Фармаколози от Германия искат спешно да се въведе ограничение при продажбата на някои болкоуспокояващи като парацетамол и аспирин. Те трябвало да се продават само срещу рецепта, понеже лесно можело да се превиши безопасната дозата, а това било риск за живота. Понеже тези медикаменти се продават от доста време свободно в аптеката, хората ги смятат за безобидни и подценяват страничните им ефекти, казва проф. Кай Бруне от университета в Ерланген, цитиран от немското сп. „Фокус“.
При дневна доза от над 4 г (една таблетка е 0,5 г) парацетамолът води до увреждане на черния дроб, а 8 г дневно може направо да предизвика чернодробна недостатъчност, допълва той. Фармакологът съветва пациентите си принципно да не вземат парацетамол. Това е медикамент, който може да подейства смъртоносно дори и при леко предозиране, изтъква проф. Бруне. При това краят не настъпвал веднага, а чрез агония, която се проточва няколко дни.
Аспиринът – второто хапче – класика сред болкоуспокояващите, също не е за подценяване според проф. Бруне. Активната му съставка ацетилсалицилова киселина (ASS) създавала доста рискове. Тя била препоръчителна само за пациенти със сърдечносъдови заболявания, но не и за онези, които искали просто да постигнат болкоуспокояващ ефект. ASS потискала болката, но само краткосрочно, а дългосрочният ефект бил свързан с разреждането на кръвта. Така например ако човек са му извадили зъб и той е пил аспирин за да спре неприятните усещания, раната може да започне внезапно да кърви. Имало и случаи на отложени операции, защото пациентът дни по-рано е приемал аспирин. Проучване, публикувано наскоро в специализираното издание Archives of Internal Medicine твърди, че само пациенти, които са претърпели инфаркт или инсулт, трябва да поемат риска от приемането на аспирин. Авторът на проучването Козик Рей, професор от университета „Сейнт Джордж“ в Лондон, е убеден, че ASS повече вреди, отколкото помага на здравите хора.
Още по-опасни са комбинираните препарати, които се рекламират особено през зимата срещу грип и настинка. Става дума за прахчетата, от които се приготвя гореща напитка. Смесените продукти са едно недоразумение, те рядко сумират положителните ефекти на различните съставки, но със сигурност обединяват рисковете от тях, коментира проф. Бруне. Проблем било също, че така пациентите губели ориентация от кой препарат каква доза са приели. Ако човек е болен от грип и е пил първо аспирин, после парацетамол, а накрая си прави и гореща напитка, лесно можел да се обърка с фатални последици за здравето си. Въпреки новите заключения на учените за рисковете от тези болкоуспокояващи било трудно да се въведат ограничения в Германия, за каквито настояват фармаколозите. И двете съставки са освободени от патент, никой производител не би инвестирал в допълнителни проучвания, от които след това ще спечелят и конкурентите му, допълва проф. Бруне.
По-добре проучени през последните 30 г. са други две активни съставки срещу болката – ибупрофен и диклофенак, твърди той. Разбира се, ако и те се приемат продължително време – месеци наред, могат да доведат до кървене в стомаха, високо кръвно или риск от инсулт, казва още професорът. Били обаче по-поносими от предшествениците си. Предимството на ибупрофен и диклофенак е, че се извеждат бързо от тялото чрез отделителната система. По-трудно се случвало предозиране, и за разлика от тази при парацетамола, не се стигало до смъртен изход.