Болестта на Мениер протича на пристъпи със световъртеж, загуба на слуха и едностранен субективен шум в засегнатото ухо. Причините са неизвестни, но се знае, че във вътрешното ухо се натрупва течност, която го раздува и разкъсва вътрешните му мембрани. Основната хранителна среда на нервните клетки на ухото се нарича ендолимфа.
Тя се произвежда от капиляри, които я секретират и същевременно резорбират (всмукват), като се поддържа определен баланс. Когато продукцията е повече или се наруши резорбцията, се получава определено налягане във вътрешното ухо на тази течност и разкъсва тези вътрешни мембрани. Мембраните структурират т.нар. ципест лабиринт, в който се помества органът на слуха (кортиев орган). Между ципестия лабиринт и костната капсула на вътрешното ухо има друга течност (перилимфа), която е сходна с гръбначно-мозъчната течност.
Ендолимфа и перилимфа имат различен йонен състав
При разкъсване на мембраните течностите се смесват и увреждат нервните клетки на кортиевия орган. Пристъпът настъпва внезапно – от няколко минути до няколко часа, и после преминава. Болният не губи съзнание.
При първите пристъпи намалението на слуха се възстановява, затова се нарича флуктуираща глухота. При по-късните пристъпи намалението на слуха е трайно вследствие на увредените клетки. Болните имат светобоязън, студена пот, гадене. Запомнете: болест на Мениер без намаление на слуха и субективен шум (най-често в едното ухо) не се среща.
Бъркат шийна остеохондроза с болестта на Мениер
У нас много пациенти идват с оплаквания от нарушено равновесие, но с добър слух и много трудно е да бъдат убедени, че това не е болестта на Мениер. В тези случаи най-често става дума за шийна остеохондроза (изхабяване на хрущялните дискове междушийните прешлени, което често се нарича шипове). Тук не става въпрос за световъртеж, а за люлеене на предметите, което нарушава равновесието, гадене и понякога повръщане. Слухът е нормален. Подобни оплаквания има и при вестибуларен невронит (вирусно увреждане на равновесния нерв).
Изследването от специалист (отоневролог) дава възможност да се уточни заболяването – дали е болест на Мениер, шийна остеохондроза, вестибуларен невронит, а при млади момичета често и анемия.
Лечима ли е болестта на Мениер? Не може да се излекува заболяване, на което не се знае причината, но тъй като механизмът на пристъпите е известен, се провежда съответно лечение. Следва да се знае, че заболяването на Мениер у нас се среща рядко, докато шиповете на шийните прешлени са чести и сходните оплаквания притесняват болните. Лечението се провежда от специалист, като се потиска реакцията на световъртеж и се препоръчва определен начин на живот (подходяща възглавница, тренировки на движенията на шията, масажи и др.).
Проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло