Автоимунното заболяване Хашимото е диагноза, която поставя много въпроси пред пациентите. Какви са причините, трябва ли да пият лекарства. Ето някои от най-важните въпроси, на които отговаря проф. Михаил Боянов, ендокринолог от Александровска болница.
Какво представлява тиреоидит на Хашимото?
Това е най-честата форма на автоимунен тиреоидит. Касае се за хронично нискостепенно възпаление, при което имунната система разпознава като чужди отделни белтъци в клетките на щитовидната жлеза и постепенно подтиска функцията й.
Чест ли е тиреоидитът на Хашимото?
Да, 10 % от жените имат положителни антитела срещу някои от белтъците на щитовидната жлеза: тиреоглобулина (ТАТ) и пероксидазата (ТПО или в миналото – МАТ). Само името на болестта звучи екзотично (Хашимото я описва първи през 1912 година), всъщност тя е много честа.
Каква е причината за тиреоидита на Хашимото?
Наследствено предразположение + фактори на средата като прекарани вирусни или бактериални инфекции, прием на йод, тютюнопушене, стрес (влияе на имунитета) и други.
Как се диагностицира тиреоидитът на Хашимото?
За сигурно поставяне на диагнозата се ползват 2 критерия: наличие на антитела срещу белтъците на щитовидните клетки (ТАТ, ТПО) и типичен образ при ехографско изследване. Задължително се проверява функцията на жлезата като се изследват щитовидни хормони.
Трябва ли всички да проверяват нивата на щитовидните хормони и антитела?
Не. Изследвания се назначават от лекар при наличие на насочващи симптоми или оплаквания.
Може ли да профилактираме възникването на тиреоидита на Хашимото?
По-скоро не, но е важно да не се пуши и да не се претоварва организмът с йод (основно при рентгено-контрастни изследвания в медицината)
Какво е естественото развитие на тиреоидита на Хашимото?
В половината от случаите болестта се открива случайно – лицата имат нормална функция на щитовидната жлеза. В дългосрочен план (10 и повече години) се очаква постепенно намаление на функцията на щитовидната жлеза. В други 45 % болестта се открива, когато функцията на жлезата вече е намаляла – фаза на хипотиреоидизъм. В една малка част (около 5 %) болестта може да започне със симптоми на повишена функция на жлезата (отслабване на тегло, потливост, трайно ускорен пулс и други), която бързо се нормализира и дори може да премине в намалена функция (хипотиреоидизъм).
Може ли с лекарства да се запази за по-дълго време нормалната функция на щитовидната жлеза при наличен вече тиреоидит на Хашимото?
По-скоро не, но може да се направи опит за 6-месечно лечение с 200 микрограма дневно селен.
До какви увреждания би могъл да доведе нелекуваният тиреоидит на Хашимото?
Добре лекуваният тиреоидит на Хашимото не води до усложнения или промяна в продължителността и качеството на живота. Нелекуваната повишена функция на жлезата (хипертиреоидизъм) води основно до увреждане на сърцето (ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност) и костите (остеопороза, счупвания). Нелекуваната понижена функция (хипотиреоидизъм) ускорява атеросклерозата и води до сърдечно-съдови инциденти. Нормалната функция на жлезата не налага прилагане на медикаменти.
Как се лекува тиреоидитьт на Хашимото?
Целта на лечението е да се нормализира функцията на щитовидната жлеза. Ако е налице намалена функция (хипотиреоидизъм), лечението представлява заместване с естествения хормон Т4 (левотироксин) в доза, при която щитовидните хормони (ТСХ и свободен Т4) да бъдат нормални. При наличие на повишена функция (хипертиреоидизъм) се провежда кратък курс с вещества, които я подтискат (тиреостатици – Метизол, Тирозол, Пропицил).
Какви са особеностите при приема на левотироксин?
Лечението с левотироксин е заместително, доживотно. Започва се с ниска доза, кояот плавно се покачва до достигане на нужната доза. Препаратът се приема сутрин на гладно поне 45 минути преди хранене, с вода. За 45 минути след приема му не бива да се приемат други лекарства, кафе, мляко, сокове и т.н.
Предразполага ли тиреоидитьт на Хашимото към рак на щитовидната жлеза ?
Тиреоидитьт на Хашимото променя структурата на щитовидната жлеза — възможно е да се образува подобие на възли (псевдовъзли). Ако обаче, на фона на тиреоидита се появи истински възел, е желателно по-внимателно наблюдение и доизясняване. Решаваща е ролята на физикалния преглед и ехографията, които поставят и показанията за по- нататъшно изясняване.
Влияе ли тиреоидитьт на Хашимото на плодовитостта на жените и износването на плода?
Нелекуваните отклонения във функцията на щитовидната жлеза поради наличен тиреоидит на Хашимото имат неблагоприятно въздействие върху способността за забременяване и износване на плода. Когато функцията на жлезата е нормална, практически няма убедителни данни за отрицателно въздействие на самия тиреоидит. Наличните антитела са само срещу белтъци на щитовидната жлеза на майката – те не влияят на жлезата на плода.
После лечения нужно систематически посещать специалиста и сдавать анализ крови во избежание повторных клинических проявлений тиреоидита Хашимото.