Мястото около маточната шийка е особено уязвимо за клетъчни изменения. Тя е преход между богатата на жлези лигавица на канала на маточната шийка и лигавицата, която покрива външната й места. Ако клетъчните изменения са злокачествени, става дума за рак на маточната шийка (цервикален карцином). В началото обикновено липсват каквито и да е сипмтоми. В напреднал стадий се наблюдават кървене, течение и болки. Кървенето понякога е след полов акт. Типични са също болките по време на секс или болките в таза. Ако карциномът е проникнал и в околни тъкани, може да се появи кръв в урината, инфекции на пикочните пътища или болки ниско в гърба.
Най-засегнати от този вид тумори в световен мащаб са жените между 35 и 55 г. Предраковите състояние най-често са при жени от 30 до 40 г. Ракът на маточната шийка се причинява от човешкия папилома вирус (HPV), по-точно от някои от по-агресивни видове. От известно време вече има ваксина, която пази от най-разпространените канцерогенни типове на вируса. Важно е всяка жена, дори и ваксинираните, да ходят редовно на преглед при гинеколога. В началото ли е заболяването, шансовете за излекуване са големи.
Човешките папилома вируси се пренасят само по полов път. В повечето случаи имунната система успява да се справи сама с нашественика. Понякога обаче вирусите устояват на атаката и се загнездват в лигавицата на маточната шийка. В част от случаите това може да доведе до мутация на клетките и развиване на предраково състояние и в крайна сметка – тумор. Дори веднъж в живота жената да е преодоляла заразата със собствената си имунна система, тя не е защитена доживот. При повторна зараза някой ден нещата може да се развият другояче.
Най-често причинителите на това онкологично заболяване са видовете вируси HPV16 и HPV18. Те са отговорни за над 70% от случаите на рак на маточната шийка. Учените вече знаят как протича самият процес на патологични изменения. Определени гени от вируси проникват в генома на клетките и водят до злокачественото им изменение. Преди да се стигне до раково заболяване, минават години. Точно затова профилактиката има смисъл.
Всяка жена над 20 г. трябва редовно да ходи на преглед, но и да си прави цитонамазка. При съвсем леки промени на клетъчно ниво не е необходимо да се прави нищо извънредно в рамките на следващата една година. Понякога те сами отшумяват. При средна степен на промяна се правят контролни прегледи с цитонамазка през кратки периоди. След известно време (обикновено около година) се гледа дали промените не са отшумяли. Ако не са, се прави колпоскопия (преглед с увеличително стъкло) и взема биопсия (проба от тъкан). Ако промените са от по-висока степен, биопсия се взема незабавно без никакво изчакване. Докаже ли се предракова степен, се започва лечение. Засегнатото място се отстранява. Според степента на промените се прави и кюртаж на останалата лигавица от маточната шийка. Тя също се изследва под микроскоп. Това дава на онкогинеколозите насоки какво лечение да препоръчат след операцията.
Изследвания за откриване на този вид тумори
Цитонамазката открива ранни болестни изменения на клетките на маточната шийка. Тя е много важна, тъй като болестта не дава никакви симптоми в ранните стадии.
ПАП тестът е наречен на името на гръцкия лекар Георгиус Папаниколау и се използва от средата на 40-те г. за ранно откриване на рака на маточната шийка. С четчица или миниатюрна шпатула се взема материал за изследване под микроскоп. Резултатите се класифицират в пет степен. От трета степен нагоре се изискват допълнителни изследвания,за да се види дали има рак. При втора степен тестът може да се повтори след година.
При колпоскопията гинекологът обследва шийката на матката с помощта на лупа с локално осветление, която увеличава до 40 пъти. Тя се прилага, когато цитонамазката е дала подозрителни резултати. Напредналият рак на маточната шийка може да се види и с просто око.
Тестът за HPV вируси също може да даде надеждна информация поне за това дали една жена е инфектирана с канцерогенните видове. В съчетание с цитонамазка той позволява по-добре да се прецени рискът от раково заболяване. Немските лекари препоръчват този тест след 30-годишна възраст, тъй като при по-младите жени той би открил и много безобидни и временни инфекции. За теста се взема намазка от маточната шийка. В лаборатория този материал се изследва за наличие на гени от папилома вируси. Тестът не казва дали има предраково или раково заболяване, а само дали е налице инфекция с HPV вируси. Използва се, когато цитонамазката показва леки отклонения, и лекарите искат да се ориентират по-добре. Прави се и като контрола след лечение на предракова степен. Ако и тогава остатъци от вирусите продължават да са налице, рискът от рецидив е много по-голям.
Биопсията дава сведения за вида на предраковата степен, взема се при колпоскопия. Манипулацията се прави с малки клещи амбулаторно. За разлика от пробата при ПАП теста, биопсията дава възможност да се изследват различните слоеве на лигавицата.
Конизация се предприема, когато резултатите сочат предракови изменения. Техниката се състои в изрязване на засегнатата тъканпод формата на конус – оттам и името. Операцията се прави с пълна упойка. Днес е възможно тя да стане и с лазер. Ако измененията са от външната страна на маточната шийка, могат да бъдат изрязани и с електрическа ножица.
За отстраняване на засегнатата тъкан, понякога се налага и кюртаж на лигавицата. Основната му цел е да се провери дали няма предракови изменения и по-навътре в маточната шийка, там, откъдето не е вземана цитонамазка или биопсия.
Ако бъде поставена диагнозата рак, главната задача на лекаря е да установи размера и разпространението на тумора в таза или като метастази в други органи. С ултразвук се изследват бъбреците и черния дроб, а също и влагалището. С помощта на магнитен резонанс може добре да се установи доколко тазът е засегнат от тумора. На белите дробове обикновено пък се прави рентгенова снимка. Ако се окаже, че туморът много се е разпрострял, се назначават допълнителни изследвания и биопсии. Преди операцията се правят също допълнителни лабораторни изследвания, които трябва да установят доколко са съхранени функциите на черния дроб, бъбреците и кръвосъсирването. Определянето на т.нар. туморни маркери може да е от полза, но не е част от рутинните изследвания. Има ли съмнение, че червата или пикочният мехур са засегнати от тумора, се прави оглед с помощта на ендоскоп. Така лекарят може да надникне във вътрешността на органите и да регистрира изменения.
При рак на маточната шийка лечението обикновено започва с операция. След това по преценка на лекаря се назначава химио- и/или лъчетерапия. Оперативната терапия е по-щадяща, когато става дума за предракови състояние. Онкохирурзите в Германия препоръчват интервенция с лазер или електрическа „ножица“, тъй като те накърняват в по-малка степен маточната шийка, отколкото скалпела. Мястото се изрязва в конична форма (конизация). След такава процедура жената може да има деца. Конизацията със скалпел обаче може да доведе до стесняване или отслабване на шийката.
В най-ранните ракови състояния също може да се направи конизация, особено ако жената иска дете. След това обаче винаги се извършва и кюртаж. До разпространението на тумора в определена степен операцията може да се ограничин само до отстраняване на част от маточната шийка. Ако той обаче е по-голям и граничи с матката, се налага нейното отстраняване (хистеректомия) заедно с лимфнтите възли по дължина на големите кръвоносни съдове в таза. При малки тумори достъпът при операция става през влагалището, а при по-големи се налага разрез на корема. В повечето случаи не се налага отстраняване на яйчниците и яйчниковите тръби.
За подсигуряване на ефекта от операцията може да се наложи в допълнение лъче- и химиотерапия. Те се препоръчват, когато туморът се е разпрострял към лимфните възли и съдове. Иначе при по-големи тумори или когато не са отстранени напълно, има опасност от рецидив. Двата вида терапия често се предписват като комбинация, защото така са по-ефективни . При средно напреднали стадии немските онколози смятат, че такова комбинирано лечение се равнява по сила на хирургическа операция, но до момента липсвали сравнителни проучвания. То се прилага и ако има рецидив на болестта.
Химиотерапията цели да разруши раковите клетки. Тя действа в целия организъм и достига дори до мутирали клетки извън основния тумор. Препаратите им пречат да се размножават и така те постепенно измират. За съжаление лекарствата влияят и на здрави клетки, особено на такива, които често се делят. Такива са тези в корените на космите, а също и стволовите клетки в костния мозък. От тях се развиват белите и червени кръвни клетки, както и важните за кръвосъсирването тромбоцити. Така че и тези клетки са силно засегнати от химиотерапията. Затова тя давасилни странични ефекти като окапване на косата, гадене, умора и податливост на инфекции. Срещу тях се дават други медикаменти или терапии.
Лъчетерапията в Германия се предлага в два вида – контактно облъчване и перкутанно високоволтово облъчване. На първата процедура се включват комбинирано с цел по-добър лечебен ефект. При контактното облъчване се прилага управляван отвън източник на лъчение през влагалището. Така се уцелва точно тумора, без да се засягат чувствителни органи като пикочния мехур и червата. При перкутанното високоволтово облъчване лъчът минава отвън през кожата. Страничен ефект на лъчетерапията е, че се засяга функцията на яйчниците. Уврежда се и лигавицата на влагалището. Други нежелани ефекти могат да са възпаления на съседни органи като уретера, пикочния мехур и дебелото черво.
Предраковите състояние и ранните стадии са с много добри изгледи за пълно излекуване. Колкото по-напреднало е заболяването, толкова по-малки са шансовете за изцеление.
Източник на информацията: Информационна служба на Германския център за изследване на рака