Тиреоидитът на Хашимото носи името на описалия го японски автор. Това е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, което може да се прояви по най-различен начин, заради което се нарича хамелеонът в ендокринологията. Според размерите си жлезата може да бъде по-голяма (гуша, струма), нормална или по-малка от обичайното, а според функцията си – повишена (тиреотоксикоза), нормална или намалена (хипотиреоидизъм). Съобразно това поведението е различно в зависимост от състоянието.
При тиреотоксикоза (хашитоксикоза) лечението се провежда с тиреостатици (лекарства, блокиращи функцията на жлезата). При нормална функция обикновено не се налага лечение. Когато функцията е намалена, трябва да се прилага заместително лечение с тиреоидни хормони – като правило тироксин. Може да се прилага и селен, макар че резултатите за лечението с него не са еднозначни, но във всеки случай той не може да излекува болестта.
Всъщност тъй като става дума за заболяване, при което организмът изработва антитела (най-вече срещу тиреоглобулина и микрозомите), с които уврежда свои структури, болестта се самоподдържа и не може да се стигне до излекуване. Това е важно да се знае, защото нерядко се предлагат различни други методи за лечение, които като правило не са доказани в сериозни проучвания.
Естественият ход на заболяването най-често е бавен във времето с преход от тиреотоксикоза към хипотиреоидизъм или направо в хипотиреоидизъм без хипертиреоиден стадий преди това. Разбира се, възможни са и други варианти – например продължаваща и неподдаваща се на траен контрол хашитоксикоза, която може да наложи оперативно или радио-йод-лечение. Може да има и комбинация с други болести на щитовидната жлеза – базедова болест, доброкачествени възли, карцином, лимфом и др., които следва да се диагностицират и лекуват. Като усложнение може да има ендокринна офталмопатия, която да налага приложение на кортикостероиди и други средства. Диагнозата се поставя най-често по клиничното състояние, палпацията, ултразвуковото изследване, определяне на хормони й антитела.
Ако не се лекува хипертиреоидизмът при хашимото, може да се стигне до сериозни поражения на сърцето, костите и други тъкани и органи. Когато не се лекува хипотиреоидизмът (микседем), също се получават значителни поражения на сърдечносъдовата система, нервната система и др. И двете състояния (хипер- и хипотиреоидизъм) имат неблагоприятен ефект върху плода при евентуална бременност.
Тиреоидитът на Хашимото е само един от многото видове автоимунни заболявания. Вероятността при наличие на хашимото да се развие паралелно и друго автоимунно заболяване е по-висока. Когато се включват ендокринни болести като недостатъчност на надбъбреците (болест на Адисон), захарен диабет тип 1, недостатъчност на половата ос (хипогонадизъм), на паращитовидните жлези, хипофизата и др., се определят различни синдроми на автоимунна увреда на множество ендокринни жлези Всяко от тези заболявания трябва да се лекува подходящо. В противен случай се получават тежки общи увреждания в организма.
Проф. Здравко Каменов, началник на Клиника по ендокринология, Александровска болница