петък, 29 март, 2024
- Реклама -
НачалоЗаболявания и лечениеКакви са страничните ефекти от ваксините

Какви са страничните ефекти от ваксините

До 19 век лекарите в Европа гледали безпомощно как големи епидемии и зарази плъзват и се завръщат отново и отново. Една от най-тежките болести тогава била едрата шарка, която убивала около 30% от болните. Тогава докторите осъзнават, че който веднъж е преболедувал и е оцелял, става неуязвим за инфекцията. Започват първите опити за препазване от болестта, като човек се излага на контакт с телесна течност от хора, които карат по-леко болестта. С появата на първите ваксини от края на 19 век започват и първите национални програми. Масовото им развитие е в средата на 20 век, когато се появяват препаратите срещу детски паралич и жълта треска. От 1967 г. се разработват имунизационни програми под патронажа на Световната здравна организация (СЗО). Всяка страна сама решава кои ваксини да включи като препоръчителни в националната си програма и за кои да покрива разходите.

Митове и факти за ваксините

Новите ваксини – срещу ротавируси, папилома вируси и хепатит В

лаборатория проучванеРазработването и регистрирането на нови ваксини е свързано с дългогодишен труд на учените и огромни разходи за тестове и клинични проучвания за доказване на безопасността. От 2006 г. в Европа и САЩ са регистрирани много малко ваксини. Една от тях е ваксината срещу ротавирусите, които причиняват тежки стомашни разстройства при малките деца. През пролетта на 2006 г. американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) регистрира и ваксината срещу някои човешки папилома вируси, които причиняват освен някои генитални брадавици и рак на маточната шийка. Ваксината, наред с другата срещу хепатит В, са двата вида, които пазят от определени тумори.

Старитe ваксини обаче също постоянно се усъвършенстват, за да се подобри чистотата на продуктите и да се повиши нивото на имунния отговор. Днес повечето ваксини не се произвеждат чрез химична деактивация на причинителя на болестта, а чрез генно инженерство се получават само определени части от него (антигени), които са в състояние да провокират имунен отговор. Въпреки повечето ваксини, които приема съвременният човек, чрез този подбор имунната система се излага като цяло на по-малко антигени от преди.

В момента активно се работи върху нови препарати, например срещу Helicobacter pylori – бактерията, която причинява язва на стомаха или дванадесетопръстника, или пък срещу вируса на Herpes-simplex, който причинява херпеси. Активно се работи и върху ваксина срещу маларията.

Проф. Слънчева: Ваксините при недоносени не бива да се пропускат

Как действат ваксините?

Ваксините провокират имунната система да създаде собствена имунна памет за опеделен причинител, без човекът всъщност наистина да се разболява. Като реакция на непознатите антигени (частици от причинителя) организмът образува лимфоцити (клетки от имунната система), които произвеждат антитела. След този първичен имунен отговор някои лимфоцити се превръщат в клетки, които имат памет за определения причинител и начина за справянето с него. Те остават да циркулират в кръвта и лимфата. Ако организмът някой ден се срещне с причинителя в реалния живот, клетките с памет са гаранция за бърз и адекватен имунен отговор, а до заболяване не се стига.

Проф. Червенякова: При ваксините вече не се говори за усложнения, а за реакции

Съществува и пасивна имунизация (например срещу тетанус или бяс), когато направо се инжектират антитела. Така не се налага организмът сам да ги образува, което би отнело поне седмица. Предимството е, че такава ваксина може да се прилага и след предполагаема среща с причинителя (замърсяване на рана, ухапване от диво животно), а не непременно преди това. Подобен механизъм действа в човешкото тяло през първите седмици от раждането. Бебето е защитено чрез антителата на майка си, които преминават през плацентата. Майчиното мляко също е някаква защита, особено през първите месец-два на новороденото. То пази най-вече от стомашно-чревни инфекции.

Ефективността на ваксините се наблюдава поне от 50 г. от държавните служби и агенции в Европа. В ЕС за това отговаря Европейската агенция по лекарствата (EMEA), която първо регистрира, а после следи за отзивите към всички препарати. По данни на СЗО и Глобалният алианс за ваксини и имунизация през 2002 г. в света с починали поне 2 млн. души от заболявания, които могат да се предотвратят с ваксини. Макар че имунизацията невинаги пази на 100% от заболяванията, тя драстично намалява вероятността човек да се разболее.

Какви са страничните ефекти от ваксините?

ваксинаПо принцип те са незначителни. Прави се разлика между реакция към ваксината и усложнение от нея. Реакциите обикновено са лека болка на мястото на убождането или подутина, отпадналост, главоболие или болки в ставите. В двойно слепи проучвания е правен опит с доброволци, които не са били в контакт с причинител. На половината е инжектирана истинска ваксина, а на другите – разтвор с готварска сол. Накрая и в двете групи имало сходен брой оплакващи се от виене на свят, слабост, болки в мускулите.

Усложнението е друга, по-бурна реакция на организма след ваксината. В редки случаи, когато са се използвали от по-старите препарати с обезсилени живи причинители (такива у нас не се внасят по данни на здравното министерство), може да се стигне до симптоми, които наподобяват болестта. 3% до 5% от имунизираните срещу морбили с „жив“ препарат (такива ваксини отдавна не се прилагат у нас) развиват т.нар. „имунизационно морбили“. Те имат лек обрив, температура, но по правило те са много по-леки от истинската инфекция. В изключително редки случаи има риск от алергично-анафилактичен шок като реакция на съставките в някои ваксини – алуминиеви съединения, формалдхид или кокоши белтък. Съществуващи алергии трябва да се съобщят на лекаря, който поставя ваксината. Той, от своя страна, трябва да е подготвен да реагира при свръхчувствителност.

В Германия от 1 януари 2001 г. е приет закон, който задължава лекарите да докладват всяка реакция след имунизация, която излиза извън рамките на обичайните леки оплаквания и е свързана с увреда на здравето. Целта възможно най-рано да се хванат сигнали за възмжни рискове. До 31 декември 2003 г. по тази система са описани 3328 случая във всички възрастови групи (за 3 г. при около 30 млн. дози ваксини всяка година). От тези 3328 случая при 4% (13 души на 90 млн. ваксинирани) е възникнал траен здравословен проблем и 1,6% (5 души на 90 млн. ваксинирани) са починали. Става дума за инциденти, съвпаднали по време с момента на имунизация. Данните са от института „Паул Ерлих“ в Германия, който записва и обработва всички сигнали. В повечето случаи специалистите не са открили причинно-следствена връзка между ваксината и възникналото заболяване. Те смятат, че за такава има основание едва в 0,2% от всички докладвания.

Най-честите въпроси за ефективност и безопасност на ротавирусната ваксина

Аргументите на противниците на ваксините

Въпреки конкретните научни данни ваксините имат противници. В Германия например това са около 3% от населението. Противниците твърдят, че липсва достатъчно измерване на ефективността на една ваксина чрез установяване на нивото на антителата или пък сравняване между ваксинирани и неваксинирани. Съществуват обаче голям брой научноизследователски работи и клинични проучвания ( в това число и за регистрация на ваксините), анализирани от местните държавни здравни институции и от европейските, които доказват ефекта на имунизациите върху заболеваемостта. Има и епидемиологични проучвания. Например преди въвеждането на ваксината за морбили в САЩ през 1963 г. е имало 500 000 болни годишно с около 500 починали. Само няколко години след масовата имунизация заболеваемостта е паднала с 98%.

Друг аргумент на противниците е, че ваксините имат късни последици като алергии, астма и внезапна детска смърт. По тези твърдения са правени много проучвания, които ги опровергават. Любопитен пример е бившата ГДР, където преди обединяването й с ФРГ е имало задължителна имунизация. След 1990 г. тя отпада, но алергиите към днешна дата са се увеличили – паралелно с намалелите имунизации. Подобно на другите лекарствени препарати и ваксините минават пред поредица от сложни процедури, преди да бъдат допуснати на пазара. Тества се не само ефективността, но и поносимостта им. След това през определен период от време се представят нови доклади, които трябва да потвърждават безопасността от приложението им. Такива доклади се готвят от университетски клиники или независими изследователски институти.

Източници на информацията:

Институт „Роберт Кох“ – Германия

Институт „Паул Ерлих“ – Германия

Навършена възраст  Имунизация Ваксина

Начин на приложение

През първите 24 часа след раждането Имунизация против хепатит тип B (I прием) Рекомбинантна

хепатит B ваксина

мускулно: 0,5 ml
От 48-ия час след раждането Имунизация против туберкулоза Ваксина против туберкулоза (БЦЖ) вътрекожно: 0,1 ml
1 месец Имунизация против хепатит тип B (II прием) Рекомбинантна

хепатит B ваксина

мускулно: 0,5 ml
2 месеца Имунизация против полиомиелит, ДТК, ХИБ

(I прием)

Имунизация против пневмококи   (I прием)

Комбинирана петкомпонентна ваксина

Конюгирана пневмококова ваксина

мускулно: 0,5 ml

мускулно: 0.5 ;ml

3 месеца  Имунизация против полиомиелит, ДТК, ХИБ

(IІ прием)

Имунизация против пневмококи    (IІ прием)

Комбинирана петкомпонентна ваксина

Конюгирана пневмококова ваксина

мускулно: 0,5 ml

мускулно: 0,5 ml

4 месеца Имунизация против полиомиелит, ДТК, ХИБ

(IІІ прием)

Имунизация против пневмококи    (IІІ прием)

Комбинирана петкомпонентна ваксина

Конюгирана пневмококова ваксина

мускулно: 0,5 ml

мускулно:0,5 ml

6 месеца Имунизация против хепатит тип B (III прием) Рекомбинантна

хепатит B ваксина

мускулно: 0,5 ml
7 месеца Проверка за белег след БЦЖ имунизация. На децата без белег се прави проба Манту (5 МЕ 0,1 ml ППД вътрекожно) и отрицателните се имунизират. Ваксина против туберкулоза (БЦЖ) вътрекожно: 0,1 ml
Дванадесет месеца / 1г./

– не по-рано от 6 месеца след ІІІ-тия прием

Реимунизация против пневмококи, (ІV прием) Конюгирана пневмококова ваксина мускулно: 0,5 ml
13 месеца

                       / 1г.1 м./

Имунизация против морбили, паротит и рубеола Триваксина морбили-паротит-рубеола подкожно или мускулно: 0,5 ml6
16  месеца    /  1г.4 м./

– не по-рано от 1 година след ІІІ-тия прием

 

 

 Реимунизация против полиомиелит, ДТК, ХИБ (IV прием) Комбинирана петкомпонентна ваксина мускулно: 0,5 ml
Навършена възраст

 

Имунизация Ваксина

Начин на приложение

6 години

 

 Реимунизация против полиомиелит и  ДТК

(V прием)

Комбинирана ваксина против дифтерия,тетанус, коклюш /безклетъчна компонента/ и полиомиелит /инактивирана/

ДТКбПи

мускулно: 0,5 ml
7  години

 

Реимунизация против туберкулоза (след отрицателна проба Манту) Ваксина против туберкулоза (БЦЖ) вътрекожно: 0,1 ml
11 години

 

Реимунизация против туберкулоза (след отрицателна проба Манту) Ваксина против туберкулоза (БЦЖ) вътрекожно: 0,1 ml
12 години

 

Реимунизация против морбили, паротит и рубеола

Реимунизация против тетанус и дифтерия

Триваксина морбили-паротит-рубела

ТД ваксина

подкожно или мускулно: 0,5 ml

мускулно: 0,5 ml

17 години Реимунизация против тетанус и дифтерия

Реимунизация против туберкулоза (след отрицателна проба Манту)

ТД ваксина

Ваксина против туберкулоза (БЦЖ)

мускулно: 0,5 ml

вътрекожно: 0,1 ml

От 25-ата година през 10 години Реимунизация против тетанус и дифтерия ТД ваксина мускулно: 0,5 ml
Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -