Реклама
Начало Интервю Инсулинова резистентност – какви трябва да са диетата и лечението

Инсулинова резистентност – какви трябва да са диетата и лечението

0
Реклама

Доц. Малина Петкова приема пациенти в Университетска болница “Лозенец”, София. Специализирала е  вътрешни болести, ендокринология и метаболитни заболявания, социална медицина и здравен мениджмънт. Търсена е заради по-широкия си поглед и разбиране на заболяванията, свързани с хормоналния дисбаланс и промените в обмяната на веществата. 

Доц. Петкова, какво е инсулиновата резистентност?

Инсулинова резистентност е състояние, при което инсулинът не може да окаже своя биологичен ефект – да снабди клетката с глюкоза, която е основният енергиен източник за функцията на човешкия организъм.
Смята се, че това състояние се дължи на дефект в инсулиновия рецептор или в каскадата от действия след него.

Кои са причините?

Инсулинът е хормон, отделян от задстомашната жлеза. При инсулинова резистентност той е в по-голямо количество от нормалното. За да бъдат преодоляни дефектите в неговото действие, задстомашната жлеза отделя все повече инсулин с цел поддържане на нормално ниво на глюкозата в серума. Това високо инсулиново ниво е в основата на наднорменото тегло и затлъстяването. От друга страна самото затлъстяване води до инсулинова резистентност. Така двете състояния са свързани.

Реклама

Ето защо е много важно да има комплексен подход при това състояние. От една страна трябва да се коригира рецепторния дефект, а от друга – да се намали отделянето на инсулин от задстомашната жлеза. Целта е да се поддържа равновесие, което да не позволява нивата на инсулина и на кръвната глюкоза да се повишават.

Има ли заболявания, които се свързват с инсулиновата резистентност?

черен дроб
Снимка: Майо Клиник

Освен при затлъстяване инсулинова резистентност може да има и при поликистоза на яйчниците. Поликистозата също създава и протича с инсулинова резистентност, макар механизмът там да е друг. Дължи се на отделяне на определен вид хормони от яйчниците.

Освен това при автоимунен тиреоидит-болестта на Хашимото може да има инсулинова резистентност. Самото състояние – автоимунен тиреоидит може да предизвика и да протича с такъв проблем.

Друго състояние, което се асоциира с инсулинова резистентност е стеатозата на черния дроб. Тогава е основният орган, където инсулиновата резистентност е най-изразена. Освен в чернодробните клетки, инсулинова резистентност може да има във всички инсулин-чувствителни клетки-мозъчна, мускулна, мастна.

Как се диагностицира това състояние? Достатъчно ли е само венозна кръв на гладно?

Пациентът не трябва да е консумирал никаква храна поне 12 часа, след което се взема венозна кръвна проба за изследване ниво на инсулин и кр.глюкоза. Прилага се специална формула, по която се изчислява индекса за инсулинова чувствителност (HOMA-INDEX). Нива над 2,5 по тази формула , показват, е налице инсулинова резистентност. Колкото по-ниска е стойността, толкова съотношението между инсулин и кръвна захар е по-благоприятно.

Защо изследването на инсулин не се прави по-често?

Инсулинът не се покрива от здравната каса и повечето пациенти не искат да плащат. Редно е, обаче на хората в риск да се обясни необходимостта и смисъла от това изследване. Дори да не се използва тази формула, по-високите нива на кръвна захар на гладно говорят за нарушения във въглехидратната обмяна. Все пак съотношението кръвна глюкоза/ инсулин служи за по-прецизна оценка на състоянието.

В много случаи се провежда обременяване с глюкоза и се изказва предположение, че има инсулинова резистентност, ако инсулинът се повиши след натоварване с глюкоза на първия и втория час. Той обаче естествено трябва да се повиши, защото стимулираме задстомашната жлеза с глюкоза. Много пъти резултатите пораждат притеснение у лекари и пациенти, без добре да се разбират механизмите.

Лабораториите определят стойностите за инсулина на гладно. Тези стойности не се отнасят за тези след прием на глюкоза на първия и втория час.

Често това е повод за излишни тревоги, особено при деца в пубертета със затлъстяване. През пубертета може да се получи една естествена инсулинова резистентност. Причината е бурното повишаване на редица контраинсулинарни хормони в тази възраст. Разбира се, теглото на детето трябва да бъде нормално, но не е необходимо родителите да се притесняват. Хубаво да се консултират с ендокринолог.

Инсулинова резистентност може да се наблюдава още при атеросклероза, хипертония и дислипидемия. Повишените триглицериди са информативен показател за съществуващ проблем, свързан с инсулиновата чувствителност.

Къде стои в тази връзка метаболитният синдром?

Метаболитният синдром е преддиабетно състояние, което може да бъде коригирано с медикаментозна терапия и промяна в стила на живот. Без тези мерки, вероятността състоянието да прогресира до захарен диабет е твърде голяма. В зависимост от усилията на индивида състоянието може да претърпи обратно развитие.

Какво да ядат пациентите, за да отслабнат?

Резултатът зависи от това, колко са упорити. Често хората имат погрешна представа за правилното хранене. Например една пациентка каза, че се храни здравословно, но при по-подробен разговор се разбра, че тя яде много сушени плодове и ядки. Нейният HOMA-INDEХ беше над 6 при норма до 2,5.

Пациентката твърдеше, че почти не приема храна, а при подробната анкета се оказа, че тя консумира неподходящи за нейното състояние храни.

Важно е да се разбере, че инсулиновата резистентност се асоциира с високи нива на инсулин в организма. Най-мощният стимул за отделянето му, са въглехидратите в храните. Сушените плодове съдържат фруктоза във висока концентрация. Плодовете по принцип са полезни, но не и в този случай на инсулинова резистентност, а още по-малко в сушен вид.

Какво препоръчвате тогава като диета?

Има различни подходи, различни хранителни режими, строго индивидуални. Няма хранителен режим, подходящ за всички, нуждаещи се от редукция на теглото.

Напоследък препоръчваме (отново строго индивидуално), т.нар. интермитентно гладуване. Това озачава да се ограничи консумацията на храна за определен период от денонощието.

Тъй като стимулът за отделяне на инсулина са въглехидратните храни (плодове, плодови сокове, бяло брашно, бяла захар, картофи, ориз) , следва те да бъдат максимално ограничени.

Трябва да се избягват храни с висок гликемичен индекс. Този индекс определя доколко една храна повишава кръвната захар. Пациентите трябва да се стремят към храни с нисък гликемичен индекс. Това са варива като боб, леща, грах, всякакви зеленчуци.

Защо не препоръчвате повече ядки?

Ядките не са вредни при проблеми с инсулина, но трябва да се внимава с количествата. За предпочитане са сурови, в малко количество, например 10 бадема или 20 фъстъка. Тогава те са по-добър избор от въглехидратите.

При пациенти с инсулинова резистентност от особена важност е и физическата активност. Препоръчва се редуването на упражнения с висок интензитет с кратка почивка. Натоварването трябва да се съобрази с възрастта и здравословното състояние на пациента.

Какво е мястото на протеиновите храни при диабет?

Те имат своето място, но не бива да се прекалява с тях. Особено млечните храни, като прясното мляко, което не се препоръчва. Киселото мляко е по-добър избор, стига да е истинско. В готовото често има добавени въглехидрати – нишесте, захари, затова се избират само качествени продукти. Подходящи са кисели млека от кашу, кокосово мляко, които могат да се намерят в специализирани магазини.

Месо се препоръчва, но до 150-200 г дневно, като основно се набляга на зеленчуковите храни.

Какъв е рискът, ако инсулиновата резистентност не се лекува?

Ако не се подобри инсулиновата чувствителност, вероятността това да доведе до захарен диабет е много голяма. Рано или късно задстомашната жлеза, която работи под напрежение, за да компенсира рецепторния дефект, се изтощава и това води до появата на захарна болест.

Кога се започва медикаментозно лечение при предиабет?

Обикновено като първа стъпка препоръчваме на пациента да промени храненето и стила си на живот. Ако след три месеца няма благоприятен ефект, тогава включваме медикамент от групата на метформина.
Този медикамент се използва не само за лечение на диабет, но и за корекция на инсулинова резистентност. Метформинът понижава стойностите на кръвната захар, но без риск от хипогликемия. Има противотуморен ефект и други благоприятни ефекти, поради което би следвало да се предписва по-смело.

Имате ли опит с билки и растителни препарати, които помагат?

За справяне с преддиабета може да се ползват билки за прочистване на черния дроб. Някои от тях имат мощен ефект. В практиката си съм използвала билката берберин. Може да се приемат също куркума и канела, като се смята, че дневно може да се приемат около 3 г. Може да се разтворят във вода, въпреки че куркумата се резорбира по-добре, когато е в мазнина – например зехтин. Канелата трябва да е оригинална и качествена, да не се използва имитация на канела.

Автор Ина Димитрова

Реклама

Exit mobile version