Реклама
Начало Интервю Пациенти плащат сами за скъпи изследвания заради недомислици

Пациенти плащат сами за скъпи изследвания заради недомислици

0
Реклама

Д-р Любомир Киров оглавява националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Самият той има практика в град Пещера. Наскоро сдружението представи конкретни промени на правила в здравеопазването, които са в интерес и на лекарите, и на пациентите. Д-р Киров коментира по-важните въпроси.

– Д-р Киров, казвал сте, че болници изискват много изследвания, преди да приемат болния, но никъде не е регламентирано кой ги плаща дори за здравноосигурените. Разкажете какво се случва всъщност.

Реклама

– Проблемите възникват, защото няма правила и ред. Става дума за различни изследвания и консултации, които болниците изискват от пациента в 7-дневен срок преди датата на постъпването, най-често когато предстои оперативно лечение. Исканията се пишат на произволна бланка, на парче лист, рецепта, често без подпис и печат. Пациентът се връща при джипито, като иска от него да получи направления.

Това обаче не е ангажимент на личните лекари, защото в националния рамков договор, който регламентира как да работим, няма разписан такъв ред. Тоест ние нямаме право да изпратим човека да се изследва. В клиничните пътеки също няма определени задължителни изследвания за конкретното заболяване, които трябва да се извършат в извънболничната помощ. Нещо повече – за такива изследвания изобщо не са предвидени пари. Резултатът е неудобства за пациента, конфликти между лекаря и пациента и санкции за лекаря, ако той се осмели да даде талон в нарушение. Самите болни пътуват понякога километри от едно до друго населено място в изпълнение на „поставената“ от болницата задача.

– Стига ли се до конфликти поради тази причина?

– Започват разяснения кой какво трябва да направи и е изключително трудно да се обясни на пациента, че „нареденото“ не е ангажимент на джипито и че няма предвидени пари за това. Хората да знаят, че причината за отказа не е липсващо желание да му се свърши работа. Освен това са много случаите, когато става дума за високоспециализирани изследвания, например компютърна томография, които личният лекар дори няма право да назначи. В другите държави по света това може да стане, но не и нус. Нямаме право още да пращаме на изследвания, които нямат отношение към конкретното заболяване и са определени по неизвестни критерии и стандарти.

В крайна сметка неразборията затруднява и забавя приемането на пациентите в болница, създава недоверие и напрежение между пациентите и лекарите. На практика повечето назначавани на хвърчащи листа искания за изследвания и консултации, се извършват от джипито за сметка на парите, предвидени за профилактика, диспансеризация и диагностика, които сами по себе си са недостатъчни. За  профилактичната дейност са предвидени едва около 40-50 % от парите. Поради тези причини често се налага пациентите сами да заплатят част от изследванията, искани от болничните отделения.

Дори лекарят да прецени, че може да назначи нерегламентираните „искания“ на болниците в рамките на определените му лимити и така да удовлетвори пациента, да му помогне в решаването на проблема, в много случаи се стига до надвишаване на определения брой направления. Тогава регионалните здравни каси санкционират джипитата и ги карат да възстановяват „неправомерно получени суми“, тоест това, което е дадено на пациентите над лимитите. Лекарят, назначил изследванията, трябва да плати стойността им на НЗОК от своето възнаграждение, независимо че действието му е медицински оправдано.

– Вие имате конкретни предложения за промяна. Какви са те?

– За да се въведе ред в този процес, предлагаме следните промени: Първо, да бъдат определени предхоспитализационни изследвания или консултации за всяка клинична пътека и те да бъдат отразени в националния рамков договор. Лекарят, който насочва пациента за хоспитализация, да има право да ги назначава с бланка МЗ/НЗОК № 3 и № 4, с отделен тип – например тип „13. предхоспитализационен минимум“). Назначените изследвания и консултации по описания ред да се отразяват на определено място в направлението за хоспитализация, което също да се промени.

Искаме още здравната каса да осигури отделен бюджет за вече определените изследвания и консултации преди постъпване в болница. той да не води до намаляване на останалите лимити, с които сме принудени да се съобразяваме в работата си.

– Искахте промяна на лимитите за изследвания на хронично болни. Защо?

– Това, което правим, трябва да е в услуга на човека, който има някакво страдание, а не на тези които определят бюджета и правят сметките. В момента при хронично болните с хипертония, диабет изследванията и консултациите са фиксирани като брой. Например полага им се изследване на мазнините в кръвта и консултация с определен колега от тясна специалност веднъж годишно. Това е лесно за планиране и пресмятане – толкова хора по толкова дейности равно на толкова пари и край! Хубаво и лесно, но от гледна точка на тези, които правят бюджета, но незадоволително от гледна точка на лекарите и пациентите. Защо? Защото ние трябва да се грижим за пациента и проблемите му, а не за разходването на средствата.

Един човек, който е с добре компенсиране заболяване и добри показатели, може да няма необходимост от провеждане на изследване или консултация. Тогава какъв е смисълът и ползата да го пращаме? Докато друг ще трябва да изследваме или консултираме по-често, а няма как да го извършим, тъй като имаме фиксиран брой – лимит. Ето защо ние предлагаме формулировката да е „до определен брой консултации и изследвания“. Зная, че това е по-трудна задача за тези, които правят бюджета, но пак казвам и те, и ние трябва да мислим за по-доброто обгрижване на пациентите, а не за свиване на разходи и лесно пресмятане.

Завишаването на сумите за медико-диагностични дейности в извънболничната помощ ще прекъсне на порочната практика – хоспитализации „за пълни изследвания“, които са много по-скъп вариант.

– Много хора избягват да си плащат вноските, защото все доплащат, разкарват ги… Какво трябва да се направи за повишаваене на събираемостта?

– Трябва да се вземе политическо решение. Внасянето на здравната вноска е задължение, произлизащо от закон, такова каквото е и да си плащаме данъците, гражданската отговорност и др. Принципът на действие на здравноосигурителната система е като на „взаимоспомагателната каса“. Внасяш постоянно, теглиш само, когато ти се наложи, т.е. не теглят всички, а хората в нужда. Погрешно е разбирането „Аз вече десет години внасям, пък нищо не съм ползвал“.

Освен това, като сума, вноските на един човек при минимален осигурителен доход за десет години, трудно биха покрили един болничен престой при не чак толкова тежко заболяване. Това го казвам, защото има и много хора, които искат собствена сметка и осигуряване. Грубо пресметнато, при минимален осигурителен доход, човек мнася около 240 лв. годишно. За десет години – 2400 лв. Направете справка за касовите цени на медицинските дейности и ще видите, колко недостатъчни са тези средства. И тук се включва моделът на „взаимноспомагателната каса“- внесъл съм недостатъчно, но когато ми се наложи ще получа необходимото и ето защо пък не трябва да „злоупотребявам“ с ползването на медицински услуги.

От неплащане на здравни вноски от неосигурените всяка година се формира дефицит в тази каса от около 500 млн. лева Това не са малко средства и ако ги имаше, на хората нямаше да се налага да купуват например изкуствени стави или други консумативи, защото те щяха да бъдат осигурени от касата. Също щяха да доплащат по-малко за лекарствата, а и нашият труд щеше да е по-добре оценен. За социално слабите трябва да има ясни критерии и за тях да се погрижим ние всички. Останалите би трябвало да изплатят целия си дълг, когато поискат да ползват системата, а не както сега –за три години назад.

– Защо има толкова много незаети лекарски практики в страната?

– Тези практики са по-скоро неатрактивни, нерентабилни и затова са незаети. Тук трябва да се включат и общините, да заделят средства. Да осигуриш едно помещение за кабинет на лекаря, не означава да превърнеш практиката в атрактивна.

– Поискахте промяна в електронния обмен на данни с касата. Какви са проблемите сега и как може да се подобри организацията?

– Действията трябва да са в посока на намаляване на хартията и все повече електронизация. Трябва да се отървем от купчините хартия, които вече няма къде да съхраняваме. Има различни журнали и книги – за имунизации и други, които са отживелица. Ще ви припомня и т.н. от хората „сини здравни книжки“, които практически нямат никаква информативна, доказателствена или каквато и да е стойност, но все още са в обръщение.

– Какво ще спечелят и лекарите, и пациентите от въвеждането на електронно досие?

Електронното досие на практика съществува, само трябва да ни бъде осигурен достъп до него. Това е полезно, защото бързо и лесно по електронен път, всеки лекар би могъл с разрешение на пациента за се запознае с „историята на неговия живот като пациент“ и така да се подпомогне диагностично-лечебния процес.

Свързани теми: Лекарските грешки са заради пестене при поставяне на диагнозата

Намаляването на такса лекар било популизъм

Доц. Кацаров: Здравеопазването ни е като разпадаща се каруца

Реклама

Exit mobile version