Проф. Татяна Червенякова е директор на Специализираната болница за лечение на инфекциозни болести „Иван Киров“. Има две специалности – педиатрия и инфекциозни болести. Дълги години е била национален консултант по инфекциозни болести. Председател е на „Българското дружество по инфекциозни болести“ от 2002 г. От 2017 година държавата осигурява още една безплатна ваксина за бебетата – тази за ротавируси. Защо е важна тя и кои са страховете на родителите във връзка с имунизациите, коментира проф. Червенякова.
Проф. Червенякова, от тази година има още една безплатна ваксина за бебета – срещу ротавируси. Защо е важна тя?
Ротивирусната инфекция спада към онези заболявания с особен риск за здравето на детето. Особено при малките деца често се налага хоспитализация, защото честите изхождания и повръщания водят до бърза дехидратация. В Инфекциозна болница, която е най-голямото лечебно заведение в България, ротавирусните гастроентерити представляват 60% от случаите. Ние и повечето инфекциозни отделния в страната правим вирусологична диагностика, затова имаме точна информация.
Може да се случи така, че едно дете да стига до болница заради тази инфекция по 2-3 пъти. Понеже причинителят е вирус, не може да се дават антибиотици. Лечението е с вливания. Необходимо е да се осигурят достатъчно електролити, понеже се губят калий и натрий.
Тези неприятни и тежки понякога епизоди могат да бъдат спестени на децата. Затова ваксината срещу ротавируси намира все по-широко приложение в Европейския регион и България. Затова насочваме педиатри и епидемиолози да препоръчват ваксината.
Ротавирусната инфекция е по-рискова, ако се случи на недоносени или имунокомпрометирани деца, с кръвни заболявания. При тях е възможно да се стигне до доста неприятно усложнение. Ваксината обхваща най-често циркулиращите щамове и е стъпка напред в профилактиката на това заболяване.
Имате ли вече впечатления от нейния ефект?
Смятам, че ефективността на ваксината е много добра. Такива са наблюденията и на педиатри, и на инфекционисти. За да отчетем по-глобално ефекта на една ваксина, трябва да мине известно време. Така ще се види как тя влияе на заболяемостта. Не е никак малко, ако можем да намалим тези две трети от бебетата с диарийни заболявния, които се лекуват в болницата заради ротавируси.
Някои майки се опасяват, че една ваксина може да зарази детето. Има ли основание такъв страх?
Това е минал етап в нашето разбиране на ваксините. При съвременните ваксини вече дори не се говори за усложнения, а за реакции. През последните 20 години не съм наблюдавала странични реакции или въздействия, които да доведат до хоспитализация. Все пак ако има проблеми, такива деца биха попаднали в инфекциозните отделения. След като ние не сме го виждали с очите си, значи то е под 0,001%.
Това, което се наблюдава след ваксиниране, е зачервяване, подуване, температура до 38 градуса. Този фебрилитет не бива да се потиска с антибиотици. В световната медицинска литература са описани единични случаи при живи ваксини, като тази срещу морбили. При тях се е получило някакво „изтрито“ морбили. То обикновено е при хора, които имат генетично предразположение или потисната имунна система. При БЦЖ ваксината пък се говори за т.нар. „бецежити“.
Вие самата била ли сте свидетел на сериозно усложнение след ваксина?
За всичките години, откакто съм лекар, съм имала два случая на реактивен артрит след ваксина за хепатит В. Това беше преди 20 г. Става дума обаче за артрит, който отзвучава в рамките на месец-два. Това състояние не доведе до необходимост от някакво сериозно лечение с кортикостероиди или други лекарства. Наистина има реакции, но те не са висок процент, отминават и не водят до инвалидизация.
По света има 19 фонда за увредени деца от ваксини, в Европа те са 11. Ние наблюдаваме това, което се случва там. За да се отчетат такива реакции, има генетична предиспозиция. Детето може да е алергично към някоя от съставките на ваксината. Но и в тези фондове не са регистрирали случаи с такава тежка инвалидизация, каквато може да настъпи при един грипен енцефалит, при морбили като причинител на енцефалит.
На онези майки, които се колебаят, искам да кажа нещо като лекар инфекционист и педиатър с дълъг стаж: Преди да навлезе ваксината за хепатит В, всяко второ дете, което се заразеше от майката, умираше! Това е 50% смъртност! Сега това дори не можем да го покажем. Който не е видял какво оставя като увреждане полиомиелитът (детски паралич – бел. ред.), който не е виждал тези дечица с хепатит В, не може да си представи колко ужасни са тези заболявания.
Няма 100% сигурност в медицината! Убеждавам пациентите си да се ваксинират, като им казвам, че не правя нищо на чуждите деца, което не мога да направя на собствените. Всеки мъдро трябва да прецени съотношението риск-полза, когато говорим за здравето.
Терминът „ваксинален щам“ притеснява някои родители. Може ли такъв щам да зарази?
Ваксинален щам значи убит щам, а за производството на ваксини се използват само неговите антигени. Ваксиналният щам е продукт на лабораторни условия и не може да разболее. Антигените са фрагменти от обвивката на причинителя. Производството на ваксини се разви невероятно през последните години. Тенденцията е да се използват все повече антигени и белтъци, да не се използват живи щамове. Макар че живите ваксини създават по-добър имунитет. Въпреки това заради известни, макар и минимални рискове, живите ваксини вече да заменени в повечето случаи от ваксини, произведени чрез генно инженерство.
Лекарите трябва да умеят да отговарят на родителските въпроси, да имат достатъчно познания и да са честни. Трябва всички притеснения на майките да се обсъждат. За да се намали риска от реакция, е необходимо да се оцени генетичната предиспозиция и моментното състояние на детето.
Да, със сигурност има неща, които медицината още не знае. Микроорганизмите непрекъснато се развиват. Те тичат пред нас, защото така оцеляват, а ние трябва да догонваме. Но съвременните технологии за производство на ваксини с генно-инженерен метод наистина правят риска от реакции пренебрежимо малък.
Съобщенията за реакции след ваксина са много редки. Наистина, когато се случи на ваш познат или близък, това е 100%. Съветвам родителите все пак да преценят всичко внимателно. Не може заради това да се отказват, особено под влиянието на различните антиваксинални движения. Те понякога разединяват семействата. Имам пациенти – в едно семейство братът ваксинира детето си, а сестрата – не.
Пак ще повторя, ако сте виждали дете с енцефалит от грип или морбили, няма как да повярвате на антиваксиналните движения! Животът, реалността подсказват, че трябва да има профилактика. Това не е решение само на една държава или само на един лекарски екип.
Ина Димитрова
