сряда, 27 март, 2024
- Реклама -
НачалоИнтервюСедем са генетичните рискови фактори за рака на простатата

Седем са генетичните рискови фактори за рака на простатата

– Д-р Велев, какви са функциите на простатната жлеза?

– Простатната жлеза е плътно тяло с формата на кестен, разположено под пикочния мехур, като обхваща началото на пикочния канал. Жлезистата тъкан се развива в периода на половата зрелост, съставена е от 30 до 50 жлези, разклонени гроздообразно. Около тях са спретени гладкомускулни влакна. При еякулация мускулатурата се съкращава и изстисква съдържимото на жлезите в пикочния канал, където се присъединява към излизащата от изхвърлящите канали семенна течност. Основната й функция е да поддържа жизнеспособността на сперматозоидите в еякулата (спермата), като секретираната от нея течност съставлява 30-40% от количеството му.

– Какво може да направи всеки мъж като профилактика за простатата?

– Да спазва режим и диета, за да е здраво сърцето, е лесно разбираемо. Но че простатата може да очаква определен вид хранене, за да е здрава, звучи някак твърде дръзко. До момента няма доказателства за използването на определен режим, диети, хранителни добавки или лекарства, които да предотвратят проблемите. Не чакайте симптомите да променят живота ви.

– Какви изследвания е добре да правят и колко често? Достатъчно ли е само ехограф, или само анализ на кръвта?

– За ранна диагностика се използват основно ректално туширане, ехография на простатата и изследване на туморния маркер PSA. Ехографите невинаги успяват да видят проблема. Човешкото око често не може да различи нюансите в сенките, за да се установи има ли проблем, или няма. Опитният ехографист е едно много широко понятие. Някой може да гледа 10 г. и да не вижда. Друг гледа 1 г. и започва да вижда. Има значение и апаратурата, с която се работи. Методите за диагностика трябва да се допълват и при съмнение за рак на жлезата да се пристъпи към извършването на простатна биопсия и хистологично изследване на материала. Диагнозата се поставена само тогава, когато е хистологично потвърдена.

– Колко често се среща доброкачествената хиперплазия? До какви усложнения може да доведе тя, ако не се лекува?

– Статистиката сочи, че един на трима мъже над 50 г. има симптоми на простатна хиперплазия. Над 60 г. засегнатите са 60%, при 70-годишните е вече 70%. Според Световната здравна организация 80% от мъжете рано или късно имат проблеми с простатата и се нуждаят от лечение. Всеки трети трябва да се оперира. Въпреки тези факти малцина знаят къде изобщо е простатната им жлеза, какви са симптомите на нейните „повреди“. Симптомите се проявяват постепенно, много мъже ги отдават на остаряването и не търсят лекарска помощ.

Не се умира от самата хиперплазия, а от усложненията, които са предизвикани от застоя на урината, възпалението и др. Честотата им се увеличава успоредно с напредването на заболяването и увеличаването на остатъчната урина. Възрастните мъже са изложени на риск от рак на простатата. Макар че заболяването е по-рядко от доброкачествените тумори, води сред причините за смъртност от рак при мъжете. Най-коварното при двете заболявания е, че те не моге да се различат по симптомите им. Възможно е паралелно в жлезата да се развият и двата процеса. За навременната диагноза е важно да бъде открито своевременно всеки мъж над 50 г. да ходи на профилактичен преглед при уролог веднъж годишно.

– Кога препоръчвате операция и кога само медикаменти?

– Доброкачествената хиперплазия нарушава съня. Човек става често нощем, за да ходи в тоалетната. Ограничава се всекидневната активност поради учестеното и затруднено уриниране. Появява се тревожност за евентуалната операция. През последните години уролозите разполагат с широка гама медикаменти за овладяване на симптоматиката, причинена от уголемената простата. Успехът на лечението зависи от правилния подход при поставянето на критериите за оперативно лечение, а те са: рецидивираща и неповлияваща се от лекарства задържане на урина, повтарящи се уринарни инфекции, кръв в урината, бъбречна недостатъчност, пикочно-мехурни камъни, значителното увеличаване на остатъчната урина.

– Постоянно излизат нови проучвания за това, кое отключва ракана простатата. Имате ли своя теория по въпроса?

– Описани са седем генетични рискови фактора за развитието на рака на простатата при мъже, струпани в относително малък регион в една от човешките хромозоми. Това е т.нар. хромозома 8, с помощта на която може да се предскаже вероятността от развитие на болестта. Определянето на подобни рискови фактори е важно, тъй като помага да се разбере защо някои хора са предразположени в по-голяма степен към тумори в сравнение с други. Трудно е да бъдат посочени и конкретните причини за настъпване на заболяването. Все пак роля играят възрастта, генетичното предразположение и фамилната обремененост, хормонални проблеми, фактори от околната среда, инфекциозни причинители и хранителни навици. Не е изключено ракът на простатата да се провокира и от вируси, предадени по полов път. При използването на механични контрацептини той се среща по-рядко. Процесите, които задвижват вирусите в човешкото тяло, още объркват учените. От една страна, вирусите нахлуват в клетките и ги карат да произвеждат още повече вируси. От друга страна обаче, този процес завършва с „убийството“ на заразената клетка, което би означавало, че тя не може да стане ракова. Затова не е ясно как точно се стига до мутацията на клетки и появата на тумори. Има и друга теория: вирусите, които могат да предизвикат рак, остават скрити в клетките в продължение на години, като по този начин пречат да се поправят навреме уврежданията в ДНК.

– Има ли различни видове рак на простатата?

– Туморната тъкан в простатата се състои от 3 популации от клетки – андроген-зависими, андроген-чувствителни и андроген-независими. Обикновено ракът на простатата се повлиява добре от хормоналната терапия. В началото на заболяването туморът обикновено се състои от андроген-зависими и андроген-чувствителни клетки. Те реагират на хормоналната терапия, туморът се  смалява, а състоянието на болния видимо се подобрява. Въпреки това в хода на лечението може да започне интензивен растеж на клетки от популацията на адроген-независимите. Тогава ракът спира да реагира на хормоналната терапия. След появата на тази резистентност настъпва най-трудният период в живота на болните. Прогресира ли туморът въпреки активната хормонална терапия, на пациента му остават месеци живот. Според възприетото днес определение диагнозата хормонорезистентен рак на простатата се поставя при покачване на PSA в кръвта и/или каквито и да е други признаци за прогресия на заболяването при адекватна андрогенна блокада с потвърдено достоверно кастрационно ниво на тестостерона. Освен това в 15-20% от новодиагностицираните случаи туморът е първично резистентен към хормонално лечение.

– Има ли рискове при оперативното лечение и как протича то?

– Лечението на рака на простатата може да бъде хирурично, с лъчелечение или хормонално. Много често се налага комбиниранo използване на методите. Лечението може да бъде радикално, т.е. тотално премахване на простатата, или палиативно – да се подтисне развитието на процеса. Като се има предвид бавното развитие на тумора, радикално хирургично лечение се препоръчва само на пациенти, а които се очаква да живеят поне още 10 г. Търсенето на щадящи, по-малко травматични и безопасни методи доведе до навлизането на лапароскопските операции. При тях кръвозагубата е минимална и липсват странични ефекти. Химиотерапията днес е последната възможност при лечението на рака на простатата.

– Каква е прогнозата за болните от рак на простатата?

– Зависи от много фактори. Най-голямо значение имат навременното откриване на заболяването, начинът на лечение, видът на рака, възрастта на болните и съпътстващите заболявания. Друг е въпросът, че модерната урология в Европа може да разчита на високотехнологична и скъпоструваща апаратура за лечението, пълна реимбурсация на нови поколения високоефективни противотуморни медикаменти, което в България засега е само едно добро пожелание.

Д-р Иван Велев ръководи клиниката по урология в новата столична многопрофилна болница „Софиямед“.

Свързани публикации

1 коментар

  1. – Описани са седем генетични рискови фактора за развитието на рака на простатата при мъже Определянето на подобни рискови фактори е важно, тъй като помага да се разбере защо някои хора са предразположени в по-голяма степен към тумори в сравнение с други.

Коментарите са затворени

- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -