тази част от кръвоснабдяването, която касае импулсно-проводящата система. Пациентите страдат от ускоряване на пулса, падане на пулса,  (тахикардии и брадикардии), както и аритмия (излизане от ритъм). Някои дебютират и с внезапна сърдечна смърт – най-често те страдат от малигнени злокачествени камерни тахикардии.

Какви са приликите и разликите между стенокардия и исхемична болест?

Все още има различни наименования, които са се запазили във времето, и някои малко по-нови, които описват по-адекватно проблемите. По принцип исхемичната болест на сърцето (коронарната болест е синоним) включва всички състояния, които са свързани с нарушено хранене на сърдечния мускул. Тя е голямото понятие. Стенокардията пък описва гръдната болка, която може да бъде стабилна или нестабилна. Общото е, че всички посочени заболявания са свързани с недостатъчно кръвоснабдяване на сърцето.  

Маркери, изследвания, които биха могли да подскажат за проблем?

Гръдната болка е един неспецифичен симптом. Пациентът може да има гръдна болка при изключително голям брой заболявания – както свързани със сърцето – клапни пороци, ритъмни нарушения, възпалителни  заболявания на миокарда, перикарда, други заболявания на аортата, така и несърдечни – белодробен тромбемболизъм или дисекация на аортата. Съществуват голямо многообразие от сърдечносъдови и други заболявания. Независимо от това, гръдната болка е алармиращ симптом. Лекарят първо следва да изключи или диагностицира  по честите заболявания, едва след това се търсят по-редките.

Гръдната болка, причинена например от стесняване на съд на сърцето, е типична. Има типична локализация, типична продължителност, типична провокация – това се случва при раздвижване, при движение, при излизане от топло на студено.

Ако болката се провокира от позиция на тялото или след нахранване, вероятността да е свързана с кръвоносен съд не е много голяма. Има характеристики, които са типични за стеснение на съда, а други  не са толкова типични.

Кои са изследванията, които помагат за точната диагноза?

Типичните пациенти следва да бъдат насочени към по-задълбочено изследване – трябва да се направи ехография, за да се оцени клапната анатомия,  дебелината на миокарда и въобще структурата, анатомията на сърцето.

При допълнителна находка да се мине към провеждане на велотест. Това е изключително просто, но много полезно изследване, което натоварва значително сърцето, и ако има стеснение на съда при това натоварване се регистрират патологични промени.

При това интензивно натоварване  по време на теста, мускулите имат нужда от голямо количество кръв, който сърцето трябва да достави. При фиксирано стеснение на съд към сърцето то не може да получи достатъчно кръв. С електрокардиограмата по време на велотеста тази особеност се регистрира. Тя е много чувствителен метод за оценка на исхемията ( недостатъчното кръвоснабдяване).

При позитивна находка – регистриране на патологични отклонения в кардиограмата, пациента се насочва  за инвазивна оценка. С катетър въведен през ръката или крака се достигат коронарните артерии и се впръсква контрастно вещество в съда, за който имаме съмнение за стеснение на базата на велотеста. При потвърждаване на стеснението се провежда необходимото лечение.

Какво се прилага най-често като лечение?

Лечението е строго индивидуално. След всяка ангиографска диагностична процедура има три възможности – медикаментозно лечение, интервенционално (имплантация на стент, балонна дилатация) или хирургично лечение. Хирургичното лечение включва класическата байпас хирургия.

Нещата  много се промениха през последните 10-15 години. Инвазивната кардиология стана предпочитан метод на лечение при голяма група пациенти. Тя е в значителна е значително по лека и атравматична за пациента. Независимо от това има група пациенти, които следва да получат хирургично лечение. Има големи проучвания, които сравняват едната и другата методика при различните групи  пациенти.

Засега най-тежките пациенти, които имат и съпътстваща клапна патология, както и тези с дифузни промени по съдовете, с голямо количество вкалцяване , все още имат по-добри резултати от хирургичното лечение. При при малка част от пациентите резултатите от едната и другата методика са сходни. Болшинството от случаите обаче се лекуват успешно със средствата на интервенционалната кардиология.

Кои са новостите в интервенционалната терапия?

Стентовете стават все по-добри, могат да влизат на все по-стеснени места, както и на тези с голямо количество калций. Материалите също се усъвършенстват. Има и голяма еволюция в стентовете, тъй като предишните поколения бяха свързани с по-голям процент повторно стеснение. Съвременните стентове са покрити с лекарства, които противодействат на стесняването и не дават такъв проблем. По този начин  резултатите непрекъснато се подобряват.

Какъв е подходът при тези минимално инвазивни процедури?

В България тенденцията е да се работи през радиалната артерия на ръката. Пациентът може да буквално да стане на собствен ход в края на процедурата, има много по-малко случаи на патологично кървене, т.нар. хематоми. Независимо, че е по-трудно за оператора, за пациента процедурата е свързана с по-малко травма.

Влиза се с катетър през радиалната артерия, тъй като сърдечносъдовата система е една пневматично затворена система.

От аортата кръвоснабдява цялото тяло, всички органи с артериална кръв. Тази артериална кръв минава през капилярно ниво, отдава кислород и хранителни вещества. След това се събира във венозната система и влиза обратно през дясната камера. Минава през белия дроб, като там се освобождава от въглеродния диоксид, приема кислород. Оттам отива в ляво предсърдие, лява камера и после към аортата. Практически големите артерии водят до аортата и оттам ние стигаме до сърцето в началото на аортата. Там е началото на коронарните артерии, които кръвоснабдяват сърцето.

Какво е медикаментозно поддържащо лечение след интервенционално лечение?

Вече споменах, че групите след инвазивно изследване са три. Тези, които имат стеснение на съдовете, минават хирургично или интервенционално лечение.

Има група, при която стеснение не се визуализира, но продължават да имат оплаквания. Това е всъщност най-трудната за лечение група – микроваскуларна съдова болест. Това са малки клончета на съдовете, които визуализираме по време на ангиография. Те дават кръв към клетките. Когато има засягане на тези съдове на капилярно ниво, тогава най-адекватно е медикаментозното лечение с различни класически или авангардни методи. Лекарствата целят да облекчат симптомите на стенокардия.

Тези, които получават стент или байпас с хирургия, следва да приемат лекарства след проведената реваскуларизация. Класическото медикаментозно лечение има своето предимство. В зависимост от вида на стента пациентите приемат в продължение на 6 до 12 месеца двойна антиагрегантна терапия. Тя включва две лекарства за разреждане на кръвта. Така стентът се приема по-добре от организма. Основната опасност е в ранен период стентът да се запуши (тромбоза), защото кръвта не е достатъчно добра разредена, или в по-късен етап да се получи повторно стеснение (рестеноза).

След хирургично лечение се назначава антикоагулант. При тези пациенти може да се включи и антиагрегант, но като цяло  антикоагулантното лечение води до мощно разреждане на кръвта. След определен период минава на антиагрегантно лечение.

Включват се и класическите препарати, които понижават консумацията на кислород от сърцето – това са бета-блокерите. Понижава се необходимостта от кислород в миокарда и по този начин се облекчава симптоматиката. Нитроглицеринът е едно класическо лекарство – води до разширяване на съдовете и увеличава кръвотока през стеснените съдове. Много ефективно лекарство при остри исхемични атаки.

Има ли други кръвни изследвания, които се правят като контроли?

Това е доста индивидуализирано за всеки пациент. Имаме строго разписани правила в нашите ръководни препоръки – кои са пациентите, които следва да правят ранен скрининг. Това са рискови пациенти – с рано диагностицирана хипертония, други рискови фактори – пушене, диабет, обездвижване, фамилна анамнеза (близки роднини със сърдечносъдови заболявания). Отнасяме се с особено внимание към тези рискови пациенти.

Като основно правило препоръчвам всеки мъж или жена над 55-60 г. веднъж годишно да правят преглед при кардиолог, ако нямат други оплаквания или обстоятелства, които изискват по-рано да се правят тези прегледи.

Прави се електрокардиограма, ехокардиография. Не отнема много време, но дава много добра представа за сърдечносъдовия статус на пациента.

Лабораторните изследвания не са строго специфични. За диабетици се следи гликирания хемоглобин, който дава представа как е кръвната захар. Липидния профил (Холестерол, триглицериди) също е много важен. Той също определя риска, но  трябва да се изследват и фракциите на добрия и лошия холестерол. Т.нар. лош холестерол съдържа най-много атерогенни частици. При нормален общ холестерол, хората трябва да погледнат в детайл фракциите (добър и лош холестерол), за да се установи дали няма патологична аномалия там. Когато такъв пациент отиде при кардиолог, ние се интересуваме също от състоянието на бъбреците и на черния дроб. Лекарствата, които понижават холестерола в известна степен са неблагоприятни за черния дроб, затова състоянието му трябва да се проследява.

Бъбречната функция също е важна, защото бъбреците участват в много от процесите в тялото. Някои от лекарствата и за кръвното, и за сърцето също биха могли да дадат някакъв токсичен страничен ефект за бъбреците. Тук се гледат креатинин, урея, електролити.

В последните години все повече внимание се обръща и на пикочната киселина. Нейните високи стойности са неблагоприятен фактор. Една значителна част от българите са с повишена пикочна киселина, а не винаги се обръща внимание на това.

Интересуват ли се вашите пациенти от правила за здравословен живот?

Прави впечатление, че значителна част от младите хора търсят активно съвети за добър начин на живот, как да се хранят, как да се движат. Това е следствие от целенасоченото усилие на кардиологичната гилдия.

Включително и по-възрастни хора се интересуват.

За съжаление продължава да има една група, която не се интересува от здравословното си състояние и идва твърде късно.

Може да е клише, но колкото по-рано се хване проблемът, толкова по-ефективно се действа. Може изобщо да не се стига до инвалидизация и човек бързо да се върне към активния живот.

Лекарите извън диагностичната и терапевтичната си дейност трябва да обясняват много. За да се мотивира пациента да се следи, той трябва да е информиран. Тук е мястото на лекаря, който да му предаде точните послания, да накара пациента да участва в лечението.

В интернет хората споделят различни народни рецепти. Въпреки че повечето медици са резервирани по въпроса, моето мнение е, че ако те дават резултат, водят до подобряване на резултатите, няма проблем да се използват.

Автор Ина Димитрова

Реклама

Exit mobile version