Реклама
Начало Интервю Дълбока венозна тромбоза – опасна, макар че няма болка

Дълбока венозна тромбоза – опасна, макар че няма болка

0
Реклама

Дълбоката венозна тромбоза не е просто запушена вена на крака. Образуването на тромби се среща и в повърхностните вени, тогава се нарича тромбофлебит. Когато проблемът засегне дълбоката венозна система, рискът за здравето е много по-голям. Кои са причините, симптомите и лечението на дълбоката венозна тромбоза – по тези въпроси разговаряме с проф. Андрея Андреев, съдов хирург и един от най-опитните специалисти в тази област у нас. Досега е лекувал над 50 000 пациенти, а успешните му тежки операции са над 5000. Продължава да оперира и консултира активно. Заради опита му го търсят за трудни и заплетени случаи. Проф. Андреев преглежда и консултира пациенти в Медицински център „Искър“ в София. Час при него може да се запише на тел. 0877589040.

Проф. Андреев, какви са симптомите при дълбока венозна тромбоза?

Дълбоката венозна тромбоза е коварна, защото засяга дълбоката венозна система, обикновено на краката. Най-честите симптоми, за които пациентите съобщават, са внезапно появил се оток на долния крайник. Това подуване в повечето случаи засяга само единия крайник. Опитният специалист може още по вида му да се ориентира и да го различи от отоците на краката при някои заболявания на сърцето или бъбреците. Подуване има и при заболяването лимфедем, но той изглежда по друг начин.

Отокът е знак, че във венозната система се случва нещо, което изисква прецизна диагностика при съдов хирург. Обикновено пациентите не изпитват осезаема болка. Рядко има зачервяване или пък уплътняване, както е при тромбофлебита. Причината е, че запушването е в дълбоката вена, а тя се намира почти до костта и не се вижда с просто око.

Реклама

В определени случаи болните споделят, че имат тъпа болка и други неприятни усещания.

За съжаление липсата на болка не е от полза в случая. Работата е там, че  повечето хора са свикнали да не ходят на лекар, освен ако не изпитват силни болки. Именно болката е водеща, когато хората решат да посетят специалист. Тази нагласа не е правилна. Има много и то сериозни заболявания, които прогресират в годините без да боли – такива са онкологичните заболявания. 

Кои са водещите причини за появата на венозната тромбоза?

Те са различни при възрастните и при младите пациенти. При по-възрастните честа водеща причина е раково заболяване. Туморният процес може да блокира лимфните възли и пътища в ингвиналната (слабините) и в коремната област, както и в таза. Обикновено се случва, когато вече има метастази на основния рак. Тези блокажи компресират съответните дълбоки вени и се стига до венозен застой. Отначало няма тромбоза в дълбоките вени, но след време и тя се получава.

В случая застоят (стаза) е важно условие за възникване на венозна тромбоза. Иам и други фактори, които влияят:

  • Промяна в съсирването;
  • Промяна в жизнеността на ендотела – това са клетките, които облицоват стените на съдовете отвътре.

Блокажът променя кръвосъсирването и венозните ендотелни клетки. Известен е Синдромът на Трусо – комбинация на раково заболяване с венозна тромбоза.

дълбока венозна тромбоза запушена вена
Дълбоката венозна тромбоза може да провокира откъсване на тромб и емболия.

При по-младите пациенти обикновено доминират различни вродени или генетични причини. Такава може да бъде вродена или придобита  тромбофилия. Тук се откриват промени в естествените антикоагуланти в организма. Дължи се на наследствен дефицит на антитромбин, на протеините С и S и др.

При такива пациенти вероятността да се развие венозна тромбоза при най-малък повод е голяма. Открият ли се симптоми на венозна тромбоза при млади хора, задължително трябва да се изследват тези фактори. Трябва да отбележа, че не е задължително вродената тромбофилия да се прояви. Затова пък при симптоми и съмнения, при тези пациенти трябва да се включат антокоагуланти в лечението. 

Има и други вродени причини за венозна тромбоза. Такъв пример е Синдромът Мей-Търнър. Представлява вродено стеснение на илиачната вена, което блокира венозния кръвоток.

Какви са изследванията за точна диагноза?

За да се постави точна диагноза, от първостепенна важност е ултразуковото изследване с Доплеров апарат. По този начин се установява, в кой точно сегмент е настъпила венозната тромбоза. Моят съвет е това изследване да се направи от специалист, който има опит с такава апаратура.

Съдовият хирург трябва да огледа вида на отока. При венозната тромбоза той е мек, а ако се натисне, остава трапчинка. Наблюдава се още нещо специфично – има леко оцветяване на крайника в синкаво-червеникаво. Лекарите го наричат ливидно оцветяване. То е свързано с венозния застой. За разлика от него, при лимфедем отокът винаги е оцветен в бяло. Ако по външен вид лекарят прецени, че има голяма вероятност от венозна тромбоза, следва доплеро изследване.

При негативен доплер се назначава контролно изследване на Д-димер.

Дълбоката венозна тромбоза има леки и тежки форми. Тежката форма се нарича флегмазия, необходимо е болнично лечение. По-леките случаи може да се лекуват вкъщи с антикоагуланти. 

Може ли да се прави профилактика на венозната тромбоза?  

Да, пациентите често ме питат за профилактиката. Става дума за възможни мерки, които да попречат за възникване на венозен застой. Тоест да улеснят нормалното кръвообращение вв дълбоките вени от крайниците към сърцето. Хората с висок риск не бива дори да носят прекалено стегнати дрехи, макар че първопричината е друга. 

Ако рискът от тромбоза е много висок (например при тромбофилия) на преден план излиза профилактичното лечение с модерни орални антикоагулантни препарати – в медицината са известни съкратено като ДОАК. Тези таблетки намаляват вероятността от тромбоза, а рискът от вътрешно кървене е нисък.

Специално внимание трябва да се обърне на пациенти, които са преминали през сериозна хирургична или ортопедична операция. Рискът от венозна тромбоза скача драстично при продължително залежаване, с което тези операции са свързани. В наше време профилактиката с антикоагуланти на таблетки се назначава задължително още в самата клиника след операцията.

Преди доста години се използваше стандартен нефракциониран хепарин, но предпочитанията вече са за приложение на нискомолекулярен хепарин. Директните орални антикоагуланти (ДОАК) са лесни за приемане от пациента, тъй като става дума за таблетки. Тези лекарства блокират каскадата на тромбосъсирването в различни фази. Натрупването на тромботичните маси се блокира.

Стандартно лечението се назначава за период от един до три месеца. В по-редки случаи до 6 месеца и в много редки случаи до 12 месеца. Стигне ли се до спиране на лечението с антикоагуланти, се препоръчва контролно изследване с доплер. Така лекуващият специалист си гарантира, че няма голям риск от рецидив. 

Кога може да се стигне до операция на вените?

Съвременните хирургични методи за лечение на дълбока венозна тромбоза са много сложни. Тромболизата е един от тях. Няма да навлизам в тънкости на оперативните техники, защото широката аудитория трудно ще ги разбере. Казано по-накратко, прилагат се фибринолитици (препарати за разреждане на кръвта и разтваряне на тромбите).

Паралелно с това непрекъснато и внимателно се следят параметри на кръвосъсирването. Това се прави под контрола на опитен специалист. В определени случаи може да се сложи кава филтър. Това е опция за ситуации, когато с антикоагуланти не се отбелязва необходимия напредък. В същото време се открива голям тромб, например в илиачните вени. 

Известно е, рискът от тромбоза нараства през бременността – защо?

При бременниет има потенциален риск от разширени вени и тромбоза.

Причините са комплексни. В тялото на бременната настъпват редица промени. Плодът увеличава размера на матката, като в същото време притиска венозната система на долните крайници. Получава се застой на венозна кръв. Това е основна причина бременните да се оплакват от разширени вени. Има обаче възможност за профилактика. Те трябва да носят специален чорапогащник за бременни, който дава определена компресия. Изписва се от лекар. 

Да не забравяме, че бременните могат да получат венозна тромбоза по същите вродени причини, за които говорихме по-рано. Това са вродена тромбофилия и др., ощи повече че в допълнение се притискат вените в малкия таз. Бременността не е противопоказание за лечение – напротив, заболяването задължително трябва се лекува. Терапията продължава и след раждане, прави се прекъсване само непосредствено преди раждането, но после отново се включва антокоагулант. 

Кои са възможните усложнения, ако не се потърси помощ навреме?

Както повърхностния тромбофлебит, така и венозната тромбоза налагат спешна консултация с ангиолог или съдов хирург.  

Най-тежкото възможно усложнение е белодробната емболия. Понякога е субклинична, без прояви но в други случаи протича с цианоза, задух и е животозастрашаващо състояние, което протича много бързо, мълниеносно. Съвременното лечение е в реанимация, с интравенозно вливане на фибрилинотици и изваждане на ембола със специални катетри. 

Автор Ина Димитрова

Реклама

Exit mobile version