Широко разпространен вирус – този на Епщайн-Бар, може да увеличи риска от развитие на рак на гърдата при жените, съобщават експерти. Той е от семейството на херпесните вируси. Известно е, че Епщайн-Бар предизвиква неприятни заболявания като инфекциозна мононуклеоза, африкански лимфом на Бъркит, болест на Ходжкин, назофарингеален карцином, аденокарцином на стомаха и лейомиосарком.
Връзката с тумори на гърдата била доказана чрез изследване на клетки от млечната жлеза – по-точно на първичните млечни епителни клетки. След като такива клетки били инфектирани с вируса се оказало, че Епщайн-Бар се прикрепва към CD21 рецептора. Това провокирало инфекция и променило свойствата на клетките. Те започвали да приличат на стволовите и да се делят активно. А именно неконтролираното делене е отличителна характеристика на рака.
Вирусът взаимодейства с протеини, които причиняват рак
Когато същите заразени клетки били присадени на мишки, вирусът започвал да взаимодейства с протеини, които причиняват рак. Това ускорява образуването на тумори. Освен това в самите клетки, заразени с вируса, учените открили генетични характеристики, свързани с естроген-негативния рак на гърдата (агресивна форма на заболяването).
Около 90% от хората са носители на вируса Епщайн-Бар, казва имунологът д-р Снежина Михайлова. Изследват ли се антителата, ще се види, че имунната система се е срещала с него. В повечето случаи до 6 месеца след първата среща организмът се справя с него, макар че вирусът остава загнезден в клетките. Понякога обаче може да се получи реактивация и да се стигне до хронична Епщайн-Бар инфекция. Може да се засегнат много органи и системи, да се стигне дори до карцином, допълва имунологът.
Имунната система успява да ограничи вируса за 6 месеца
Имунната система на пациенти, изкарали инфекциозна мононуклеоза, обикновено успява да ограничи вируса в резервоари до 6 месеца. След този период се смята, че организмът се е справил. Вирусът може да си остане „арестуван“, без да създава повече проблеми. Може да се активира отново, ако настъпи спад в имунитета – стрес, или хормонални смущения (бременност, ендокринни заболявания, остра инфекция).
Ракът на гърдата пък е най-разпространеното онкологично заболяване сред жените. То заема 25,8% от всички онкологични заболявания в женския организъм, стана ясно преди време на кръгла маса в парламента. В България всяка година диагнозата се поставя на около 3800 жени, а около 1200 умират от болестта.
В световен мащаб, а България не прави изключение, се наблюдава тенденцията честотата на рака на гърдата да се покачва най-рязко при жените след 40-годишна възраст. Данните сочат, че заболяването се проявява средно годишно при 136 българки във възрастта 35-39 години. След 40-годишна възраст до 80 години се наблюдава рязък скок на заболеваемостта.
Източник: Medicalnewstoday.com
Еще один важный вывод после проведенных медицинских исследований – генетика на появление раковых образований влияет гораздо больше, чем вирусы и другие факторы. Это значит, что попавший в организм онковирус имеет в развитии рака практически нулевую значимость, тогда как сбой в генетическом коде – ключевую.