Еозонофилни гранулоцити са подгрупа на гранулоцитите – определен вид бели кръвни телца. Едва около 2 до 4% от гранулоцитите са еозонофили. Нивата им се колебаят по собствен 24-часов ритъм. В късния следобед и рано сутринта броят им е с около 20% по-нисък, а в полунощ – с около 30% по-висок от средно дневната стойност.
Еозонофилните гранулоцити имат една основна роля в организма – да ни пазят от паразити. Освен това те играят роля при някои реакции на свръхчувствителност – алергии. Еозонофилите могат за „ядат“ бактерии и остатъци от тъканни клетки. Броят им е повишен най-често при инфекции, които отминават. В медицината се говори за лимфоцитно-еозонофилно фаза в отбранителните сили. Еозонофилите са опоненти на моноцитите и базофилните гранулоцити, които се опитват веднага да потиснат и контролират алергичната реакция.
Нормални стойности при възрастни – 50 – 250 /µl (1 – 4%*)
*Отговаря на дела на еозонофилните гранулоцити в общия брой на левкоцитите.
В кои случаи нивото на еозонофилите е под нормата?
- При тежки нехронични инфекции като тиф (инфекция с определени салмонели), възпаление на белия дроб (пневмония), възпаление на коремната кухина (перитонит), отравяне на кръвта (сепсис)
- При стрес, Синдром на Кушинг, кортикоидна терапия.
В кои случаи нивото на еозонофилите е над нормата?
- При инфекция с паразити (трихини, ехикококи, аскариди)
- При алергични заболявания като астма, невродермит, алергична хрема
- При кожни заболявания (псориазис)
- При автоимунни заболявания (Dermatomyositis, Panarteriitis nodosa)
- При терапия с определени медикаменти – пеницилин, ацетилсалицилова киселина, цефотиксим
- При някои онкологични заболявания – болест на Ходжкин, хронична миелоидна левкемия.
Други болести, свързани с еозинофилия
Заболяванията, протичащи с еозинофилия, представляват група страдания, за които се смята, че се причиняват от повишения брой на еозинофилите както в кръвта, така и в тъканите, с или без доказателства за активация на еозинофилите. Характерните проблеми, свързани с такава клинична находка, са описани от д-р Марияна Мандажиева, алерголог, в книгата „Еозинофилия“, глава „Еозинофилия и алергия“. Някои от нейните пациенти имат точно такива лабораторни стойности, които изискват допълнителни изследвания за поставяне на точна диагноза.
Изследването на общия брой на еозинофилите в кръвта е достъпно, а повишените им нива често се откриват случайно. Общият еозинофилен брой дава ценна информация, когато се обсъжда диференциалната диагноза и наборът от необходими изследвания за установяване на причината за еозинофилия или хипереозинофилия. Извънредно висок общ брой на еозинофилите (например >5000/μL) се наблюдава при малка група от заболявания, като хипереозинофилните синдроми (HESs). Има и заболявания, свързани с еозинофили, които са свързани с еозинофилия, но протичат с нормален брой на еозинофилите в кръвта (например еозинофилен езофагит).
Подходът при пациент с еозинофилно-свързана болест трябва да е индувидиализиран, съобразен с конкретния клиничен случай, да включва изследвания основаващи се на налични признаци и симптоми на органно засягане, като се определи възможно най-точно тъканта, от която да се вземе материал за хистологично изследване. Съобразяването с преобладаващата симптоматика при пациент с персистираща еозинофилия ще редуцира списъка с възможни диагнози и ще даде възможност за избор на най-адекватното лечение. Ако имате подобен проблем, запишете час на тел. 0877 58 90 40 при д-р Мандажиева за изясняване на диагнозата и назначаване на подходящо лечение.