Болестта на Паркинсон носи името на Джеймс Паркинсон, общопрактикуващ лекар в Лондон, който през 1817 г. описва 6-има пациенти с треперене, приведена поза и бавно ходене. Той нарича заболяването „трепереща парализа“. В чест на откривателя на заболяването неговият рожден ден 11 април става Световен ден на тази болест, а червеното лале – символ на болестта.
Паркинсон е второто по честота дегенеративно заболяване на нервната система след болестта на Алцхаймер. „Дегенеративно“ означава, че заболяването има неясна причина и прогресивен ход. Началото е около 60-годишна възраст и с увеличение на възрастта процентът на заболелите нараства. От паркинсон боледува 1% от населението след 60-годишна възраст и 4% след 80 г. Засяга се по-често бялата раса и мъжкият пол. Причините все още не са напълно изяснени. Рискови фактори са напредналата възраст, фамилност (10-15% от пациентите) и фактори от околната среда (например пестициди).
Симптомите на паркинсон в началото са незабележими – скованост и неопределени болки в рамото, врата и гърба и тогава се мисли за шипове и радикулит, а когато се обхване и кракът от същата страна – за прекаран инсулт. В около 70% от случаите първа проява е треперене в пръстите на едната ръка, след това се обхващат и другата ръка и кракът, също устните, брадичката.
Става въпрос за треперене в покой, което изчезва при движение. Най-типично е треперенето, което наподобява „броене на пари“. Когато треперенето е по-силно изразено, а другите симптоми се проявяват по-късно, става въпрос за треморна форма на заболяването.
Други типични симптоми са скованост на мускулите (ригидност) и забавеност на движенията (брадикинезия). Лицето на болните става масковидно, погледът втренчен, позата приведена, ръцете свити и прибрани до тялото. Походката е забавена с трудно тръгване, ситни крачки, влачене на стъпалата, трудно сменяне посоката на движение. Ръката на засегнатата страна не се движи при ходене.
В напредналите случаи болните стават нестабилни, трудно спират, политат напред и започват да падат. Освен тези моторни (двигателни) нарушения се наблюдават и немоторни прояви – депресия (може да е първи симптом), нощни кошмари, ярки сънища, нарушения в уринирането и дефекацията, намалено обоняние, ниско кръвно налягане, паметови нарушения в по-късните стадии.
При добре изразени клинични симптоми диагнозата не е трудна. Образни изследвания като компютърна томография и магнитнорезонансна томография се предприемат за изключване на други заболявания като симптоматичен паркинсонизъм, който е сравнително рядък.
Днес има ефективни антипаркинсонови медикаменти – препарати на леводопа (които компенсират намаления допамин в мозъка), допаминови агонисти (стимулират допаминовите рецептори) и такива, които намаляват разграждането на допамина в мозъка. При добре контролирана терапия пациентите запазват дълго време своята работоспособност и ежедневно функциониране.
В късните стадии има показания за прилагане на лечение с гастродуоденална помпа, помпа за подкожни инфузии или неврохирургично лечение – т.нар. дълбока мозъчна стимулация. За запазване на двигателната активност пациентите трябва да правят ежедневни гимнастики, разходки, неврорехабилитация.
За по-добра ефективност на лекарствата при паркинсон се спазва определен хранителен режим, особено в-късните стадии на заболяването. Болестта не може да се излекува, но може да се лекува много успешно.
Доц. д-р Олга Григорова, Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Александровска“