Първите по-леки степени на сепсиса могат да се развият от изгаряне, травми, панкреатит, обяснява доц. Николай Петров, началник на реанимацията във ВМА (КАРИЛ) и председател на дружеството на анестезиолозите. На 24 октомври от сепсис на матката почина 19-годишната родилка Деяна, която бе лекувана неуспешно общо в 4 наши болници. Сепсисът няма нищо общо с първопричината, а с процесите, които се развиват в организма като отговор на инфекция. Различни микроби атакуват отслабената имунна система.
У нас, както и по света, сериозно предизвикателство са вътреболничните инфекции. Те възникват най-вече след продължителна изкуствена вентилация на белите дробове (над 2 дни), трахеотомия, ХОББ (много пациенти са пушачи), аспирация, големи продължителни хирургични интервенции, катетри в уретера или намалена киселинност в стомаха (заради сонди). Причинителите най-често са грам положителни бактерии (50%), грам отрицателни (35%) и една много разпространена гъбичка – кандида албиканс.
Видовете бактерии според типа на клиниките
Бактериите предпочитат по свой начин клиниките. В урологията например най-много има ешерихия коли, ентерококи и стафилококи. Стафилококите обичат още коремната хирургия, травматологията и неврохирургията. В реанимацията се срещат и някои изключително резистентни щамове, но често болните идват с тях и от други болници, казва анестезиологът. Местата, откъдето най-често тръгват инфекции, които могат да прераснат в сепсис, са отделителната и дихателната система и рани.
Гъбичката кандида е доста опасна. Сепсисът, причинен от нея, е с 90% смъртност и се лекува много трудно, пояснява доц. Петров. Има фактори, които се свързват със самото лечение – прилагане на минимум 3 антибиотика, престой в реанимация, по-дълъг от 4 дни, изкуствена вентилация над 48 часа, централен венозен катетър, който е много необходим при тежки състояния, коремна хирургия.
Особеностите при пациента, които влияят, са понижен имунитет (поради операция, тежко заболяване или приемане а имуносупресори), налична инфекция (диабетно стъпало, възпаление на зъби, сливици или гениталии, напреднала възраст.
Има строги критерии, по които се определя дали един пациент е в сепсис. Доскоро тази диагноза се поставяла, само ако се изолира микроб в кръвта. Друго условие били клиничните белези – висока температура, левкоцити, учестено дишане, учестена сърдечна дейност и ниско кръвно налягане. Днес обаче повече от 30% от пациентите със сепсис имат тази клинична картина, но в кръвта им не се открива причинител, пояснява доц. Петров. Затова медицината вече приема, че сепсисът е тежко възпаление, дори да няма открит микроб в хемокултурата.
Има различни степени на сепсис
Има различни степени на това състояние – бактеримия (изолиран в кръвта микроб), септицимия (голямо количество микроби в кръвта), сепсис, септичен синдром и септичен шок. Тъй като 45% от пациентите нямат позитивни хемокултури, диагнозат сепсис синдром се приема независимо от това, но въз основа на следните критерии – висока или ниска температура (под 36 градуса), тахикардия (сърдечни удари над 90 в минута) и данни за дисфункция на органи.
Има няколко етапа – СИРС – системен възпалителен отговор към инфекцията. Това е най-леката степен, когато има два от тези критериите – висока температура, учестени дишане и сърдечна дейност, и високи левкоцити. Когато се добави и инфекциозен причинител, говорим за сепсис. Стигне ли се и до отказ на отделни органи – например бъбреците отказват, кръвното пада, тогава имаме тежък сепсис. За шок говорим, когато освен всичко това се наблюдава и ниско артериално налягане, което не може да се лекуват само с вливане. Добавяме и медикаменти – вазопресори, които „стяга“ кръвоносните съдове. Още по-тежко състояние е синдромът, когато важни органни системи отказват – сърце, бъбреци.
У нас не се води статистика за честотата на сепсиса, затова не се знае колко са случаите. В САОЩ годишно се регистрират 350-500 хил. случая, каза доц. Петров. Смъртността не е никак малка. 28-40% от пациентите с такова заболяване в САЩ загиват. В Европа сепсисът е на 11-о място като причина за смъртност след сърдечносъдовите и онкологичните заболявания.
СНИМКА: БОЛЕНЗДРАВ
ДРЪН ДРЪН