Паркинсоновата болест се проявява различно при всеки и включва както моторни, така и немоторни симптоми.
- Нарушения на съня. Няколко различни проблема със съня могат да бъдат част от болестта на Паркинсон, включително сънливост през деня и нарушения, свързани с REM фазата на съня (фазата на бързия сън).
- Депресия и тревожност. Депресията е не само естествена реакция на тежка диагноза. Тя често също е и симптом на самото заболяване.
- Сила на гласа. Паркинсовата болест може да причини забавяне на речта и отслабване на силата на гласа. Пациенти с Паркинсон, които пеят, може да забележат, че заболяването се отразява също и на музикалните им способности. Логопед може да помогне във връзка с този симптом. Пеенето в хор или самостоятелно също може да засили гласа Ви.
- Загуба на обоняние. Мнозинството от пациентите с Паркинсон изпитват загуба на обоняние в някаква степен. Въпреки, че много хора със смущения в обонянието не развиват болестта на Паркинсон, за много, които заболяват от нея, това сякаш е първият симптом.
- Когнитивни нарушения. Не всеки, който страда от Паркинсонова болест, има симптоми на когнитивни нарушения, но тези нарушения може да включват загуба на памет, трудности при извършването на няколко дейности едновременно или затруднена концентрация. Симптомите може да варират от леки когнитивни смущения до деменция.
- Ортостатичната хипотония е спадане на кръвното налягане при промяна на положението, например изправяне от седнало положение, и също е един от немоторните симптоми на болестта на Паркинсон. Ортостатичната хипотония може да причини причерняване и замайване.
- Дистония. Дистонията, която е както симптом на Паркинсон, така и третото най-разпространено двигателно разстройство, се характеризира с болезнени и продължителни мускулни контракции.
- Безизразност. Брадикинезия е забавяне и/или загуба на спонтанните и волевите движения. Движенията стават забавени или едната ръка стои близо до тялото при движение. Изражението става по-безизразно и прилича на маска.
- Умора и апатия. Много болни от Паркинсон изпитват тези фрустриращи симптоми. Умората може също да се дължи на проблемите със съня, свързани с болестта на Паркинсон.
- Забавяне на движенията или т. нар. брадикинезия – прости иначе движения се извършват с повече усилия и изискват повече време. Променя се походката, болният започва да върви с по-ситни и бавни стъпки, прегърбва се. Изменя се и почеркът, като писането става с по-дребни букви.
Паркинсон представлява невродегенеративно заболяване, нареждащо се на второ място по честота сред този вид болести в света. Заболяването е диагностицирано за първи път през 1817 г. от британския лекар Джеймс Паркинсон. Причините за болестта са свързани с дегенеративен процес в структура от средния мозък – субстанция нигра („черно вещество”, наричано така заради характерния цвят на съставящите го клетки – бел. ред.), съдържаща допаминергични неврони.
В резултат от засягането на нервните клетки се стига и до загуба на изключително важното за двигателната система вещество допамин, което на практика е невромедиаторът, предаващ импулсите за осигуряване на нормалните движения на индивида. С други думи – болестта буквално срива цялата нервна система на човек.
Освен сериозни проблеми, свързани с движенията, заболяването рефлектира и на емоционалния статус като нерядко може да доведе и до отключване на депресивни състояния. За съжаление симптомите на болестта се проявяват най-често, когато голям процент (над 70%) от нервните клетки вече са загинали, което е индикация, че тя е в напреднал стадий.
Паркинсоновата болест засяга 0.15% от цялото население, но болестността се увеличава с нарастване на възрастта. От 65 до 80 г. боледуват около 3% от хората, а над 80 г. – 10%.
Болните в България са около 12-13 000 души. 10% от тях или над 1200 души са в тежък стадий на болестта. От Паркинсон най-често заболяват мъжете, като причината защо болестта засяга в по-голяма степен силния пол все още не е докрай изяснена. Характерно за заболяването е, че е възрастово зависимо.
Средната възраст, на която най-често се проявява болестта, е 60 години, но понякога може да се открие и при далеч по-млади хора, включително такива под 30-години. Специалистите са единодушни и за факта, че болестта на Паркинсон се „подмладява” и застига хора в активна възраст. Все още не са установени докрай и причините, водещи до разрушаване на нервните клетки, „отключващи” заболяването. Засега специалистите се обединяват в мнението, че болестта на Паркинсон не се дължи на един фактор, а е по-скоро комбинация от генетично предразположение и влияние на вредни фактори от околната среда.