Роди ли се недоносено дете в семейството, обикновено всички му треперят и искат най-добрата грижа. Един от големите въпроси, които майките си задават, е дали редовните имунизации са уместни за толкова крехко дете.
При децата, родени преди редовния термин, не трябва да се пропуска ваксина, казва проф. Боряна Слънчева, началник на Клиниката по неонатология в „Майчин дом“. Нещо повече – имунизациите трябва да се правят в пълен обем и колкото се може по-рано, допълва специалистът. Причината е, че недоносените бебета са високо рискова група. Тези деца нямат онези защитни антитела от майките си както родените навреме. Тези антитела дават защита поне за първите няколко месеца. Точно те пазят малкото в първите месеца от живота му. Защитават го от инфекции, с които майката се е справила. В случай, че тя е била ваксинирана, детето също ще има известна защита благодарение на антителата, които майката е образувала при имунизацията.
Този тип защита обаче се предава от майчиния организъм на плода едва в последния триместър на бременността. Неоспорим научен факт е, че нивото на майчините имуноглобулини IgG, носители на нейните антитела, се откриват в много по-малки количества при недоносените, отколкото при доносените бебета. Ето защо е много важно да се ваксинират навреме тези уязвими деца. Вън от кувьоза те попадат в среда, където неминуемо се срещат с различни болестотворни причинители.
Имунизацията е далеч по-безобиден и сигурен начин за изграждане на имунитет,
поне към тези тежки заболявания, които водят до тежки усложнения, увреждания и дори смърт като морбили, детски параличт, дифтерит. Заради модата на антиваксиналните движения нивото на имунизационно покритие пада и това е причина забравени от десетилетия тежки болести да се завърнат. Само преди дни Румъния съобщи за 17 починали деца вследствие на епидемия от морбили, а дифтеритът взе поне две жертви в невръстна възраст в Европа за последните години.
Проф. Слънчева има 36 години стаж като лекар и досега не е попадала на деца, които да са останали с някакви сериозни и трайни последици след имунизация. Сблъсквала се е обаче с цялата палитра от страхове и опасения на родителите. Много често майките смятат, че ваксините за някои здравословни проблеми, но реално такава връзка няма. Например централната нервна система на недоносените е изложена на по-голям риск. Той допълнително се увеличава от някои инфекции в реалния живот. Родителите са склонни да свързват с ваксините неврологичните симптоми, които се проявят през първата година. Това обаче не означава, че наистина има връзка, подчертава неонатологът.
Основният страх на майките на недоносени във връзка с ваксините е, че тяхната имунна система е изключително незряла и не се знае как ще реагира на имунизациите. Всъщност медицината в Европа има опит и наблюдения, трупани в продължение на десетилетия именно за реакциите при недоносени. Качеството на самите препарати, които се използват за имунизиране, се контролира по най-строги правила в ЕС от Европейската агенция по лекарствата, както и от националните агенции. Затова специалистите категорично заявяват, че този страх е необоснован.
В България се прилага т.нар. коригирана възраст. Означава, че датите за имунизациите при недоносените деца се смятат от термина, на който детето е трябвало да се роди доносено. Това е посочено в инструкциите на нашия имунизационен календар. Според проф. Слънчева това е някакъв компромис, защото подобно отлагане не се прилага в чужбина. Недоносените деца там получават полагащите се ваксини не към коригирана, а към реална възраст. Също така децата, родени в чужбина, се изписват от родилното с поставени всички ваксини, които се предвиждат и за доносените деца. Всъщност от медицинска гледна точка няма никаква опасност, ако ваксините се сложат и по-рано. Просто но имунният отговор ще бъде много по-слаб, тоест защитата, която ще се изработи, няма да е толкова ефективна, колкото би могла да е при по-зряла имунна система.
Проблем у нас е слабият контрол на имунизациите, посочва проф. Слънчева. На практика ваксинирането на недоносените се прави по преценка на личния лекар. Има случаи, при които то се отлага до 6 месеца. Случи ли се бебето да е с хрема или вирусно заболяване, се получава още по-голямо забавяне.
Кои ваксини се поставят на недоносените още в родилния дом? Това са имунизациите срещу туберкулоза (БЦЖ) и хепатит В. Предпоставките за това са бебето да е здраво и в стабилно общо състояние. Казано иначе – да няма дихателна недостатъчност, да е без температура, да не е на терапия с антибиотици, да е навършило 36-та гестационна седмица и да е с тегло над 2 кг.
В Наредба 15 на Министерство на здравеопазването, която регламентира процеса на имунизация, са посочени всички контраиндикации за поставяне на ваксини. Става дума за временно проявили се симптоми. Когато те отшумят, детето подлежи на редовна имунизация. Ваксините, които се прилагат у нас и в Европа, са изключително добри и в това отношение няма никакви проблеми.
Друг разпространен страх е, че ваксините, които се правят през първата година на детето, са твърде много и натоварват прекомерно имунната система. Още повече когато те са комбинирани, тоест едновременно срещу няколко заболявания или няколко щама на вируса. Чисто технически ваксините са съвместими, пояснява проф. Слънчева. Няма никакъв проблем едновременно да се прилагат 5-валентната или 6-валентната и ваксината срещу пневмококи.
Важно е родителите да знаят, че най-качествената реакция на имунната система в отговор на ваксините е през първата година на детето. След това имунитетът не е толкова напрегнат и качествен, колкото през първите 12 месеца. Причината за струпване на повече ваксини до 15-16 месеца е именно тази – в този период имунният отговор е по-добър. Колкото по-незряла е имунната система, толкова по-малка е вероятността от странични реакции.
Дразненето чрез ваксините е нищожно, подчертава неонатологът. В разговора си с майките тя посочва, че в нормалното всекидневие всяко дете се среща с много бактерии в ежедневието, които дразнят имунната му система дори повече от ваксините. И обобщава: Страхът на родителите идва от непознаването на патологията на недоносените деца. Именно защото те са така крехки, те са много по-раними и могат да се разболеят тежко от инфекции, които се предотвратяват с ваксина. Идеята, че недоносеното дете трябва да се щади от ваксини, е категорично погрешна.
Обвинението, че ваксините причиняват аутизъм, е старо и отдавна отхвърлено. Това твърдение никъде не е доказано. При децата с това състояние по принцип е нарушена обмяната на клетката и ваксината не е причината. Просто проявата на това заболяване често е във възрастта, когато активно се поставят ваксините.
Майките на доносени по-често отказват ваксина
В практиката си проф. Слънчева е попадала на майки, които отказват да имунизират децата. Любопитното е, че това по правило са родители на доносени деца. Някои отказват ваксината срещу хепатит В, а това е препарат, от който най-малко могат да се очакват странична реакции. Съчетава се без проблем с всички останали ваксини. Единствената контраиндикация е фебрилно състояние над 38 градуса. Може да се сложи на бебето даже ако майката е положителни за австралийски антиген, тоест тя вече е преболедувала или пък все още има хепатит В. Практиката е да се сложи до 6 часа след раждането, защото по този начин детето се предпазва срещу хепатит В.
При майките, при които има активност на вируса н хепатит В, се слага както ваксина, така и специфичен гама-глобулин. С въвеждането на противохепатитната ваксина проблемът с вродения хепатит В и усложненията от заболяването (те се демонстрират през следващите 1-2 години) категорично изчезнаха.
Понякога се говори за заразяване с „ваксинален щам“
Майките са плашат от това понятие, защото вярват, че след като във ваксината има „щам“, значи тя има потенциална опасност да се зарази детето. Ваксиналният щам не може да причини инфекция, категорична е проф. Слънчева. Терминът означава друго – показва, че ваксината е разработена да предпазва срещу конкретен щам на даден причинител. Иначе вирусните инфекции се предават от много щамове на един и същи вирус, това са неговите разновидности.
Какво се съдържа във ваксините? За производството им се взема само специално обработена частица от причинителя. Тя не може да причини зараза. В същото време съдържа информацията, нужна на имунната система, за да изработи тя съответните антитела – елементи на трайния имунитет. Така тя е подготвена за реална среща с вируса и няма да позволи да се развие заболяване.
Целта е да има имунен отговор без болест. В противен случай боледувате, стимулирате имунитета, получавате имунен отговор – обаче след болест. Да не забравяме, че при болестите, срещу които се ваксинираме – детски паралич, менингококи, тетанус, морбили и др., уврежданията и смъртността никак не са малки.
При детския паралич (полиомиелит) 90% от засегнатите умират или остават с трайни увреждания. „Преди въвеждането на ваксината имахме заболяемост от хепатит В, съизмерима с честотата в африканските държави. Сега нещата са много по-различни“, казва проф. Слънчева.
Противниците на ваксините често цитират случаи на реакции след имунизации, описани в медицински публикации. Някои от тях са отпреди доста години, когато ваксините са се произвеждали по съвсем други технологии, а и медицинските пояснения в тази литература често се тълкуват превратно.
В медицината няма 100% сигурност, това не е математика, пояснява проф. Слънчева. Добре е противниците на ваксините да помнят какви бяха данните за разпространението на тежките болести преди въвеждането на ваксините за тях. Някои се срещат и днес, но много, много по-рядко, например коклюш. В случай че малкото не е ваксинирано, то може да се разболее и опасността не е въображаема. Коклюшът е много тежко заболяване, при което има увреждане на белия дроб.
Автор Ина Димитрова